Влизането на страната ни в еврозоната от средата на 2025 г. става все по-малко вероятно. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) и на европейската статистическа служба Евростат за инфлацията в България и страните от еврозоната.
Най-вероятно и новата цел за въвеждане на еврото от 1 юли следващата година няма да бъде изпълнена и така ще трябва да забравим за еврозоната поне до началото на 2026 г. Това пише „Труд“.
Инфлацията в България за юли е 0,8%, а за последните 12 месеца е 2,4%, обявиха от НСИ. Но за влизането в еврозоната Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия не взимат под внимание националната ни инфлация, а инфлацията, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), тоест инфлацията, измерена според потребителската кошница на средния европеец. Годишната инфлация в страната според ХИПЦ към края на юли е 2,8%, показват данни на НСИ.
Като през последните месеци инфлацията нараства. През месец април инфлацията според ХИПЦ беше намаляла до 2,5%. Но през следващите три месеца тенденцията за намаляване на инфлацията се обръща – през месец май нараства до 2,7%, през юни достига 2,8%, а през юли се задържа на 2,8%.
За да изпълним критерия за ценова стабилност за влизане в еврозоната, средногодишната инфлацията у нас не трябва да надвишава с повече от 1,5% инфлацията в страните от еврозоната с най-малко покачване на цените.
А повишението на цените в страната ни все още е значително над това ниво. Според последните налични данни на Евростат, годишната инфлация във Финландия е 0,6%, в Латвия е 0,8%, а в Литва е 1,1%.
В еврозоната като цяло също има покачване на инфлацията – от 2,4% през април до 2,6% през юли. Но това е по-малко от увеличението на инфлацията в България. Така се оказва, че страната ни все още е далеч от изпълнението на критерия за влизане в еврозоната.
Само през месец юли инфлацията според ХИПЦ в България е 1,2%, показват данните на НСИ. От страните в еврозоната има само една държава с по-висока инфлация. Това е Нидерландия, където повишението на цените е с 1,3%. Същевременно в девет страни от еврозоната през юли инфлацията е дори отрицателна.
Сред причините за високата инфлация в страната ни през юли е навлизането в активния летен туристически сезон. През юли спрямо предходния месец, най-голямо е повишението на цените на пътническия въздушен транспорт – с 26,3%. Наред с това хотелите са вдигнали цените с над 20 на сто, а пакетните услуги за почивки и туристически пътувания са поскъпнали с 15,8%. Така секторите, които биха спечелили от въвеждането на еврото, тъй като ще има повече туристи в страната, спъват влизането ни в еврозоната.
В рамките на година са поскъпнали редица стоки и услуги, което ни отдалечава от еврото, като например водоснабдяване (увеличение на цените с 18,3%), пътнически железопътен транспорт (15,6%), ремонт на автомобили (13%), лекарства (8,4%), извънболнични медицински услуги (7,2%), наеми на жилища (6,3%), зеленчуци (4,8%).
Неотдавна парламентът възложи на Министерски съвет, ако изпълним критерия за инфлация до края на годината, правителството да поиска влизане в еврозоната от 1 юли 2025 г. Единственият шанс това да стане, е инфлацията да бъде намалена през септември след като хотелите намалят цените в края на летния сезон, и евентуално, ако има понижение на цените на някои сезонни храни през есента.
Вложенията до юни са в размер на 387,8 млн. евро
Чуждите инвестиции се сринаха с 80 на сто
Преките чужди инвестиции в страната за периода януари-юни 2024 г. са в размер на 387,8 млн. евро, като намаляват с 1,547 млрд. евро, или с 80 на сто, спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. Само за юни нетните чужди инвестиции са отрицателни в размер на 148,5 млн. евро, което означава, че повече чуждестранни капитали са изнесени от внесените в страната.
Данните на БНБ показват, че чуждите инвеститори не са очаровани от политическата обстановка в страната и от перспективите за влизането ни в еврозоната.
Привлеченият дялов капитал (вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества, както и плащания по сделки с недвижими имоти) е положителен и възлиза на 250 млн. евро за периода януари-юни 2024 г. Но привлеченият дялов капитал намалява със 176,9 млн. евро спрямо същия период на миналата година.
Нетните инвестиции на чуждестранни граждани и фирми в недвижими имоти са отрицателни в размер на 1,3 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 7,2 млн. евро за първата половина на миналата година. Причината за това е, че много руснаци продават имоти, а купувачите са предимно българи.
Реинвестираната печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружествата) за полугодието е положителна и възлиза на 589,8 млн. евро. Но това е значително намаление спрямо миналата година, когато за полугодието реинвестираната печалба е била 1,6 млрд. евро.
Промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чужди инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити е отрицателна и възлиза на 451,9 млн. евро, при отрицателна стойност от 92,5 млн. евро от януари до юни 2023 г. Това означава, че български дружества връщат заеми, получени от чужди инвеститори.
