Изпитвам необичаен трепет само при споменаването на името й. След толкова години все още си спомням един разказ на моята майка – пловдивчанка. Като много млада ходила на няколко участия на певицата с незабравим глас. И винаги в края на концерта Леа казвала: “А сега специално за хората в галерията!”. Т.е. младежите, окупирали най-далечните и евтини места. Пеела специално за тях – истинските фенове.
Като се замисля, през целия си творчески път тя е правила точно това – раздавала се е на феновете. Обожавам да слушам джаз. Но в годините, когато се оформяше музикалният ми вкус, беше по-лесно да си купя плоча на великите световни джаз вокалисти и вокалистки, отколкото на Леа. За нея се споменаваше някак свенливо, на ухо. Подочувах по-големите да си говорят за “зози”, за “лагери”, но единственото, за което се сещах, бяха летните пионерски лагери и бригади, на които пеехме патриотични песни. И нямаше “зози”, а рози. Свещена простота.
Леа Иванова е първата дама на джаза и суинга в България. Неслучайно певицата е избрала псевдоним, който отговаря на нейния темперамент – тя е лъвица и на сцената, и в живота. Нали името носи определена вибрация. Но имам и друга версия. Че артистичният й псевдоним е и знак на признание към музиканта, пръв повярвал в невероятния й потенциал – Леон Алфаса.
Няма значение дали е истина, важното е, че звучи красиво и правдоподобно
Докато 17-годишната Леа е начинаеща на сцената, Леон свири на алт саксофон в прочутия “Джаз Овчаров”. Талантливият музикант започва да й преподава първите уроци. Леа не разбира от солфеж. Докато учи в Робърт колеж в Истанбул и пее в детския хор на Българската екзархия, тя набляга на рисуването, за да угоди на баща си. Не само Леон, но и диригентът Асен Овчаров разбира, че девойчето крие “злато в гърлото си”. Затова въпреки катастрофално слабото представяне на изпита я приема в оркестъра и така дава старт на нейната блестяща кариера.
В онези години са се случвали неща, за които дълго време не се говореше
А и сега или се подминават, или се използват с политически подтекст. За повечето от нас, които сме живели в “онези” години, е необяснимо защо властимащите с лека ръка са прекъсвали съдби, разрушавали са семейства, съсипвали са животи. Казват, че човек е единственото животно, което измъчва и убива себеподобните си за удоволствие. Или от злоба и завист.
Леон Алфаса, първата любов на Леа – този прекрасен човек и още по-прекрасен музикант с обещаващо блестящо бъдеще, е изпратен да чука камъни в една кариера. Едва разпалена, любовта между двамата е поставена на изпитание. Принудителната раздяла не е по силите на Леа. След няколко години самата тя ще има възможност да се “наслади” на лагерния живот.
Изпращат я в лагера в Ножарево за “леко поведение и пеене на упадъчна западна музика”. Можем само да гадаем как една талантлива певица с нежна и ранима душа е издържала на тежкия труд, на гаврата и униженията. Всъщност се налага да се сблъсква с обидното отношение от страна на институциите години наред. След излизането от лагера не й позволяват да пее, а й предлагат работа като продавачка.
Гордата певица отказва. Държавна сигурност я следи на всяка крачка, а най-близките й колеги са принудени да пишат доноси срещу нея. Е, някои пишат, други – не. Въпрос на чест и смелост. В един период Леа пее на джазовите матинета в зала “България”, където е допусната полулегално. Но следва поредното унижение – един ден портиерът хлопва вратата под носа й, изпълнявайки заповед “от горе”.
Шокът е толкова силен, че 33-годишната Леа получава инфаркт! Градската клюка разпространява новината, че певицата е починала. Всички са потресени. Най-вече един младеж – голям неин фен, Еди Казасян. Той е влюбен в певицата без дори да я познава лично.
Помните ли какво ви споделих за участията на Леа в Пловдив? Прокудената от столицата певица намира поле за изява в Града под тепетата. И там тя не пропуска да поздрави най-верните си почитатели. Та в един пловдивски бар, със сигурност не в галерията, 11-годишният Еди чува за първи път на живо жената, която след години ще стане негова спътница, муза, любима, приятелка, сестра. И се влюбва безнадеждно. Толкова е развълнуван, че не може да заспи.
Съдбата си знае работата – взема ти едно, дава ти друго. Въпреки че баща му настоява да учи право, младежът свири тайно по забави. Когато плъзва мълвата, че Леа Иванова е мъртва, Еди е съкрушен. Но чудото се случва. Среща на улицата своя позната, която се разхожда с “неговата” Леа. След едно питие за запознаване Еди приема поканата на певицата за кино. Няма значение какво прожектират, няма значение какво са си говорили. Важното е, че двамата не се разделят през следващите 30 години.
Скандалът е налице
Леа е “по-зряла” от Еди със 7 години! Двамата живеят заедно без сключен брак! Следването е забравено! За онова време всичко това е скандално. Непрекъснато им правят проверки и дори ги глобяват за “морално-битово разложение”. И Леа решава проблема кардинално. По време на една репетиция двамата отскачат до Гражданското и легализират връзката си. После се връщат при оркестъра, за да полеят събитието. Певицата, която обича компаниите и партитата, тържествено обявява новината от сцената.
Двамата са заклети бохеми
Животът им е непрекъсната веселба. Заобиколени са от известни и популярни лица. Еди обаче е пословичен женкар и Леа знае това. Въпреки слабия ангел на “арменеца”, двамата си принадлежат. Еди е не само любим, компаньон, мениджър, но и незаменим носач на куфарите, в които е целият им живот. Следват турне след турне. Леа не слиза от страниците на вестниците и списанията, всеки ден дава интервюта. Берлин е в краката на невероятната певица и нейния оркестър. Виена, Белград… победоносен тур за овации на лъвицата на сцената. Леа си е научила урока – за да си истинска звезда, трябва да се държиш като звезда
Семейството живее охолно и не се притеснява да го демонстрира. Купуват чисто нов “Мерцедес 28 CL”. И на въпроса “Всички български изпълнители ли карат такива коли?”, Леа усмихната отговаря “А, не, само ние”. Следва невероятен за времето договор – за 5 години лансиране и работа в Западна Европа. Това е времето на шеметни успехи и непрекъснато пътуване – Цюрих, Мюнхен, Амстердам, Стокхолм…
И логично идва предложение от американски импресарио. Невероятно, щедро, перспективно, но не включва Еди. Следва категоричен отказ на певицата без грам съмнение и съжаление. Важното е да останат заедно. Леа не може да живее и минута без своя арменец. Тя знае, че музикантът й кръшка, но винаги дискретно, затова преглъща обидата. За жалост, идва момент, в който колкото и да разбира, колкото и да прощава, колкото и да обича, Леа е поставена “до стената”.
Еди се влюбва. Не, не се забавлява, не кръшка – просто се влюбва. И става все по-трудно да балансира между двете семейства, особено след като във второто се ражда и дете. За щастие, творческото им сътрудничество продължава и кариерата на Леа все още е във възход. Но въпреки световния си успех Леа дебютира с албум в България едва през 1979 г., когато е на 56 години.
Плочите й от Западна Европа нито са внесени, нито издадени тук. Малко известен факт е, че песента “Нашата мила, родна страна” е написана за Леа, но й забраняват да я изпълнява, защото има черни точки в досието си заради джазовата си кариера през 40-те. Нищо не може да сломи борбения дух на певицата. Въпреки трудностите тя най-после е призната и в родината си.
Но животът е като хипермаркет – влизаш с голямата количка и трупаш, трупаш, трупаш. Рано или късно обаче стигаш до касата и ти представят сметката. И плащаш. През 1976 г., след турне в Канада, Леа получава тежък инсулт, в резултат на което остава с напълно парализирана лява страна. Измъчван от чувство за вина, Еди й помага безрезервно. Двамата са неразделни, въпреки предателствата.
И както близнаците се усещат независимо от разстоянията, които ги делят, така и Еди изпитва силни болки в ръката, когато лявата ръка на Леа се парализира. Нищо не може да попречи на непримиримата лъвица да се отдаде на голямата си любов – сцената, на която винаги е била вярна. И тя на нея. Опустошена отвътре, Леа прави всичко възможно да запази външния блясък, който е нейна запазена марка. Научава се да ходи на високи токчета, прикрива с шал парализираната си ръка, пее седнала като царица на специален антикварен стол. За съжаление, едно зло никога не идва само.
След инфаркта и инсулта съдбата й поднася последния си коварен “дар” – болестта, чието име никой не иска да чуе. Емблемата на българския джаз издъхва в “Пирогов”, след като показва на лекарите филм, посветен на нея. Не знам дали е вярно, но се говори, че последните й думи били: “Аз съм един щастлив човек”. Няма значение дали е истина, важното е, че звучи толкова красиво, толкова нейно.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
