Националният статистически институт (НСИ) наскоро публикува данни за дейността на нефинансовите предприятия през 2023 г.
Нефинансовите предприятия са основният източник на заетост и добавена стойност. Те до голяма степен определят състоянието на икономиката през съответната година. През 2023 г. броят им достига 461,8 хил. и е рекордно висок според наличните данни от 2008 г. насам (а вероятно и изобщо след промените).
Това е признак за повишения интерес на населението към предприемачество, като общият брой неизменно се увеличава след 2020 г., когато беше налице спад на икономическата активност заради COVID-19 и мерките за ограничаване на разпространението му, посочва финансистът Димитър Чобанов в свой анализ пред „Труд“.
Нарастването на броя нефинансови предприятия се дължи най-вече на промяната в административните изисквания относно малките селскостопански производители. Тя допринесе за значително нарастване на броя на микропредприятията през 2022 г. спрямо предходната, но общият брой продължава да нараства и през 2023 г. – с 12,3 хил. или 2,7%.
В структурата на нефинансовите предприятия логично преобладават тези с до 9 заети лица (микро) – те са 93,5% от всички, предприятията от 10 до 49 заети (малки) са 5,4%, от 50 до 249 лица (средни) са 1%, а тези с 250 и повече заети (големи) са едва 0,2% от всички.
Все пак броят на най-големите според заетите лица предприятия се увеличава със 7 през 2023 г. и достига 770, докато средните според заетостта предприятия намаляват с 60 до 4469 през 2023 г. Най-бързо отново се увеличава броят на микропредприятията (до 9 човека) – с 2,8% на годишна база или с почти 11,7 хил.
Един от факторите за позитивното развитие през последните години е намалелият административен натиск върху бизнеса.
Политическата нестабилност и честите смени на редовни и служебни правителства означава, че възможността за упражняване на централизиран натиск чрез едновременното използване на няколко държавни и регулаторни органи вече не е толкова голяма, колкото беше при управлението на последното редовно правителство, което почти успя да завърши 4-годишния си мандат (2017 – 2021 г.).
Макар че са налице негативни последици от липсата на редовни правителства, тази не е такава, тя дори може да се разглежда като предпоставка повече хора да решат, че могат да поемат риск и да започнат собствен бизнес (процесът на стартиране като цяло е относително лесен и изискуемият минимален капитал за регистриране на дружество с ограничена отговорност е едва 2 лв. или 1 евро според последните промени).
Най-голям дял от нефинансовите предприятия се занимават с основа дейност търговия на дребно и едро (29,8%), следвани от професионални дейности и научни изследвания (11,1%), селско, горско и рибно стопанство (10,6%) – т.е. в тези дейности са над половината нефинансови предприятия в страната.
През 2023 г. най-висок растеж на броя предприятия се отбелязва при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ, което се дължи на бума при проектите за фотоволтаична енергия (микропредприятия).
При големите нефинансови предприятия според числеността на заетите лица увеличението на броя най-голямо в хотелиерските услуги (с 4), заради големите вериги, информационните технологии (с 3) и професионалните дейности (с 3). Най-много намалява броят при търговията (с 3), преработващата промишленост (с 2) и строителството (с 2).
Броят на заетите лица в нефинансовите предприятия през 2023 г. е почти 2,218 млн. и се увеличава с 1,4% на годишна база. По този начин той вече надхвърля постижението от 2019 г. (предшестваща COVID-19). Нещо повече – този резултат е близък до рекордния според наличните данни (2,219 хил.) от 2008 г. преди Световната финансова криза, когато населението и работната сила бяха значително повече.
През 2023 г. най-голям дял от заетите – почти 1/3 – работят в микропредприятия, малко над ¼ са в големи предприятия, около 22% са в малки, а около 20% са в средни предприятия. Средният брой заети лица в големите предприятия е почти 729, в средните – 98, в малките – почти 20, а в микропредприятията е почти 2, а общо за българската икономика е малко над 5 човека.
За да могат да функционират нормално, предприятията се нуждаят от материални и нематериални активи. Според НСИ дълготрайните материални активи (ДМА) за всички предприятия от изследваната съвкупност към 2023 г. са на стойност 140,8 млрд. лв. Относителният дял на микро- и на големите предприятия е близък – съответно 34,4% срещу 34%, докато този на малките е 17,2%, а на средните – 14,4%.
Стойността на ДМА на нефинансовите предприятия беше повлияна силно негативно от COVID-19 кризата, като през 2020 г. тя се понижи с почти 20 млрд. лв.
Най-голямо въздействие беше регистрирано върху големите и средните предприятия, докато относителният спад при малките и микропредприятията беше по-нисък.
След три последователни години на растеж обаче (2021-2023 г.) през последната от тях стойността на ДМА вече надвишава тази от 2019 г. Тук трябва да се отчете фактът, че равнището цените и на потребителските, и на инвестиционните стоки през този период силно се повиши, но от друга страна съществуващите отпреди това активи едва ли са преоценени.
ДМА средно за голямо предприятие е 184,5 млн. лв., при средните е 25,4 млн. лв., при малките – 4,7 млн. лв., а при микропредприятията е почти 0,3 млн. лв. ДМА на 1 заето лице в голямо предприятие е почти 85 хил. лв., 46 хил. лв. в средно, 50 хил. лв. в малко и 66,4 хил. лв. в микропредприятие. По-ниското съотношение между ДМА и броя на заетите в малките и средните спрямо микропредприятията може да се разглежда от една страна като признак за недостатъчни инвестиции и декапитализиране, а от друга – може да е резултат от твърде висока заетост.
Последствията от това обаче могат да са по-ниска производителност и по-малък потенциал за растеж на произведената продукция.
Приходите от дейността на нефинансовите предприятия през 2023 г. достигат общо 528,5 млрд. лв. (сумата значително надвишава брутния вътрешен продукт за годината – 183,7 млрд. лв., защото БВП отразява пазарната цена на стоките и услугите за крайно потребление, докато в тези данни се отчита и дейността на посредниците) и се понижава с 3,5% (19,1 млрд. лв.) на годишна база.
Това се случва в ситуация на висок, но забавящ се темп на инфлация през годината, поради което цените на услугите, които преобладават в потребителската кошница, се повишават.
Конкретната причина обаче е силното понижаване на цените на електрическата енергия на организираните пазари, което се отразява силно негативно върху приходите на енергийните дружества – те се понижават общо с 34,7 млрд. лв. Най-силно са пострадали от това средните предприятия от сектора – спад на приходите с 24,6 млрд. лв., следвани от големите – 8,1 млрд. лв. а останалото понижение от около 2 млрд. лв. е при микро- и малките предприятия.
Най-голямо нарастване на приходите по текущи цени се регистрира в строителството (5,5 млрд. лв.) заради продължаващия растеж на цените на имотите поради голямото търсене.
Той се обяснява както с активното жилищно кредитиране при относително ниски лихвени проценти от банките, така и най-вече поради очакванията за членство в евро зоната и наличието на големи спестявания в левове от недекларирани и необложени с данъци доходи. Получателите на такива доходи считат, че покупката на недвижими имоти би ги предпазила от възможността да привлекат вниманието на властите при обмяната им в брой.
Други сектори с по-бързо нарастващи приходи са информационните и комуникационните технологии (3,3 млрд. лв.) и професионалните дейности (2,6 млрд. лв.).
Средните приходи на едно предприятие в страната през 2023 г. са 1,1 млн. лв., като за микропредприятията те са 0,3 млн. лв., за малките – 5 млн. лв., за средните – 27 млн. лв., а за големите – почти 198 млн. лв. Спрямо 2022 г. стойности се понижават както средно за икономиката така и според броя на заетите.
Разходите за дейността на нефинансовите предприятия достигат 488,8 млрд. лв. и се понижават с 2,9% на годишна база. От една страна разходите за енергийни ресурси се понижават, но от друга се повишават разходите за труд и за някои материали. Всъщност понижението на разходите се отнася само до средните предприятия (почти 19%), докато при останалите разходите нарастват, като най-силно засегнати са малките предприятия.
Резултатите на нефинансовите предприятия (разликата между приходи и разходи) като цяло за икономиката са положителни през 2023 г. – почти 40 млрд. лв., но се понижават с 10,6% на годишна база спрямо рекордните почти 44,5 млрд. лв. през миналата година.
Най-силно се понижават резултатите на големите предприятия (с над 20%), следвани от малките и средните, докато тези на микропредприятията се повишават с 3,2% до почти 14 млрд. лв. Средно на предприятие резултатът е 86 хил. лв., като при микро- той е 32,4 хил., докато при големите е 13,1 млн. лв.
Други показатели за ефективност показват, че приходите на един зает нарастват с увеличаване размера на предприятията. От друга страна приходите на 1 лв. ДМА са най-високи при средните и най-ниски при микропредприятията.
Ролята на големите предприятия е ключова за всяка икономика.
При тях е натрупан голям физически и човешки капитал, а освен високите приходи заради обема производство, те са източник на поръчки за по-малките от тях, а работниците им, както и тези на преките им доставчици потребяват стоки и услуги и по този начин генерират допълнителна добавена стойност и заетост.
Ето защо средата за бизнес трябва да бъде такава, която е благоприятна за всички предприятия да се развиват, да предлагат продукцията си на все повече пазари, да наемат повече работници и да акумулират повече капитал.
Увеличаването на производството (съвкупното предлагане) е начинът за устойчиво повишаване на доходите, покупателната способност и за подобряване на фискалната позиция, а потреблението се случва след това и без нужда от стимули от държавата (по-високите заплати и пенсии трябва да са резултат от, а не причина за растеж).
