Измамите и кражбите не са от вчера. Архивите на съда пазят историята на една от най-крупните далавери, станали в Слънчев бряг по времето на соца.
Живеел като цар
Тогава, само за година и девет месеца, барманът на бар „Бургас“ и един от сервитьорите присвояват толкова много пари, че живеят с тях като царе.
Барманът се казва Ангел Иванов Георгиев. Той е роден през 1946 г. в Пловдив. Образование — средно. Женен. От 1971 г. започва работа в Слънчев бряг като сервитьор. От 1973 г. е барман, като от март 1981 г. до деня на задържането му през септември 1984 г. разлива питиета и върти игри в известния тогава бар „Бургас“. На снимките, намерени при обиска в заведението му, е усмихнат, с бутилка в ръка сред също така усмихнати приятели…
За стандартите на соца Ангел Георгиев е доста богат. Има двустаен апартамент в Пловдив, който дава под наем, а парите му се внасят в книжка. В Бургас семейството му е наело друг апартамент. Кара не лада или москвич, а нов мерцедес! През 1983 година започнал строеж на огромна вила в с. Порой.
Четири години подред Ангел Георгиев всяка година ходи на екскурзии в Западна Германия, където престоява по около месец. Притежава собствена радиоуредба, която ползва в бара, и други два скъпи радиокасетофона с тонколони. Докато обикновените хора блъскат цял месец за 200 лева, барманът купува западногермански марки за около 3500 лв.
Схемата е класическа – алкохол, оборот, жрици на любовта
Старите хора казват, че парите са като въшките – не можеш да ги скриеш. Ангел Георгиев попада в полезрението на милицията, тъй като официалната му заплата варира между 110 и 210 лева, а той харчи като шейх.
Назначената по време на следствието социално-икономическа експертиза дава заключение, че само от 1 януари 1983 г. до 30 септември 1984 г. разходите му надвишават с 10 386 лв. законните му приходи.
Ангел Георгиев печели от най-различни машинации. Една от тях е тайно да внася напитки в бара. Легалните шишета са маркирани с щемпела на „Балкантурист“.
Той купува водка или коняк от магазина, налива ги в празните бутилки и след това ги продава с надценката на бара. Започва сам, после привлича и един от сервитьорите – Брайчо Велев, 23-годишен, със средно образование, неженен.
Два пъти седмично те внасят купени отвън по 12 бутилки водка, 4—5 бутилки коняк, 2 бутилки уиски и др.
„Не купувахме по много бутилки от един магазин, за да не бие на очи. Внасяхме по 24 бутилки водка на седмица или по 96 бутилки на месец. За целия сезон (т.е. за 4 месеца) сме внесли само от водка 384 бутилки.
По-малко сме купували други напитки. Внасяхме ги през служебния вход предимно вечер“, признава по-късно пред съда Велев.
Майсторлъка в цялата работа е не само внасянето на бутилките, а верният усет към клиента. Например на кого може да се пробута евтина полска водка вместо „Смирнофф“, без да се усети, както и други подобни мошеничества.
Лъвския пай от печалбата остава за бармана, сервитьорът се задоволява с трохи. В края на всеки месец Ангел му дава по 200 лв. отгоре, в края на юни 1983 г. му прави спестовна книжка, в която внася 1000 лв., през юли му брои още 1000 лв., до края на сезона му дава още 1000.
Ангел Георгиев не се задоволява само с внасянето на алкохол. Той включва в играта и касовия апарат.
Практиката тогава е всеки сервитьор да маркира поръчките на касовия апарат самостоятелно, като отбелязва свой ключов номер на лентата.
По този начин може да се прецени кой от сервитьорите каква сума трябва да отчете на бармана. Вътре в апарата е поставена и контролна лента, на която всички цифри се дублират.
Само барманът има право да извади контролната лента и чрез нея да контролира дали сервитьорите му се отчитат точно. Той от своя страна е длъжен да се отчита всекидневно в касата на предприятието, като представя контролните ленти.
Какво обаче правел Ангел Георгиев? След като взема от сервитьорите отчетената от тях сума, той унищожава контролната лента, нулира апарата и наново маркира своеволни поръчки, но значително в по-нисък размер. И така всеки ден внася много по-малка сума от действителната.
Според заключението на счетоводната експертиза в резултат на посочените машинации само за година и девет месеца двамата съдружници присвоили 28 771 лева държавни пари. От тази сума Брайчо Велев получава малко повече от 3 хиляди лева. Големите пачки остават за бармана.
Ангел Георгиев си докарва сериозни суми и чрез най-древната професия. Ролята на жрица изпълнява хубавицата Димитра Димитрова от София, която става постоянно присъствие в бар „Бургас“, където лови основно богати западногерманци. Обслужва ги в наета от нея стая в хотел „Бургас“.
Изискана от следствието справка от ТК „Балкантурист“ — Слънчев бряг показва, че за 3 месеца и половина Димитрова е нощувала 67 пъти в хотела и е платила огромната за онези времена сума от 1004 лв.
В същото време официално красавицата е безработна. За ласките си иска основно валута – таксата й е 100 западногермански марки, от доволните клиенти получава и корекомски подаръци.
Съдът е строг към крадците от държавата. Ангел Георгиев е осъден на 15 години затвор, конфискация на половината от вилата, както и на мерцедеса. Брайчо Велев се „отървава“ само с 5 години, а Димитра Димитрова – 1 година и 6 месеца, 1000 лева глоба и задължително заселване.
Източник: сп.“Общество и право“, 1986 г.
