Александър Атанасийевич се разплака и обяви, че се оттегля от националния отбор

Мъжкият национален отбор на Сърбия ликува в третия кръг от груповата фаза на олимпийския волейболен турнир в Париж 2024, след като победи Канада с 3:2, но това не бе достатъчно за класиране му напред. След мача с „кленовите листа“ звездата на тима Александър Атанасийевич обяви, че се оттегля.

Мачът с Канада нямаше особено значение, след като преди него се разбра, че Сърбия няма как да продължи, но волейболистите играха с душа и в крайна сметка се сбогуваха с Олимпиадата в Париж с победата. Преди това опитният Марко Подрасчанин обяви оттеглянето си от националния отбор, а сега по стъпките му тръгна и Александър Атанасийевич, който направи изявление пред сръбските журналисти след мача, цитирано от колегите от Sportal.rs, по време на което се разплака.

„Да, радвам се, че всичко приключи с победата на Олимпийските игри. Напрежението във Франция ни костваше отпадането, но показахме чест и достойнство. Решението ми да се оттегля е от преди и ще си удържа на думата. Оставям на младите момчета да поемат и да върнат отбора на нивото от преди 2019-а година. Когато правиш нещо толкова дълго, се привързваш. Повече от 60% от живота си съм бил в националния отбор и това е чест. Не се е случвало да не дадем всичко от себе си и да си тръгнем с високо вдигнати глави“, обяви Атанасийевич.

Той изтъкна, че винаги е давал всичко от себе си с фланелката на националния отбор.

„Не е като преди 5-6 години. Няма значение дали е на тренировка или мач, дадох всичко от себе си и дадох пример на по-младите. Имаше и негативни коментари, но всичко е добре.“

Той отново припомни най-големите си успехи в кариерата с националния отбор.

„Беше красиво до последната топка и е нещо, което ще помня цял живот. Най-добрият момент е Европейското първенство през 2019-а. Имаше и много трудни успехи като може би 3-ото място срещу САЩ на Световното първенство.“

Атанасийевич отново се спря на поколението, което бележи една ера в сръбския волейбол.

„Когато Потке (б.р. Подрасчанин) си тръгне, идва и моя ред да си тръгна. Невен (б.р. Майсторович) си тръгна, а след това и Петрич (б.р. Неманя Петрич) Това е моят отбор и момчетата, с които прекарах по-голямата част от живота си.“

Ще припомним, че Александър Атанасийевич е два пъти европейски шампион с националния отбор на Сърбия през 2011-а и 2019-а, има и два бронзови медала.

Следвай ни:

Сподели