Има належаща нужда от нови и иновативни антимикробни лекарствени средства – темата в този епизод на подкаста на БНР.
Водещ експерт разяснява как да се постигне баланс между ефективното лечение с антибиотици, намаляване на антибиотична резистетност и разработката на иновативни лекарства, които са достъпни до човека, без да са сложни за употреба и скъпи като терапия?
На здравна тема говори проф. Тодор Кантарджиев – микробиолог, клиничен имунолог, епидемиолог, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и бивш съветник по здравните въпроси на Столичната община:
Може ли цената и печалбата да бъде за сметка на човешкото здраве?
Има належаща нужда от нови и иновативни антимикробни лекарствени средства, както се посочва в доклада на СЗО
„Докладите на СЗО трябва да се следят с внимание, но трябва да знаем следното – личното ми мнение е, че СЗО има едни от най-прекрасните специалисти, това са хора, с които съм работил, хора, които са ваксинирани за чума и туларемия, хора, които са работили в огнищата на най-тежките инфекции и разбират и от антибиотици, и от тежки заболявания.
Но висшето ръководство на СЗО дава послания, които са в значителна степен немедицински, а политически.
Спомняте си, когато в началото на пандемията от Covid – 19 казаха, че маските не действат за коронавируса, защото не са достигали маски за лекарите, но едно такова действие не трябва да се допуска, то е престъпление, каза Кантарджиев.
„Именно за това, когато разглеждаме въпроса за нуждата от нови антимикробни лекарства, за нови антибиотици от техния ъгъл, трябва да преценим до голяма степен има ли зависимост с фармацевтичната индустрия, няма ли, и дали наистина всичко е в интерес на хората, както искат обикновените лекари, и редовите специалисти от СЗО“.
Какви са последствията от антибиотичната резистентност в света
„Говорим за устойчивост на антимикробни лекарства на бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите.
Тази устойчивост на антимикробните препарати последните години нараста много и причинява големи проблеми.
Годишно в света се докладват 1 270 000 смъртни случая, причинени пряко от устойчивостта на микробите и от невъзможността да бъдат лекувани с антибиотични средства.
Това е голяма бройка и е сравнима със смъртността от туберкулоза. Освен това 4 милиона и 200 хиляди умират с инфекции и друго основно заболяване, инфекции, които не могат да бъдат лекувани с антибиотици.
Около 30 до 50 5 от хората по света никога не са се лекували системно с антибиотици, което означава, че в тези държави има натрупани доста такива средства, затова се заговори и излезе този документ на СЗО, че трябва да се търсят нови антибиотици.
Има връзка между нуждата от нови антибиотици и фармацевтичния бизнес
Личното ми мнение е, че първо – трябва да се антибиотиците трябва да се прилагат правилно, за да не губим тяхната сила и мощ срещу микробите.
Второ – трябва да се използват повече и други средства за намаляване на инфекциите като хигиенните средства, особено в болниците, защото по мое мнение най-големият проблем на българското здравеопазване са вътреболничните инфекции.
Трето – доста стари антибиотици, много ефективни, бяха забравени, поради много ниската им цена…Силно се неглижира в момента лечението на стрептококовите инфекции, например, с пеницилинът, който е един прекрасен антибиотик.
А именно заради това имаме големите бройки на скарлатини, ангини и червен вятър.
Пеницилините са най-добри за тези инфекции.
Също така абсолютно забравен беше един антибиотик – пак поради ниска си цена – хлорамфеникол, беше най-широкоспектърния антибиотик и той сега може да реши проблема на много тежки вътреболнични инфекции, но поради ниската си си цена беше неглижиран, измисляйки си и описвайки страшни странични ефекти, като това, че може да предизвика апластична анемия – да, но ако го вземаш месеци наред безконтролно, но ако го вземаш една седмица, нищо няма да предизвика, също и че, предизвиква синдрома на зеленото бебе.
Когато се започне фармацевтичната индустрия да налага само нови лекарства само защото са по-скъпи, според мен е престъпление към човечеството, когато се неглижират хубави антибиотици, стари, които са по-евтини.
Тук трябва много да се поработи в обучението на лекарите как и с кои антибиотици да лекуват, това са според мен големите възможности“.
Появили ли са се в света нови бактерии, вируси, гъбички и паразити
„Нямаме нови причинители на инфекции, или нови, дошли от животинския свят или мутирали – те са много малко, но имаме еволюция в резистентността в почти във всички микроорганизми. Най-големият проблем, според мен, на СЗО и на човечеството е, липсата и недостатъчният брой на антивирусни медикаменти.
Защото, ако имахме антивирусно лекарство, което да си го вземаш в къщи, може да го вземаш в началото на инфекцията, както беше с Covid – 19, нямаше да имаме тази пандемия.
Ако имахме лекарство за пандемичния щам на Covid – 19, опасния, смъртоносния, както имаме лекарства много добри за сезонния грип, за херпес зостер, които да се вземат в първите часове на появата на инфекцията, но тук се преплитат интересите на могъщи концерни и несметните печалби, които се инкасират от фирмите, което не е в интерес на човечеството. Затова няма разработки за антивирусни лекарства…
Прави ли ви впечатление, че сега, когато вече имаме добра, но изключително скъпа терапия за ХИВ инфекцията и СПИН, вече никой не говори да се търси и разработва ваксина за СПИН.
Същото е при другите инфекции…при Covid – 19 имаше ваксина, тогава защо бяха малко усилията да се намери лекарство за Covid – 19, което да се пие в къщи, затова и бяха произведени огромни количества ваксини…
Едни такива лекарства общодостъпни за коронавируса, при позитивиране на теста, да можеш веднага да започнеш лечение, тогава ще се ограничи и епидемията, защото винаги комбинацията между правилна употреба на антимикробни лекарства, на антибиотици и ваксина, дава най-добър резултат.
Както посъветвахме в началото на лятото общопрактикуващите лекари при коклюш да дават още в началото антибиотици, дори да се дават профилактично в детски колективи с инфекция, и в комбинация с ваксината, това дава много добър резултат, което и прекъсна епидемиологичната верига и взрив.
Коклюшът е лятна инфекция и според данните случаите намаляват и се стационират, което е много добре, говори, че се вземат адекватни мерки.
При морбилите има само единични случаи, не се появява взрив, клъстер, означава също, че личните лекари са си свършили работата с мерките и ваксинацията.
Ние сме една от двете държави в Европа, които нямат масово, вътрешно разпространение на собствени щамове морбили. Няма ли три седмици случаи, казваме, че нямаме разпространение“
Какво е произвеждала в миналото и днес България като антибиотични медикаменти
„България беше по времето на социализма най-големият износител на антибиотици в социалистическата система в СИВ, имаше най-големите производствени мощности и произвеждаше всички антибиотици с изключение на един. И то собствен синтез – 7- те години само САЩ и България произвеждаха да стратегически антибиотици, смърт срещу вътреболничните инфекции.
Сега купуваме от съседни държави
Колко иновативни антимикробни лекарства са в клинични изпитания
„В Доклада на СЗО се посочва, че 2021 г. е имало 80 клинични изпитвания за нови антимикробни лекарства, сега са 97 разработки – малко е това. Защото от общо 32 антибиотика, които се проучват с бактериалните приоритетни патогени в списъка на организацията, само 12 могат да бъдат отчетени като иновативни – в смисъл нови и неизвестни молекули.
В същото време само 4 от тези 12 антибиотика са активни срещу поне един от т.нар. патогени от критична важност.
Освен това, нещо, което много ме плаши е, че от всички тези разработки, които в момента протичат, нито има антибиотици и лекарства, които са за деца.
И второ нещо, което е много опасно и много вредно – няма разработка на антимикробни лекарства за перорално приложение – всички са за болнично лечение, няма хапче за хората, които да се вземат в къщи и да се действа още при първите симптоми.
Трябва малко да се променят нещата, да се търсят и перорални лекарства, и лекарства за деца, и действително да се търсят иновативни лекарства.
Това са нови молекули, чието синтезиране и проучване е скъпа научна дейност, като усилията в тази посока трябва да продължат, защото все повече микроорганизми придобиват резистентност. Те не са нови патогени, те са си старите, но са резистентни към антибиотиците.
Такъв е случаят с терапията за трипер днес, при който микробът на трипера е станал неимоверно много резистентен към антибиотичното лечение.
Гонореята се оказа микроб, който последните 7 – 8 години придоби най- нови механизми на резистентност – защото промени местообитанието си – сега вече го отриваме в края на дебелото черво и гърлото – затова е много опасен.
Колко са групите патогени и защо са под специален контрол
„СЗО предложи последните години някои микроорганизми да бъдат поставени под специален контрол и да се търси специален контрол при тях.
Обедини ги в няколко групи – 1. микроби с критичен приоритет – най-масовите и придобиващи резистентност, 2. микроби с висок приоритет и 3. микроби със среден приоритет.
Трябва са правят нови разработки на антимикробни лекарства, но под научния контрол на честни и авторитетни учени, от институции, които често са към фирмите производителки, защото това е много скъп процес.
Защото много лесно може да се докаже, че една молекула има антивирусно действие. Но пътят на антивирусния модел на инфекция при клиничните изпитвания да я приложиш при животни, за да го лекуваш или да го изпитваш при човек, е много дълъг и сложен процес.
Затова при Covid – 19 се търсеха известни лекарства дали имат и антивирусен ефект, за да могат да бъдат приложени веднага. Защото едно лекарство, за да бъде приложено на човек , от създаването му трябва да минат години .
Антибиотиците са групата лекарства, които атакуват някои молекули в микробите, бактериите, гъбичките, във вирусите и антибиотиците са много ниско токсични за човека.
Те са дар Божи за човечеството, довели до много повече спасени животи, от които и да е други лекарствени средства, в които и да е други сфери на медицината.
При правилното им използване дори и най-масовите резистентни микроби от среден приоритет – стрептококи, пневмококи, може да се компенсира с високата им чувствителност към други лекарствени средства“.
Професор д-р Тодор Кантарджиев завършва Медицинска Академия София през 1981 г., като лекар. От 1981 до 1982 г. работи в гр. Белово, от 1982 г. е научен сътрудник в Катедра военна епидемиология и хигиена на ВМА.
От 1988 г. е в НЦЗПБ, последователно е ръководил лабораторен сектор, лаборатория, обединена лаборатория и от 1992 г. – Отдел микробиология. Има три специалности: Микробиология, Клинична имунология и Епидемиология на инфекциозните болести.
Доктор на медицинските науки е от 2008 г. на тема „Проучвания върху етиологичната диагностика и етиотропната терапия на микозите в България“.
