Конкретни въпроси за справянето с водната криза в България постави парламентарната група на „БСП за България” на ресорните министри по време на инициирано от социалистите изслушване в Народното събрание по темата.
„Най-важната тема този сезон са пожарите и безводието. Картините на прегарящата ни земеделска продукция и бидоните по дворовете на хората не бяха от Африка, а от европейска България през XXI век. Към септември 2024 г. около половин милион българи за засегнати от воден режим. Според справка, около 111 хил. жители са засегнати от нарушено водоподаване.
Режим на водата е въведен в 7 града с близо 24 хил. души население и в 127 села с население над 87 хил. човека. Общо 51 от 265-те общини са засегнати от проблемите с водата”, заяви председателят на ПГ на „БСП за България” Борислав Гуцанов от парламентарната трибуна.
Той обърна внимание, че въпреки поставената в държавната ВиК стратегия цел по-малко от 2% от населението да бъде подложено на сезонен режим на водоснабдяване, в момента 17,2% от населението на България е засегнато от воден режим.
По думите на Гуцанов природните фактори, довели до продължително засушаване и ниско ниво на водоизточниците през последните години, са извадили на показ отдавна познати проблеми в държавата, чиито решаване е от ключово значение за справяне с подобен род кризи.
„Някой дава ли си сметка, че нищо сериозно не е правено през последните 35 години във водния сектор? Особено през последните 12 години, когато управляваше ГЕРБ. По тяхно време се дадоха 500 млн. лв. за ремонт на 3 основни язовири, за които не стана ясно какво се случи с тях”, постави въпроса Борислав Гуцанов.
Според него основни проблеми са разпокъсаната отговорност във водния сектор, огромните загуби на вода във водоснабдителната система и безразборното изсичане на гори, които са допълнително утежнени от замърсяването на водоизточниците.
В тази връзка от името на БСП той отправи конкретни въпроси към ресорните министри:
1. Какви конкретни мерки е предприело Министерството на регионалното развитие и благоустройство, което отговаря за ВиК системата в страната, за анализ на причините и реализиране на мерки за намаляване на риска от въвеждане на режим за водоподаване?
2. Защо липсва достъпна информация и система, в която всеки гражданин да може да види кои са населените места към момента, в които е обявен режим за водоподаване, срока на режима и причини? Кога МРРБ ще започне да осигурява подобна информация?
3. Кои са конкретните 7 града с близо 24 хил. засегнати жители, в които към началото на август 2024 г. е обявен режим за водоподаване? Колко пъти тези населени са били на режим през последните 10 години и какво точно е свършено за отстраняването на тези проблеми?
4. Кои са конкретните 172 села с население от над 87 хил. засегнати жители, в които към началото на август 2024 г. е обявен режим за водоподаване? Колко пъти тези населени са били на режим през последните години и какво точно е свършено за отстраняването на тези проблеми?
5. Защо Българският ВиК холдинг не изпълнява решението на Министерски съвет от 15 октомври 2020 г. за реконструкция на язовир „Бели Искър”, какъв контрол е осъществен от МРРБ по изпълнение на тази задача и кой ще носи отговорност при евентуален инцидент с язовира?
6. Вярно ли е, че след като уж проблемите с водоснабдяването в гр. Омуртаг се решиха, от язовир „Ястребино” към момента отново не се подава вода за хората, защото конкретни земеделци искат водата от язовира да се ползва за напояване? И вярно ли е, че МРРБ и Българският ВиК холдинг на практика ги подпомагат?
7. Какви са причините новите язовири, които трябваше да бъдат изградени със заем от Световната банка – язовири „Пловдивци”, „Нейковци” и „Луда Яна” – да не са готови? Според публична информация, язовир „Пловдивци” е изграден на 100%, но не функционира.
8. Защо чак на 30.08.2024 г. МРРБ обявява, че се размразява проекта за язовир „Черни Осъм”, при положение че в последните години гр. Плевен е често на режим, а в последните 2 години – и гр. Ловеч?
9. В разгара на партийната надпревара в парламентарните избори в България през 2013 г. председателят на ГЕРБ Бойко Борисов обещава на кюстендилци от централния площад на Велбъжд, че ако партията му спечели изборите, ще бъде изграден този язовир. Какво и как се случва там?
10. Какви мерки са предприети за водоснабдяването на областите Пловдив и Хасково от язовир „Въча”? Кога ще бъдат изградени необходимите съоръжения и ще бъдат решени трайните и тежки проблеми с качеството на питейната вода в тези области?
11. От години се говори, че ще има специализиран закон за водоснабдяването и канализацията, защо нито един министър на регионалното развитие не успява да изготви приемлив проект, който да бъде предоставен на Народното събрание?
12. Стратегията за развитието и управлението на ВиК в Р България (2014-2023) изтече. При липсата на нова, кои са стратегическите цели, по които отрасъл ВиК се управлява в момента?
13. Обсъждат ли се законодателни и нормативни промени, които дават възможност за по-гъвкаво ценообразуване? Желателно е, според нас, да се даде възможност за прилагане на две тарифи до и над определено ниво месечно потребление, като първия блок задължително да отразява минималните нужди и КЕВР да извършва анализ на социалната поносимост на цената на първата тарифа.
Според народния представител от БСП и зам.-председател на Народното събрание Драгомир Стойнев е крайно време да се приеме предложението на социалистите за единно управление на водите със създаването на единна агенция към Министерски съвет.
„В момента всеки един министър отговаря само за своя сектор без това да води до по-голяма ефективност за българските граждани, а сушата през последните години показа, че водата е изключително ценен ресурс, който трябва да пестим и ефективно да използваме”, каза Стойнев.
Той попита зам.-министъра на енергетиката Георги Самандов има ли достатъчно воден ресурс за покриването на нуждите на регулирания пазар и ако се предположи, че водата трябва да се пази много повече в следващите години, отколкото сега, как ще бъдат задоволени нуждите на регулирания пазар.
Зам.-председателят на ПГ на „БСП за България” Иван Иванов се заинтересува от техническото състояние на 19-те комплексно значими язовира, които подават вода както за напояване, така и за питейно-битови нужди.
„Разбрахме, че те са със средно 43,5% запълнен обем, но това не означава, че във всеки един от тези водни басейни количеството вода е достатъчно. Обезпокои ме и че няма реална картина на състоянието на напоителните съоръжения”, коментира той.
Социалистът повдигна и въпроса с трудното издаване на разрешителни за водоползване от басейнови дирекции, което възпрепятства земеделските производители да изградят собствени напоителни системи.
