Годината е 1988-а. 2 август. 23-ма българи изгарят като факли заради очен преглед на Тато. Други шестима издъхват по-късно от раните си в болница, осмина са ранени и белязани за цял живот, пише „Стандарт“.
Разбиването и избухването на „Як-40“ на авиокомпания „Балкан“, само няколко минути след излитането му от летище София за Варна, и днес остава най-голямата мистерия в родната авиация
Заради косвеното участие на Тодор Живков в катастрофата, информация не е дадена, документи няма, черните кутии на машината липсват.
Общо 37 души се качват на борда. 23-ма изгарят на място, заклещени в самолета, забил се в бетонното корито на Искър, 14 са ранени. По-късно шестима от тях умират в болница.
Сред жертвите са пилотите, няколко деца и секретарят в съветското консулство във Варна Юрий Черьомин, който пренася дипломатическа поща.
Фаталният полет e пряко свързан с височайше пътуване на тогавашния комунистически лидер Тодор Живков. „Як-40“ излита само минути преди правителствения самолет, на борда на който е Тато. Така той прелита буквално над останките на разбилата се машина.
Заради прикриването на обстоятелствата около катастрофата така и не става ясно дали пилотът на „Як-40“ е взел прибързано решение или е бил принуден да направи неправилно излитане.
Какво се случва?
Във фаталния ден Тато трябва да лети за Варна и цялата организация на летището е променена заради него. Първоначално полетът на правителствения „Ту-154“ е насрочен за 17 часа, но се налага да бъде отложен, защото генералният секретар на БКП отива на… очен преглед.
При това доста необичаен – в световноизвестната американска летяща очна клиника „Орбис“, която каца на аерогарата малко по-рано.
Излитането е отменено за 17,35 часа, но и този час е условен, защото не се знае кога точно ще се появи Живков. Така и разписанието на всички останали полети се обърква. Настава суматоха кой самолет може да излети преди този на държавния ръководител.
Въздушният диспечер позволява на пътническия „Як-40“ на БГА „Балкан“ да набере скорост, но настоява екипажът да ускори излитането. Пътниците са пуснати 45 минути по-рано, като багажът им е обработен необичайно бързо, а те са откарани веднага до машината, вместо, както е по правилник, да чакат поне един час.
От командната кула казват на командира Стоян Цолов да излети „при готовност“, тъй като в 17,23 часа пасажерите все още се качват. Той извежда самолета на пистата, но не в началото й, както би трябвало, а някъде от 1800-ния метър при обща дължина 2500 м. Той знае, че ако стартира откъдето трябва, ще има още 700 м., но с това трябва да загуби поне 2-3 минути.
Няма доказателства дали някой го принуждава да направи това или той сам взема решението, очевидно притиснат от обстоятелствата.
Следва несполучлив опит да се повдигне носовото колело
Не е ясно дали никой не реагира на това с искане за спиране на полета, или опитът да бъде прекъснат е направен прекалено късно. Така самолетът не успява да се отдели от земята преди края на пистата и се разбива в бетонираното корито на река Искър. Избухва в пламъци.
Смята се, че пряката причина за аварията е разчупването на хоризонтален стабилизатор на самолета, който е намерен на плюс 1,5 градуса. Това означава, че той е бил нагласен за пикиране (спускане), а не на излитане, което само задълбочава мистерията на този случай.
Според следствието основната вина за жестоката трагедия, материалните щети от която са оценени на 865 885 лева, е на екипажът, сочат архивите, цитирани от „Досие“.
Сред оцелелите при злополучния полет е стюардът Иван Попов. Спасява се, защото преотстъпва мястото си на две сестри, за да седнат заедно. От години той живее в Бостън.
Оживява и Анета Боянова, която по онова време е 18-годишна и отива на море с две свои приятелки, които загиват. Те са сестри – Албена и Адриана. Едната остава жива, но се връща в самолета да спаси другата и също намира смъртта си. По-късно родителите им осиновяват две момиченца и ги кръщават със същите имена
Не е ясно дали става дума за същите сестри, на които е отстъпил мястото си стюардът или за други две.
Преди години Анета разказа в интервю за фаталния полет. Тя твърди, че дочула разговор между пилотите и служители на Държавна сигурност. Летците отказвали да се качат на самолета, докато агентите ги карали настойчиво да излетят преди часа по разписание.
„Започнах да разбивам стъклото, чисто инстинктивно, за да влезе въздух, защото и аз започнах да се задушавам. След което последва удар. След него – не помня нищо. За секунди съм загубила съзнание. Явно от ужас мозъкът изключва, за да не полудее човек.
Изпаднах в тъмнина. Следващият ми спомен е вече как се намирам на една поляна. Явно съм минала през горящата дупка, където се е разцепил самолетът, затова имам тези жестоки изгаряния. Аз горях, косата ми гореше, паднах на тревата и почнах да си трия косата в тревата, за да я загася…
В този момент виждам до себе си приятелката си Албена, която започва да крещи: „Сестра ми, сестра ми!“. Колкото успявам да я прихвана, я прихванах и викам:
„Моля те, остави, давай да бягаме!“. Но Албена тръгва по горящата трева и влиза в горящия самолет, за да спасява сестра си. Как се е покатерила, не знам. А аз започвам да тичам, за да не ме настигнат пламъците. Намерили са ме някъде на метри, ама на много метри от пистата“, разказа за ужаса Анета. Тя помни как в „Пирогов“ при нея са идвали от Държавна сигурност, да я заплашват да не говори нищо.
Според нея пилотите са починали от умишлено неправилно преливане на кръв, защото не е трябвало да има свидетели. Когато ги видяла в болницата по време на превръзки, те й казали: „Ние ще умрем“.
2 години след катастрофата момичето се възстановява мъчително от тежките изгаряния, които получава – краката, ръцете и лицето й са обгорели буквално до кокал.
Лекува се при известната д-р Кръстинова във Франция. Но най-страшното е, че след преживяното баща й – професор по икономика, се разболява от левкемия и умира.
Оцелялата разказа още, че получила 4000 лева обезщетение за катастрофата. Семействата на загиналите пък получили по 8000 на жертва.
По-късно Анета завършва българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“, а след това работи като журналист. Има дъщеря.
Най-леко се отървава 14-годишният Калин, който също остава жив, но загиват баба му и дядо му, с които отива на море, докато родителите му са в очакване на раждането на сестричката му. И той обаче няма дълъг живот.
През август 2014 година негови близки разказаха, че 6 месеца по-рано е починал от инфаркт.
„Това, което разказваше, е малко като в екшън!
Скарал се е с дядо си, че иска да седи до прозореца и се е преместил на друго място и не си е вързал колана! И е успял в един момент, когато се разцепва самолетът, стъпвайки на седалката, да се качи отгоре на самолета и оттам скача в реката. Имаше обгаряния само малко по ръцете и главата!“, разказа тогава пред Нова телевизия Стефан Неделчев, приятел на Калин.
