Вноската към капиталовите фондове от втория стълб на пенсионното осигуряване е ниска, в размер на 5 на сто, и отдавна е назрял моментът за преразглеждането й и нейното плавно увеличаване до 10 на сто.
Това каза в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова, след като преди дни Организацията за икономическо сътрудничество и развитие даде висока оценка на българския пенсионен модел и препоръча да се подготвят необходимите промени в частното пенсионно осигуряване с цел да се увеличат доходите за старост и гарантират адекватни пенсионни плащания.
Експертът смята, че трябва да се усъвършенства пенсионното законодателство с въвеждане на мултифондове както за универсалните, така и за доброволните фондове. Всяка забава всъщност поставя пенсионно-осигурителните компании в неконкурентна позиция спрямо други участници на пазара, което силно засяга пряко и самите осигурени лица в България, предупреди Милтенова.
Тя посочи още, че преходът към въвеждането на еврото за пенсионните дружества ще бъде плавен, портфейлите ще се адаптират лесно, а фондовете ще се радват на по-голяма стабилност и възможности в рамките на еврозоната. Според нея тази положителна перспектива гарантира, че пенсионерите в България могат да очакват сигурно и благоприятно бъдеще.
Частните пенсионни фондове ще могат да изследват по-широк набор от инвестиционни възможности в стабилния и развит пазар на еврозоната, което потенциално ще повиши дългосрочната възвръщаемост, отбеляза тя.
По думите й приемането на еврото в България ще донесе множество ползи за страната, българската икономика и нейните граждани като сигурност, премахване на разходите по валутните трансакции и сделки, както и пълно „Каско“ за българските банкови и финансови институции като част от организациите на еврозоната. Отделно за частните пенсионни фондове и осигурените лица влизането на България в еврозоната ще укрепи тяхната стабилност, ще ги модернизира и ще подсигури перспективи за растеж на далеч по-големия и ликвиден европейски капиталов пазар.
По-конкретно очакваме положителни тенденции, на първо място постигане на плавен валутен преход. Преходът от лева към еврото ще се осъществи по фиксиран курс, което ще гарантира запазването на стойността на пенсионните активи без отклонения. Очаква се този преход да бъде безпроблемен, тъй като значителна част от частните пенсионни фондове в България вече са инвестирали в евро-деноминирани активи през последните повече от 20 години. Тази дългогодишна практика означава, че портфейлите са добре подготвени за адаптиране към въвеждането на еврото, като се минимизират възможните смущения, допълни Милтенова.
И изброи другите ползи от приемането на еврото.
На второ място, лесно адаптиране на портфейлите. Частните пенсионни фондове в България имат дългогодишен опит в инвестирането в евро-деноминирани ценни книжа. Тази стратегия е осигурила солидна основа за плавен преход към изцяло евро базирана инвестиционна стратегия, правейки адаптирането към еврото естествено и лесно. Това поставя пенсионните фондове в отлична позиция да се възползват от финансовата стабилност и възможностите, които членството в еврозоната носи.
Трето, подобрена регулаторна рамка. Приравняването на финансовите регулации на България с тези на еврозоната ще синхронизира още по-добре управлението и надзора на частните пенсионни фондове. Това не само ще укрепи защитата на пенсионните активи, но и ще повиши доверието сред участниците в пенсионните фондове. Интеграцията с регулациите на еврозоната, когато България седи на масата, когато се коват законите, се очаква да привлече повече международни инвестиции и да предостави по-широки възможности за диверсификация на пенсионните фондове.
Четвърто, оптимизиране на възвръщаемостта по пенсионните партиди. Въпреки че Европейската централна банка (ЕЦБ) поддържа ниски лихвени проценти през последните години и само последната година повиши лихвения процент до 3,75 на сто, по-широкият достъп до финансовите пазари на еврозоната отваря нови, още по-добри възможности за инвестиции, без да се носят разходите от превалутирането на лева в евро. Частните пенсионни фондове ще могат да изследват по-широк набор от инвестиционни възможности в стабилния и развит пазар на еврозоната, което потенциално ще повиши дългосрочната възвръщаемост. Натрупаният опит на тези фондове в управлението на евро-деноминирани активи през годините е силен показател, че те ще продължат да постигат добри резултати след приемането на еврото.
Пето – повишено обществено доверие. Проактивното управление на прехода към еврото от страна на частните пенсионни фондове, съчетано с тяхната солидна история на инвестиции в евро-деноминирани активи, вярваме ще повиши нивото на общественото доверие. Прозрачността в процеса на преход и ясната комуникация с участниците във фондовете ще успокоят обществеността, че техните пенсионни спестявания са сигурни и готови за растеж в средата на еврозоната.
В обобщение, приемането на еврото в България се очаква да бъде важна и стратегическа стъпка за частните пенсионни фондове, благодарение на дългогодишните им инвестиционни стратегии в евро-деноминирани активи. Преходът ще бъде плавен, портфейлите ще се адаптират лесно, а фондовете ще се радват на по-голяма стабилност и възможности в рамките на еврозоната. Тази положителна перспектива гарантира, че пенсионерите в България могат да очакват сигурно и благоприятно бъдеще.
Как ще се отрази на вторите пенсии правилото за закръгляне
Правилото за закръгляване на пенсионните плащания от втория стълб е уредено в чл. 13, ал. 1 от Закона и съответства на общото правило за закръгляване на сумите в зависимост от третия знак. Когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен. Когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. По този начин се постига равнопоставеност на пенсионерите при превалутирането на пенсиите им от втория стълб.
Изключението от общото правило, което е уредено в чл. 45 от Закона, касае пенсиите, изплащани от НОИ по част първа от Кодекса за социално осигуряване, които се определят на солидарен принцип, и не засяга плащането на пенсиите от частните пенсионни фондове.
Пенсиите, които се изплащат от Фондовете за изплащания и фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, се определят на капиталово покривен принцип, т. е. пенсиите се изчисляват на база индивидуалните натрупвания на средства на всяко лице във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, поради което формирането на дефицит от закръгления на плащанията не може да се допусне в тези фондове.
Поради тази причина не очакваме правилото за закръгляване на пенсиите от втория стълб в евро да окаже сериозно влияние върху определянето на задълженията в евро за пенсионни плащания във фондовете, управлявани от Дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, смята Милтенова.
Тя отчете, че към 31 март 2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 23 964 743 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 4,51 на сто. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 4,72 на сто спрямо 31 декември 2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 3,66 на сто и 2,50 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 2,11 на сто.
Какъв е средният размер на пенсиите
От месец септември 2021 г. пенсионните компании стартираха фазата на изплащане. Средният размер на изплатените пожизнени пенсии към 31 март тази година е 231 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 448 лв., като плавно нараства всяко тримесечие. Трябва да се има предвид, че тези пенсионни плащания станаха възможни само след 20 години история на натрупвания по партидите за първите пенсионери, което е половината от необходимия период. Стандартно в пенсионната индустрия се целят пенсионни спестявания за над 36 години, за да има възможност да се достигне добър заместващ доход спрямо последните трудови възнаграждения на осигурените лица.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31 март 2024 г. са 21 178, от които 3 013 пенсионери и 18 165 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 916 хил. лв. за пенсии, 24 084 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 103 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
По последните статистически данни от Комисията за финансов надзор общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове е 5 024 480, което е нарастване с 0,47 на сто спрямо 31 декември 2023 г.
Тя напомни, че от 2000 г. в България е приет тристълбовият модел с три основни пенсионни стълба, които са източник на пенсионни плащания. Първият държавен стълб – Националния осигурителен институт (НОИ), вторият – допълнителното задължително пенсионно осигуряване и третият стълб – доброволното пенсионно осигуряване. Първият стълб е разходо-покривен, работещите плащат своите вноски и така финансират пенсиите на сегашните пенсионери, като държавният бюджет субсидира постоянно НОИ за покриване на недостига. В първия стълб няма индивидуални партиди на осигуряващите се, при държавното обществено осигуряване има пенсионни права.
Във втория и третия капиталови стълбове има четири вида пенсионни фондове, където всяко осигурено лице има собствена партида. Вторият стълб е с универсален пенсионен фонд (УПФ) и професионален пенсионен фонд (ППФ). Към 31 март 2024 г. броят на осигурените лица със собствени партиди в УПФ възлиза на 4 044 263 души, а при ППФ бройката на осигурени лица и партиди е 328 861 души.
При доброволно пенсионно осигуряване има личен доброволен пенсионен фонд (ДПФ) и доброволен пенсионен фонд по професионални схеми (ДПФПС), който е работодателска пенсионна схема, предлагана активно само от едно ПОД. Към 31 март 2024 г. броят на осигурените лица, съответно със собствени партиди в ДПФ възлиза на 641 452 души, а при ДПФПС бройката на осигурени лица и партиди е малка в размер на 9904 души.
Трябва ли да се увеличи делът на задължителната пенсионна вноска към фондовете от втория стълб за сметка на НОИ
Тъй като допълнителното пенсионно осигуряване и държавното осигуряване през НОИ са два взаимно допълващи се стълба, а не конкуриращи се, ще е важно да се прецени точната мярка и достигне до балансирано решение, което е още по-трудно с оглед свръхнегативните демографски процеси и нарастващият дефицит на държавното обществено осигуряване, който надмина 50 процента.
Категорично вноската към капиталовите фондове от втория стълб е ниска в размер на 5 процента и отдавна е назрял моментът за преразглеждане на размера на осигурителните вноски за ДЗПО и тяхното плавно увеличаване в посока до 10 на сто с цел постигане на по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натиск към солидарния стълб и преодоляване на натрупаните дефицити в него, смята експертът. Според нея по-големият риск е да се правят ниски пенсионни спестявания за допълнителна пенсия и да се разчита на държавата в пенсионна възраст. Пенсионните системи за пример (Нидерландия или Дания) са успешни точно поради изградената култура на регулярно и дългосрочно пенсионно спестяване с високи вноски, признати за разход.
По последни данни, публикувани от КФН, нетните активи само на втория задължителен капиталов стълб надвишават 23,9 млрд. лева и подобен ресурс може да бъде мобилизиран за подкрепа на развитието на икономиката в страната. Вторият стълб стартира с вноска от 2 процента от осигурителния доход и стигна само до 5 на сто през 2007 г., като предвиденото при старта на модела увеличение до 7-10 процента на вноската за втория стълб така и не се случи. Напротив, това увеличение беше пренасочено към първия стълб, който се оказва в още по-голям и нарастващ дефицит. По този начин средства, които можеха да се капитализират в индивидуални партиди в допълнителното пенсионно осигуряване ,“изтекоха“ безвъзвратно през непоправимите пробойни на първия стълб.
Докъде стигна подготовката за появата на този пазар и на мултифондовете
Мултифондовете в пенсионния сектор са отдавна познати и се прилагат от пенсионните, застрахователните и инвестиционните компании в другите страни от много години. Те са в интерес на хората при частното осигуряване, защото дават възможност на всеки в различните възрастови категории, в зависимост от това какъв е неговият хоризонт, до момента на пенсиониране да избере средствата му в пенсионния фонд да бъдат инвестирни в нискорисков, средно или високорисков подфонд.
Те са инвестиционни инструменти, които предлагат на участниците редица инвестиционни възможности в рамките на една пенсионна схема. Всеки мултифонд представлява диверсифициран портфейл с уникална комбинация от класове активи, като акции, облигации и недвижими имоти и съотвества на времевия хоризонт пред осигурения и поносимостта му към поемане на риск. Основната цел е да се задоволят разнообразните рискови нагласи и инвестиционни цели на участниците в големия пенсионен – в българския случай УПФ или ДПФ.
Тези фондове се управляват от опитни професионалисти, които вземат стратегически инвестиционни решения за оптимизиране на възвръщаемостта в рамките на определените рискови параметри и съобразно времето пред лицето.
Дейността на мултифондовете ще включва избор от страна на участниците на конкретен фонд или комбинация от фондове въз основа на техния толеранс към риск и финансови цели при навършване на пенсионна възраст. След това фондовете се управляват от портфолио мениджърите на пенсионните фондове, които непрекъснато оценяват пазарните условия и съответно коригират разпределението на портфейла. Този динамичен подход позволява по-отзивчива инвестиционна стратегия, която може да се адаптира към променящата се пазарна динамика с течение на времето.
Поради спецификата на демократичния ни преход преди двайсетина години беше нормално гражданите да нямат достатъчна финансова и инвестиционна грамотност, но сега такова твърдение е абсолютно невярно. И е редно дружествата за допълнително пенсионно осигуряване да им предоставят такава възможност, ако има политическа воля инвестиционният ресурс на обикновения трудещ се да се управлява съгласно доказани стандарти, съобразно възраст и поносимост към пазарната динамика.
Много добър пример в това отношение е Хърватия. Те въведоха мултифондовата система по начин, който отчита недостатъчно високата финансова грамотност сред осигурените лица, тъй като възможностите, които дават мултифондовете, са обвързани с жизнения цикъл – преминаването от един инвестиционен портфейл към друг е автоматично и съобразено с възрастта на лицето.
По този начин се гарантира, че самият осигурен е предпазен от евентуално неразумно инвестиционно поведение. Различните модели предлагат и различни допълнителни форми на гаранции, както и възможност за участие в портфейл по подразбиране за тези, които не желаят или не могат да вземат сами определено инвестиционно решение. Категорично вярваме, че обществото и осигурените лица имат нужда и са узрели за тази промяна.
В момента сме в процес на детайлен преглед на фазата на изплащане заедно с КФН и мултифондовете са основна тема за решение в кратки срокове, защото все повече се налага подсигуряване на допълнителен пенсионен доход чрез втори и трети стълб в рамките на тристълбовия модел. Той може да се подсигури и чрез повишаване на вноската, но и чрез задължително въвеждане на мултифондовата система. По-адекватни пенсионни доходи от тези два допълнителни стълба ще се постигнат чрез тях, при които портфейлът на осигурените лица ще съответства на възрастта и предпочитанията им. Подобен сериозен опит имаше преди 15 години, но не се довърши и сега съвсем е назрял моментът. Тогава бяха поканени експерти от други държави, които да споделят своя опит. В тази насока бяха подготвени и придвижени до НС законодателни промени, но за съжаление все още не са приети, обясни Милтенова.
Според нея в условията на влошаваща се демографска ситуация задълбочаващите се проблеми на първия държавен стълб, чийто дефицит расте и нарастваща осведоменост за важността на пенсионните спестявания на всеки, мултифондовете предлагат индивидуален подход, който е съобразен с разнообразните финансови обстоятелства и очаквания на отделните лица.
Гъвкавостта, присъща на мултифондовете, дава възможност на участниците да персонализират пенсионните си инвестиции, което потенциално води до по-добри резултати, по-високи натрупвания в партидите през годините и по-добра готовност за пенсиониране.
Освен това успехът на многофондовите структури в други държави подчертава тяхната ефективност при оптимизирането на дългосрочната възвръщаемост, като същевременно се управлява рискът. Като възприеме такъв модел, нашата страна може да повиши устойчивостта на пенсионната си система, насърчавайки по-сигурно финансово бъдеще за пенсионерите.
Друг подкрепящ аргумент е фактът, че в България концепцията за мултифондове е известна и работи вече повече от двадесет години, имайки предвид, че лицензираните управляващи дружества в България и международните фонд мениджъри предлагат традиционно трите вида взаимни фондове – консервативен, балансиран и по-агресивен. Същите продукти седят в основата на животозастраховки с инвестиционен елемент – там също има избор между различните опции.
Не бива да се забравя и одобрението от ЕП/ЕК на паневропейския доброволен пенсионен продукт (ПЕПП) през 2022 г., който също включва опциите за предлагане на различните мултифондове. Българското законодателство се приведе в съответствие и отрази тази възможност със съответните редакции в Кодекса за социално осигуряване, които бяха приети наскоро от НС.
Считаме, че наистина е назрял моментът за усъвършенстване на пенсионното законодателство с въвеждане на мултифондове както за универсалните, така и за доброволните фондове. Всяка забава всъщност поставя пенсионно-осигурителните компании в неконкурентна позиция спрямо други участници на пазара, което силно засяга пряко и самите осигурени лица в България.
През настоящата 2024 г. мултифондовете ще бъдат на фокус.
Тя напомни, че наскоро ОИСР изпратиха официално писмо до българските институции, в което дават висока оценка на допълнителното пенсионно осигуряване в България и подкрепят бъдещите мерки за неговото усъвършенстване. Бяха отчетени силните страни на допълнителното пенсионно осигуряване, в т.ч. многостълбовият пенсионен модел, стабилната правна рамка и компетентният надзор, основан на риска. ОИСР отбелязват и възможностите за усъвършенстване на пенсионната система чрез въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнения цикъл и толерантност към риска (т.нар. „мултифондов модел“, включващ фондове с различен инвестиционен профил) и насърчават прегледа и промените на правилата, определящи инвестиционните възможности за постигане на растяща доходност. В писмото на ОИСР се препоръчва да се подготвят необходимите промени в частното пенсионно осигуряване.
Основната цел е да се увеличат доходите за старост и гарантират адекватни пенсионни плащания. През февруари 2024 г. в София пенсионноосигурителните дружества участваха активно в проведената проучвателна мисия на Комитета за застраховане и частно пенсионно осигуряване към ОИСР, която извърши преглед на допълнителното пенсионно осигуряване и оцени съответствието на българското законодателство и надзорната дейност с препоръките на ОИСР относно ключовите принципи за регулиране на частното пенсионно осигуряване. Мисията на ОИСР бе приета от Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор (КФН) с участието на Министерство на труда и социалната политика, представителите на пенсионните компании, бизнеса и социалните партньори.
За целта компетентните институции в страната следва ясно и в синхрон да заявят ангажираност в разработването на законови промени, чиято философия се подкрепя в контекста на дадените от ОИСР основни насоки. Изчерпателният доклад на ОИСР се очаква през септември 2024 г. КФН и БАДДПО стартираха диалог и имат готовност за предлагане на промени в регулаторната рамка в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, чиято крайна цел е увеличаване на доходността от управлението на средствата по индивидуалните партиди на гражданите.
