Олимпийската шампионка от Токио 2020 Ивет Горанова взе отношение по скандала с участието на алжирката Иман Калиф и тайванката Лин Ю-Тин в женския боксов турнир в Париж 2024, въпреки че е доказана биологичната им принадлежност към мъжкия пол. В интервю за „Труд“ каратистката коментира и други проблеми от ежедневието като наркотиците и пристрастеността към телефоните. 24-годишната спортистка се превърна в любимка на България със спортните си успехи и с представянето си в предаването „Денсинг Старс“.
– Ивет, ти накара цяла България да се гордее с олимпийската ти титла от игрите в Токио, преди три години. С какви емоции изгледа Олимпиадата в Париж, където за съжаление каратето не беше включено в програмата?
– Преди да започне Олимпиадата не усещах по-остри емоции, но след началото и особено когато нашите започнаха да печелят медали и почувствах голяма тъга, че не съм там. При всеки един български медал се опитвах да си припомня какво чувствах, когато аз участвах и спечелих – как усетих голяма лекота, като ме обявиха за победител и сякаш ми падна камък от сърцето! Исках да си възстановя тези спомени, защото на момента не помниш нищо от адреналина. Приятно ми беше да се върна към чувството, като си на стълбичката и пееш химна и си представих какво изпитват сега нашите медалисти. Тъжно ми беше, като се замислех за това, че тази година каратето не беше сред олимпийските спортове, защото Олимпиадата е най-гледаното състезание – световното първенство също е толкова силно, но не може да се сравни. Опитвам се да съм благодарна, че един път съм отишла и съм спечелила, но въпреки това е трудно, защото като си спечелил веднъж ти се услажда и искаш още и още, но ще трябва да се задоволя с това.
– А кое българско участие те развълнува най-много?
– Най-много се развълнувах и дори се просълзих, когато Станимира Петрова загуби четвъртфиналната си среща в бокса, защото двете сме приятелки и преживяхме заедно всякакви емоции. Много исках да спечели медал, но не се случи… Много емоционално ми беше и при медала на Боряна Калейн. Впечатли ме това, което прочетох за нея – колко силно е искала златен олимпийски медал, обаче да е със сребърен цвят и след години това се случва! Респектирана съм от целия вложен труд, който най-накрая й се отплати. Много се радвах и за Карлос Насар – той беше ясен шампион. Като го слушах как пее химна се просълзих. Той отново ме върна преди три години, когато на почетната стълбичка си казах: „Наслаждавай се Ивет, на тази една минута!“ Изпитах доста емоции, покрай тази Олимпиада.
– Какво мислиш за това, че в женския бокс на Олимпиадата допуснаха да се състезават участници с мъжки хромозоми?
– Да, това е най-интересният въпрос от тези дни. Аз съм супер изненадана от цялата Олимпиада, която стана известна с такива странни неща. Не съм „за“ това да участват тези – не знаем жени ли са, мъже ли са, какви са?! Единственият вариант е това да се проверява строго, защото не е ок, ако наистина те са мъже! Ти се готвиш толкова години и идва един мъж и ти спира мечтите! Това е най-скандалното нещо, но щом сега се случва ще го има и занапред – не само в бокса и така ще го набият на хората, че да стане нещо естествено. Това е доста тъжно, защото в такива спортове – силата и физическите възможности на мъжа имат предимство. Не знам какво ще се случва, аз съм възмутена и очаквам вече всичко… Всеки месец излиза нова странност и трябва да я възприемем. Вече си мисля, че след 50 години, като кажеш, че си олимпийски шампион дали ще те уважават, или ще ти се изсмеят, защото кой знае тогава какви спортове ще влязат. Сега се появиха брейкденс, скейтборд и сърф, които не са точно спортове за Олимпийски игри. Питам се, както искат да махнат и бокса и щангите – какво ще гледаме на другата Олимпиада, да не говорим след 50 години!
– Ти как би се почувствала, ако и в каратето допуснат такива състезатели с неустановен пол?
– Точно това си говорехме снощи с моето семейство и те ме попитаха: „Ако излезеш да играеш срещу мъж дали ще се биеш, или ще си тръгнеш?“ Ясно е, че ще се бия, това ще ме мотивира още повече да го победя и ще се почувствам по-добре, ако спечеля. Повечето ми тренировки са с мъже и това ме кара да се бия още по-силно и по-добре – обичам силните удари и не ме е страх да се бия с мъже! Има доста мъже, които ги побеждавам – да, физиката е важна, но може да се случи и по-слабият физически да победи. Не е невъзможно и често се случва.
– А как ти подейства откриването на Олимпиадата, което възмути много хора?
– Малко съм объркана, защото разбирам хората, които са против, но разбирам и тези, които са видели в това изкуство. Мисля, че не е нужно да се натяква кой като какъв пол се определя и какви наклонности има, може да харесваш каквото си искаш, но не е нужно да го демонстрираш, както направиха и в Париж. Има два пола – мъже и жени и край! Иначе, как ще обясняваме един ден на нашите деца кое е нормално и кое не. Единствено това не ми хареса в откриването, че такива неща се демонстрираха, но имаше и изкуство, беше различно и интересно.
– Повечето големи шампиони са преодолявали много трудности в началото на кариерите си. Така ли е и при теб?
– Наскоро се замислих, че повечето спортисти не сме имали лека съдба и минаваме през тежки истории, но в спорта намираме спасение и мотивация -чрез него бягаш от проблемите и търсиш да се изявиш в правилната посока. Аз не съм израснала в богато семейство – от Долна Митрополия съм и като започнах да тренирам карате със сестра ми е имало месеци, в които не можехме да си платим дори таксата за тренировки и често майка ми ги плащаше със закъснение, понякога след два-три месеца. За да отидем на състезания, или лагери също се е случвало да не можем да си платим, но някой ни е помагал и после сме му връщали парите. Майка ми, баба и дядо даваха всичко за нас, обаче когато нямаха – просто не отивахме. Когато бях в спортното училище, баба още ходеше на работа и ми даваше пари, но като свършат джобните и после гладуваш цял ден.
– Как се справяше?
– Намирах някакви варианти, защото или търпиш и те е срам да кажеш, че си гладен, или измисляш нещо. Децата покрай мен също не са имали големи възможности и сме си делили всичко. Дори се сещам, че наскоро се смяхме със сестра ми, защото тогава имаше едни волейболистки и ние ходехме да взимаме и техните купони за безплатен обяд, понеже глада ни мореше и искахме да ядем повече. Спомням си също, че между тренировките спяхме в съблекалните и понякога като вали навън ни се намокряха краката, но търпиш! Сега осъзнавам, че тези изпитания са ни изградили. Днес са по-лигави децата и при най-малката трудност се отказват, защото имат всичко наготово и така не намират смисъл в тренировките и упоритата работа над себе си.
– Спортът сигурно те е предпазил и от наркотиците, към които посягат все повече тийнейджъри?
– Да, днес наркотиците ги нямат за нищо! Аз лично, въобще не съм имала интерес към тях, дори до преди две години бях толкова незапозната с това, че нямаше и да разбера, ако някой в моята компания използва, защото нямах представа как изглеждат такива хора. Сега много си говорихме с нашите, защото не се бях прибирала от шест месеца в Долна Митрополия и те ми казаха, че със сестра ми не сме имали тежък пубертет. Това е така, защото ние сме били заети, имали сме цел и не сме имали време да се занимаваме с глупости -така ни е възпитал спорта. Светът е тръгнал доста накриво и ако родителите не следят нещата, те ще излязат извън контрол – не може децата да не знаят основни факти от българската история и други важни неща.
– Прави ли ти впечатление, че те са като зомбирани от телефоните и постоянно стоят приведени над тях…
– Да, телефонът днес е от най-големите проблеми. Прекалено много време прекарваме в социалните мрежи и забравяме да общуваме с хората. Когато ти се случи истински контакт се чувстваш зареден, но след 10 минути пак хващаш телефона, при децата обаче си е зомбиране и е страшно. Те нямат толкова опит и не разбират, че повечето неща в социалните мрежи са нереални, или пълна измислица. Децата често подражават на лошия пример и простотията там, само защото това е актуално. Тъжно е, че за тях една простотия в интернет, често е по-важна и интересна, отколкото спечелените медали в спорта, затова е много важен примера, който виждат вкъщи. Аз съм мислила за това и вече съм готова за майка!
– Според теб, раждането на дете би ли попречило на кариерата ти?
– Туркинята в моята категория роди и се върна, а тя е топ състезателка и сега детето й е на 6-7 години. Това е доста срещано в каратето – не знам аз как ще бъда! По принцип искам дете, но не задължително и на всяка цена! Като намеря точния човек и преценя момента, сложна е темата.
– Преди да спечелиш олимпийската титла, ти започна да работиш за силна психика с мотиватора Моузес Налока. Кои уроци, които научи от него, ти помагат и в живота?
– Това, което съм запомнила от него е, че той все ми казваше: „Ако не ти, кой друг – ти си човекът, който трябва да го направи, на теб ти е дадена тази възможност – или ти, или никой!“ Тези неща ми помагат и ми дават самочувствие и мотивация. Също така, той ме наричаше „Булдозера“ и ми казваше: „Остави Ивет извън татамито, като влезеш влиза Булдозера!“ Малката Ивет е по-срамежливичка и когато някой път съм се свила, си викам – остави малката Ивет, това са нейните мисли, изкарай Булдозера! Това ми помага и в живота, не само на състезание, защото нещата са същите и по същия начин можеш да преминеш през тях. В последната година се чувствам по-уверена на татамито и със самочувствие излизам да играя. Използвам това предимство, защото сега в каратето има смяна на поколенията – много малки влязоха и надъхани да побеждават, но аз вече съм на друго ниво и ако играя както мога – няма как да ме победят.
– Какви състезания ти предстоят и каква е основната ти цел за годината?
– Септември месец ми предстоят два турнира и една серия А, за точки за ранглистата. Серията ми е важна, но до края на годината няма друго важно състезание. Световното първенство през 2025-а в Египет ми е главната цел, защото в каратето те се провеждат през една година. Сега промениха регламента – трябва да ходиш по турнири и да печелиш точки, за да можеш да се класираш за световно, където ще са 32-ма участници – по един от държава. Трябва да тренирам и да ходя по състезания, но не се притеснявам от гледна точка на квота, сигурна съм че ще спечеля такава.
– На кои качества държиш в един мъж?
– Първо – да държи на жената до себе си, да я уважава, да бъде мъж на място, да има ценности, за да създаде здраво семейство, да го подкрепя и да се грижи за него. Най-важно е да имаш сплотено семейство и да си изгледаш децата – мъжът трябва да ме уважава и също да държи на това.
– В какво вярваш?
– За мен вярата е в основата на всичко, чрез нея се придържаме към правила и ценности и се изграждаме като хора. Без вяра какъв е смисълът – за мен вярата е най-важна и дава посока. Всичко се случва с причина и вече влизам в нещата по-надълбоко – дали ще спечеля, или загубя, гледам ситуацията от всички положения и си взимам поуката.
Следвай ни:
