„Последният път бяха нужни три партии, за да се сформира правителство – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.
Сега има вероятност, ако ПП-ДБ са втори, не само да не могат съберат с ГЕРБ мнозинство, а да им трябва четвърти играч.
На тези избори, в новия парламент може да има дори и девет партии, което ще е абсолютен рекорд“.
Димитър Ганев, Снимка: БГНЕС
Това обяви политологът Димитър Ганев в ефира на Нова ТВ.
Там той представи своята книга „Българската политическа почва“.
„Голяма част от събитията и политическите тенденции ни заливат отвън. Социализмът идва като външен процес за нас, защото той е резултат от Втората световна война, от това, че България попада в съветската сфера на влияние, така че социализмът е привнесен у нас като съветски модел.
Но постепенно в рамките на тези 45 години българската почва започва да му влияе и по-късно вече започва да изглежда по съвсем различен начин от това, което е било заложено първоначално. Затова през 80-те години режимите в България в сравнение с останалите страни от социалистическия блок изглежда различно.
Същото нещо се случва и с демокрацията.
Тя е глобален процес, който идва отвън, в който като резултат от катастрофата на Източния блок и разпада на СССР идва и по нашите територии. Но ако сме си мислели, че либералната демокрация, каквато е в Нидерландия, във Франция, Германия ще е същата като на Балканите, сме се заблуждавали още от самото начало“, коментира Ганев.
„Никога не съм бил привърженик на тезата, че това, което ни се случва е лошо. А напротив, че то може да бъде много добро. Всъщност всичко, което виждаме през последните години е следствие на историческо натрупване.
Ние се оплакваме, че нямаме върховенство на закона, но тези държави, където го има, са правови държави, там тази традиция е от векове. А у нас да говорим, че има правов ред след Освобождението е много пресилено.
За социализма – няма какво да се заблуждаваме. За времето на робството – въобще не може да се говори за върховенство на закона.
Т.е. ние можем да направим много стъпки в тази посока, но важното е, че ние имаме да извървим много голям път, който е поколенчески, трябва изградим някакви традиции в тази насока, т.е. да минат поколения, които да мислят в категориите на върховенство на закона и правовата държава“, обясни още политологът.
