Възрастните хора в България изтръпнаха от ужасна финансова новина. Оказа се, че няма пари за половината пенсии.
Хроничен недостиг на средствата за пенсии и необходимост от системно дофинансиране от държавния бюджет прогнозираха от Националния осигурителен институт (НОИ) в доклада си за 2024 година.
През следващите години необходимият размер на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига от средства на Държавното обществено осигуряване (ДОО) ще нараства както в номинално изражение, така и в процент от общите разходи на системата.
От 44,9% през 2023 г., размерът на трансфера за недостига на средствата за пенсии достига 48,1% през 2027 г. Това се посочва в документа на НОИ, цитиран от „Труд“.
В периода между 2030 г. и 2040 г., когато дефицитът на ДОО намалява, делът на трансфера от държавния бюджет от общите разходи на системата ще намалее до около 42,0%, но с нарастването на разрива между приходите и разходите, през втората половина на прогнозния период, до 2070 година, ще нараства и размерът на необходимия за покриване на недостига от средства трансфер от държавния бюджет, като в края а периода се очаква той да достигне около 45 на сто от общите разходи на ДОО.
При текущото законодателство, размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3%, а на необходимата – 37,5%, правят прогноза от НОИ. Тази драстична разлика се обяснява с това, че “щедростта на системата” е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности, на динамиката на осигурените лица и осигурителните им доходи, както и на възрастовата структура на осигурените в ДОО лица, в която преобладават лица, осигуряващи се с по-нисък размер на вноската поради това, че се осигуряват и в Универсален пенсионен фонд.
В сравнение с 2019 г., през 2022 г. средната пенсия достигна 674,54 лв. и отчете ръст от над 76 на сто, а за същия период и минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, и максималният размер на получаваните една или повече пенсии (т. нар. “таван”), нараснаха над два пъти. От под 39% през 2019 г., средната пенсия достигна до близо 52% от средния брутен осигурителен доход за страната през 2022 г.
От друга страна обаче, по-голямата част от разходите, необходими за тези мерки, бяха финансирани чрез трансфери от централния бюджет, а не от собствени приходи на осигурителната система.
Прогнозите показват, че и в средносрочен, и в дългосрочен план, при параметрите на действащото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства, посочват от НОИ.
Стойностите на бюджетните показатели в Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. предполагат, че делът на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства може да достигне 5,5% от БВП, а през следващите 3 години да надхвърли 6,0%. В дългосрочен план до 2070 г., дефицитът в ДОО ще се запази на нива от около 5% от БВП.
От НОИ посочват, че основното предизвикателство не е да се задържи нарастването на разходите за пенсии, а да се намерят подходящи източници за финансирането им.
Демографските процеси ще са основният източник на финансова нестабилност за ДОО, се казва в доклада на НОИ. Изчисленията са, че населението на България ще застарява, а броят на хората в трудоспособна възраст ще намалява за сметка на тези над трудоспособна възраст.
Прогнозата за 2070 г. е делът на хората на 65 и повече години да достигне до 30,8 на сто от населението при 21,6 на сто през 2023 г.
Така, ако през 2023 г. на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 г.) са се падали 34 лица на 65 и повече години, то през 2070 г. те вече ще са 55, а наред с това ще нараства и средната продължителност на живота.
