Симеон Константинов Петров се ражда в Русе на 1 септември 1888 година. Пилот, иноватор и предприемач.
Симеон Петров започва своята военна служба в 4-ти артилерийски полк в София, но скоро авиацията го привлича и през 1912 година той се включва в конкурс за обучение на пилоти.
Заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, Петров е изпратен в школата на известния френски авиатор Луи Блерио в Етамп, близо до Париж. Там той не само усвоява летенето, но и демонстрира изключителен иновативен дух, като осъществява първия нощен полет във Франция, придружен от самия Блерио.
Но може би едно от най-забележителните му постижения се случва по време на обучението му, когато при височина от 1400 метра двигателят на самолета му „Блерио XI“ отказва.
С присъщата си хладнокръвност, Петров успява да кацне безопасно, което се превръща в събитие, отразено от френското списание „Л’аеро“. По-късно, заедно с Топракчиев, той разработва методика за аварийно кацане, която се включва в обучителните програми за пилоти в школата на Блерио.
Първият полет над България
На 13 август /26 август по стар стил/ 1912 година Симеон Петров записва името си в историята като първият български пилот, който лети над територията на България с български самолет. Това събитие бележи началото на българската авиация и открива нови възможности за военното дело на страната.
Самолетът, „Блерио XI“, играе важна роля и в следващите дни и месеци, когато България се подготвя за Балканската война.
Симеон Петров не се спира само на летенето. В отговор на предложението на Христо Топракчиев за използване на самолети за хвърляне на гранати, Петров разработва първата бомба, проектирана специално за хвърляне от самолет.
Тази иновация предопределя бъдещото развитие на въздушното въоръжение в световен мащаб. Неговата бомба се отличава с аеродинамична форма и стабилизиращи елементи, като експлозията ѝ образува кратер с впечатляващи размери.
Водеща фигура в българската авиация
По време на Първата световна война Симеон Петров става началник на 2-ро аеропланно отделение и конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“. Тези бомби са толкова ефективни, че чертежите им са предадени на Германия и използвани от Централните сили до края на войната.
След войната, през 1919 година, Петров е уволнен от армията, но неговият предприемачески дух не го напуска. Въпреки трудностите, той основава първото българско аеропланно училище и летище „Божурище“, което изиграва ключова роля в развитието на българската авиация.
Звукозаписната индустрия и „Симонавия“
След края на военната си кариера, Симеон Петров се насочва към цивилния сектор. През 1924 година той създава първата българска звукозаписна компания „Симонавия“, чието име идва от съчетание на „Симеон“ и „авиатор“.
Компанията първоначално внася грамофонни плочи от Франция, но скоро започва производство на такива в България под марката „Орфей“. Въпреки скромното начало, „Симонавия“ записва повече от 5000 плочи, като значителна част от тях стават основа на репертоара на Радио София.
Петров продължава да се занимава с различни дейности, включително и спорт. Той е водач на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година.
Трудните следвоенни години и наследството на Симеон Петров
След Втората световна война животът на Симеон Петров се променя драстично. През 1947 година неговото дружество „Симонавия“ е национализирано и преименувано на „Балкантон“. От активен предприемач и визионер, Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод. Въпреки трудностите, които преживява, той остава отдаден на идеите си до самия край.
Симеон Петров умира през 1950 година в София от инфаркт. Погребан е в тесен семеен кръг, далеч от светлините на прожекторите
