В последните седмици едни от най-горещите теми в обществото са съставянето на нов служебен кабинет и поредните предсрочни парламентарни избори. Политологът Татяна Буруджиева посочи какви са възможните ходове на партиите в следващите седмици и обясни защо смята, че президентът Радев е сътворил просто един спектакъл с кабинета „Кожарева“.
Ето какво заяви тя пред „Стандарт„:
– Г-жо Буруджиева, очаквано или не беше за Вас решението на президента Румен Радев служебен премиер да бъде отново Димитър Главчев?
– За мен това беше най-прагматичното и разумно решение още от самото начало. Нямаше смисъл да се губи време и да се разтакават нещата, освен ако не е било важно да се отложи датата на изборите чрез номиниране на някакви други кандидати.
Защото всеки един от останалите, който според промените в Конституцията може да бъде избран за служебен премиер, не е в състояние да състави кабинет сам. Няма какво да се лъжем, независимо от техните професионални и лични качества.
– Основната въпросителна и за следващия служебен кабинет е ще остане ли Калин Стоянов министър на вътрешните работи. Вие как мислите?
– Нямам представа дали той ще остане на поста си. Но мисля, че цялото общество разбра, че нещо искат да правят с вътрешното министерство както политиците, така и президентът. В годините назад то беше използвано за политически и други цели.
Мисля, че в МВР ще има напрежение, въпреки че системата за известно време си отдъхна от тежко политическо влияние и използване. Но мнението ми е, че и тази система е на път да бъде разрушена, каквато е ситуацията в съдебната власт.
Партиите и президентството (нямам предвид само действащия държавен глава) се опитват да вкарват кадри в различните държавни структури, за да могат да придобиват повече власт, отколкото им дава законът.
– Само и единствено преди избори ли се случва това?
– Не само. Да не забравяме, че МВР е институция, която контролира огромни парични потоци.
– След отказа на президента Радев да подпише указ за кабинета „Кожарева“ Вие казахте, че това е било спектакъл. Защо?
– Защото президентът предварително получава списъка със служебните министри. Нека не си мислим, че той се появява за пръв път пред медиите. Нормално е като човек от институция, която има отговорност за правителството,той да е наясно с персоналния състав и със структурата на служебния кабинет.
Доколкото изтече информация аз останах с впечатлението, че сигналът към прокуратурата от г-жа Горица Кожарева е по повод такова общуване между тях двамата. Върнете си записа от 19 август и ще видите как самият президент подбутва и показва какво да прочете г-жа Кожарева. И трето: това е утвърдената практика при назначаване на служебните кабинети.
Обявяването им пред камерите и публиката е следващ етап. И президентът, и номинираният за министър-председател имат отговорност пред гражданите.
Още повече, че г-н Румен Радев предварително беше казал какво той не иска да има в правителството и какво очаква. Друг е въпросът, че след промените в Конституцията държавният глава има отношение само към министър-председателя и към подписването на указа. Той няма отношение към личностите в кабинета.
И текстът на основния ни закон изключва всякакви негови мнения относно очакванията му. В крайна сметка промените бяха направени, за да не може той да реди състава на служебния кабинет.
– Преди последните извънредни парламентарни избори някои наблюдатели бяха на мнението, че евентуална поява на политически проект на г-н Радев ще помете партиите на статуквото. Вие как мислите, закъсня ли той да стане спасител на нацията?
– Считам, че той катастрофално закъсня. Моментът му да стане спасител на нацията беше през 2020 г., когато излезе с вдигнат юмрук пред президентството.
Тогава ако не се беше върнал нагоре по стълбите в кабинета си, със сигурност щеше да бъде и първа политическа сила. В бъдеще с едно подобно образувание ще влезе в парламента. Но Вие знаете колко е трудно да се прехвърлят високите стойности на рейтинга на един президент към високи стойности на дадена политическа партия.
Имаме доста сериозен опит в това отношение. Преди да създаде АБВ президентът Георги Първанов имаше голямо одобрение, при това той беше и бивш лидер на голяма партия, което означава че се връща към една много сериозна подкрепа. Но виждате, че партията на Първанов от години е дори извън парламента.
Така, че излизайки със свой проект, той няма да е на президента Радев, а на политика Радев – омерзителна фигура като на всички останали политици. Той, разбира се, че ще влезе в Народното събрание, но всичко ще зависи от листите и от хората, които ще подреди около себе си. А това, което виждаме в момента, не му гарантира високи електорални стойности. Малко са изборжиите в България, които могат да изкарат висок резултат.
Държавният глава Румен Радев
– Да, но Радев покрай служебните си кабинети натрупа солидна банка кадри в отделните области.
– Така е. Но тези хора не са изборжии, с цялото ми уважение към техния професионализъм и експертиза. Ако бяха такива, досега да са на терена. Тепърва ще ги видим колко могат. Тук искам да подчертая, че между мажоритарен и пропорционален вот има гигантска разлика – и в кампаниите, и в мотивацията на хората. Да, ще има подкрепа, ще влезе със сигурност в парламента проектът на Радев. Тоест, това няма да бъде партия, която ще се бори за преодоляване на 4 процентната бариера. Но това, че ще бъде някаква девета вълна или цунами, извинете но не мога да се съглася.
– А кога може да се случи това?
– Когато президентът реши, че ще напусне зоната си на комфорт, която му гарантира президентството и излезе в пряка конкуренция да им покаже след толкова много критики как се правят нещата.
– Прогнозите са, че подредбата на партиите и коалициите ще са същите и в следващия парламент с изключение на една-две малки формации, които не знаем кои ще са. Смятате ли, че хората ще търсят нови месии, че са нужни нови лидери или това са само приказки?
– Лидерството бива функционално и естествено. И понеже ние нямаме естествени, постоянно си правим експерименти с функционалните лидери. Някой прави партия, на друг му казваме, че е велик, така както в началото г-н Радев се изказваше за „Продължаваме промяната“, а след това ги наричаше по съвсем различен начин. Аз съм на мнението, че докато сме в центъра на функционалното лидерство, нищо ново няма да се получи. Колкото и да го търсят хората. То е като на пазара: ти можеш много да търсиш нещо, но като няма кой да го произведе, то липсва. Просто на назара нямаме лидери.
– Какво по-различно ще се получи на предстоящите избори?
– Партиите ще подходят към тях по друг начин. Според мен още отсега започват разговори и диалог по повод на бъдещото правителство. Колко ще си удържат на обещанията аз не мога да преценя. В крайна сметка всичко ще зависи и от изборния резултат. Но разговор за обединения има – и вляво, и вдясно, и в полето на малките партии.
Мисля, че диалогът изключва „Продължаваме промяната“. Да не забравяме, че има процес на разпад в политическите формации. Не е ясно и дали отново ще се явят в коалиция ПП и ДБ. Там вече се говори, че общите листи само утрепват резултата и на едните, и на другите.
Тъй като те не правят синхронна кампания. Включително и доколкото ми е известно на последната кампания битката е била кой да отиде на участие в медиите. Това вече прави много публична конфронтацията. Досега беше поне на терен, по места и на конференциите.
Христо Иванов и Кирил Петков
Второ: имате едно ДПС и като че ли техните избиратели може да имат две партии. Те трябва сами да си вземат решението. Както виждате, не успяват да се разберат двете групи.
Трето: имате една БСП, която явявайки се сама, със сигурност вече ще трябва да мине четирите процента. Но опитвайки се да направи обединения вляво, един път може да се сблъска отново с юридически проблеми по повод на лидерството. Втори път обаче, което е по-важно, е, че предстои лидерската битка в БСП.
Моето впечатление и усещане от информацията която тече от терен и по места, е че абсолютно всеки, който има амбиция да става лидер на БСП, сега се опитва да превземе една или друга листа, за да има бройки в депутатската група и да претендира на базата на това за лидерство вътре. Което просто убива бъдещия резултат на БСП, както и възможностите за коалиция вляво, която да направи по-сериозно парламентарно участие.
Най вероятно хора около президента, които са по-вляво, ще бъдат привнесени. Виждаме как новото ръководство на БСП демонстрира добро отношение към такива личности. Така, че там може да се направи опит за една лява коалиция, да се прехвърли вот от президентската институция. Защото ако има някакъв проект, който е без президента, но близък до него, според мен регистрация вдясно няма да се търси.
Ще се търси вляво.
Може и да имат нещо регистрирано, пък ние да не знаем. Но така или иначе избирателите, които ще се доверят на президента като политик, а не като държавник, са само вляво. И при положение, че не става въпрос за мажоритарен избор, при пропорционален избор вдясно Радев много трудно може да разчита на подкрепа.
Като говоря за ляво и дясно имам предвид и хората, които не гласуват. Защото те също имат своите ценностни предпочитания. И стигаме до малките партии, които най-вероятно ще се обединят.
Така, че в следващия парламент онова, което се конструира, е да има ГЕРБ, при който продължава никой да няма съмнение в неговата лидерска роля електорално. Тук обаче битката ще е ако може нещо ляво като политически субект да стане втората сила, което няма да може да стане. По-скоро това ще е „Възраждане“.
– А формацията на Ваня Григорова?
– Е, моля Ви се. Ваня Григорова отдавна е просто съветник в Столичния общински съвет.
Помните как Бойко Борисов от кмет стана лидер на партия и министър-председател. Кампанията, която направи ГЕРБ през 2009 г., беше действително мажоритарна. На всички плакати беше само лицето на Борисов. Защо обаче? Защото другите не ги познавахме като политици. Те бяха известни в своите си професионални кръгове, но ние нямахме представа кои са тези хора. Проблемът в един проект на президента, или на Ваня Григорова е в това, че хората познават вече тези около тях. И няма как едната личност да изтласка и да развие изцяло мажоритарна кампания.
Ваня Григорова
– Споменахте, че партиите говорят помежду си. Очаквате ли, че на базата на това те ще сформират правителство след изборите, които по последна информация от „Дондуков“ 2 ще са на 27 октомври?
– Иска ми се да вярвам, че след този горчив хап, разговорите за бъдещото правителство ще протекат по друг начин. А към гражданите мисля, че Борисов направи жест много отдавна като каза, че кампаниите ще минат по друг начин. Искат да говорят за това какво те предлагат. Това е кампания, която може да доведе до правителство. А не да се ритат един друг по кокалчетата и да се чудят кой по-лошо ще удари другия. Има една правило в политиката: можеш да навредиш на опонента си, но не можеш по този начин да постигаш успехи.
– Брендо, Вълка, а в сряда и Куката се предаде. Някои твърдят, че ако тези хора от подземния свят проговорят, ще пренареди политическия пъзел. Така ли е?
– Много съм далеч от тази тематика. Обикновено в белия свят, в демократичните държави, подобни дествия са само един огромен плюс за администрацията на министерствата на вътрешните работи. А виждаме, че при нас не е точно така. Да, ние нямаме завършена реформа на съдебната система и в прокуратурата. И не можем да кажем какво точно ще научим, какво ще ни кажат тези хора. Може да мълчат, а може и да си отворят устите.
Що се касае за ББР, хората, които са взимали огромните кредити, всъщност са взимали нашите пари. Трябва да припомним на всеки български гражданин: ние сме ограбени буквално от тези хора и мястото им е само в затвора. Надявам се да си получат и съответстващото наказание, а не да се вдига просто поредната пушилка че някой се е предал и т. н. Най-важното е сега съответните органи да спасят парите на гражданите. И да не обясняват на хората, че това са пари на изключително успешните им роднини, които са станали страшни бизнесмени изведнъж.
– И все пак. В навечерието на 35-тата годишнина от демокрацията имат ли сили избирателите за още толерантност към политиците или ще излязат масово на протести?
– Първите протести, които предстоят, ще са свързани с опита да се завладеят структурите на сигурността в държавата. Това няма да е безболезнен и лесен процес. Но ако ме питате за това кога политиците ще започнат да решават проблемите на избирателите, надявам се че веднага след следващите избори.
Трябва да направят работещо правителство, защото администрацията не може да върши задълженията си, когато не е ясно кои са началниците. И второ: не могат да работят общините, което е отвратително. Защото там са преките проблеми на гражданите.
Първото и най-важно нещо след изборите е да се гласува бюджетът. И аз се надявам, че не само хората, които ясно са се определили към една или друга партия, ще излязат да гласуват. И не само гневните ще изберат някоя малка партия, за да накажат друга.
Надявам се да мислим по-рационално и да гласуват хората. Ако нямаме нов проект, аз се съмнявам, че ще има повишаване на активността. Иначе няма кауза и казус, който така силно да мотивира хората да излязат да гласуват. Защото те вече за седми път ще трябва да кажат едно и също на политиците – как да са подредени и как да се разберят, за да управляват в коалиция. Колко пъти трябва да им се каже това? Все още нямаме точка на кипене. Българинът иска да има сигурност. Не сме народ, който предварително ще създаде голяма каша в период на несигурност.
– А доколко е вярна хипотезата, според която изборите в България се протакат, за да мине президентският вот в САЩ на 5 ноември?
– Е, това е много смешно. Само хора, които не знаят какъв е електоралният процес в Америка, могат да го твърдят. Това е малко като в теориите на конспирациите. Имаме някакви несвързани факти и ги представяме като логическа връзка. Да припомним на читателите Ви, че там се гласува по няколко начина и най-важното е, че те имат гласуване по пощата.
Така, че крайният резултат от изборите в САЩ няма да научим в началото на ноември. Може и да се стигне до близки резултати, да се върне целият процес на броене и т. н. Така, че идеята че чакаме изборите в САЩ бих могла да я приема, само ако ще ходим на избори през пролетта.
Фактът, че мандатът е даден на Главчев сега говори, че няма желание нито от президентската институция, нито от партиите нашите избори да са напролет. Защото резултатът от изборите в САЩ може да го разберем до края на ноември, но може да е ясен и през януари, 2025 г.
