Поредният знак, че управляващият в Скопие режим на премиера Християн Мицкоски води просръбска политика този път дойде от славния връх Каймакчалан, където преди 108 г. се е разиграла една от най-свирепите битки между българи и сърби за свободата на Македония, предаде БГНЕС.
Сърбия чества годишнината от битката, случила се между 12-30 септември 1916 г., с голяма делегация, водена лично от министъра на отбраната Братислав Гашич, който е смятан за дясната ръка на авторитарния сръбски президент Александър Вучич.
Държавната делегация включваше още бригаден генерал Горан Момчилович, полковник Драган Станишич, както и министърът на труда и заетостта Неманя Старович.
Министър Гашич заяви, че Каймакчалан е свято място и символ на „героизъм, саможертва и непоколебимата борба на сръбския народ за свобода“. На събитието се говореше единствено и само на сръбски и се вееха сръбски знамена.
За съжаление, на Каймакчалан отново се чу разказа за Стара Сърбия, както сръбските шовинисти са наричали земите на Вардарска Македония, което е и провокация към суверенитета на съвременна РС Македония.
Но това явно не се смята за заплаха от режима на Мицкоски, който вижда в лицето на своя събрат Вучич най-големия съюзник, а ЕС смята за загубена кауза. В Северна Македония не се появи нито една критична публикация по повод на това честване.
По време на Първата световна война сърбите, чиято армия е разгромена от българите през 1915 г., е принудена да се оттегли на остров Корфу. Там с френска помощ тя е реорганизирана и отново включена във военните действия срещу нас на Солунския фронт.
Едно от първите й сражения е именно на Каймакчалан, който сърбите успяват да превземат, давайки огромен брой жертви – над 5000 войници и офицери. Въпреки високата цена, която Сърбия плаща на Каймакчалан, тя не успява да развие настъплението си и да получи ценно стратегическо предимство спрямо България.
По времето, когато се води сражението при Каймакчалан, Македония е освободена и е част от Царство България. Нейните синове се сражават рамо до рамо със своите български братя от старите земи в 11 Македонска дивизия срещу сръбския окупатор. Няма данни местното население да е воювало на страната на сърбите.
Подобен тип чествания, които се допускат от режима на Мицкоски, са преди всичко гавра с паметта на дедите на днешното население в Северна Македония, което по никакъв начин не се е чувствало като сръбско и напротив даже с оръжие в ръка се е борило срещу възможността за повторна сръбска окупация, която, за съжаление, става факт след 1918 г.
