Саксофонистът на Рей Чарлз – Крейг Бейли: Хората никога няма да забравят музиката му, тя е безсмъртна!

Великите песни на Рей Чарлз събудиха спомена за гениалния музикант в няколко български града. Концертите от турнето на Крейг Бейли, дългогодишен водач и солист на оркестъра му, заедно с известния български джазмен Петър Салчев, бе под наслов: “Ray on My Mind”. 

Крейг Бейли е роден през 1960 г. в Синсинати, щата Охайо. От ранно детство той се запознава и интерпретира основни музикални направления, като Gospel, Classical, Soul and Jazz. 

На 16-годишна възраст получава стипендия в Cincinnati Conservatory of Music, свири в класически ансамбли, брас оркестри, симфонични оркестри и джаз ансамбли. През 1984 г. се дипломира като бакалавър в Universty of Miami in Florida. През 1983 г. Бейли продължава обучението си при легендарния саксофонист Jackie McLean в Hart School of Music in Hartford Connecticut.

С характерния си тон и лиричен стил Бейли се нарежда сред най-търсените музиканти в Ню Йорк

От 1987 г. е музикален директор, аранжор, водещ саксофонист и флейтист в оркестъра на Рей Чарлз. Днес Крейг Бейли е един истински и достоен посланик на американската култура по целия свят и не на последно място – познат като любимия саксофонист на неговия дългогодишен ментор и работодател.

Петър Салчев е от изявените български джаз музиканти. Богатата му творческа биография е впечатляваща. Осъществява редица записи за БНТ и БНР, солист е на Биг Бенда на Националното радио, Биг Бенд Пловдив, работи и с някои от най-добрите съвременни джаз музиканти. Концертира на сцените на всички джаз фестивали в България. Изнася концерти в Англия, Германия, Австрия, Дания, САЩ, Турция, Гърция и Румъния.

Салчев се среща с Крейг Бейли преди близо 10 години на джаз фест в Солун. А познанството си дължат на Милчо Левиев. 

Така се ражда идеята за представяне на оригинална музика и песни, познати от репертоара на Рей Чарлз, и музикалния проект “Ray on My Mind”.

Салчев споделя, че да изпълнява музиката на великия музикант е “несравнима с нищо емоция и незабравимо преживяване всеки път”. А любимата му песен от богатото творчество на Рей е “Could” – заради думите в нея. 

Агенция и вестник “Над 55” са единствените медии, пред които Крейг Бейли сподели вълнуващи спомени и мисли за работата си с гениалния музикант. 

– Крейг, как се запознахте с Рей Чарлз?

– Бях препоръчан от неговия музикален директор, с когото се срещнахме в Ню Йорк по време на една репетиция. Почувствах се толкова поласкан самият музикален директор на Рей Чарлз да ме препоръча. Не можеш да искаш повече от това. 

– Какво сте запомнили от дългогодишната си работа с него? Как се държеше той с вас, неговите музиканти?

– Ох, толкова неща мога да кажа за него. Нека да го обобщя така. Той беше много изискващ шеф, но за сметка на това винаги си държеше на думата. Изключително организиран и прецизен човек. 

– Изнесли сте много концерти с този гениален творец. След като него вече го няма, продължавате да популяризирате по света музиката му. Помнят ли я хората още?

– На този въпрос мога да отговоря само по един начин. Хората никога няма да забравят музиката на Рей Чарлз, защото тя е безсмъртна.

– Рей Чарлз е бил в България. Споменавал ли ви е той за това?

– За съжаление, Рей не говореше много за стари турнета, защото те бяха стотици, даже хиляди. Знам, че е бил в България, но нищо повече.

– Имате ли любима песен от богатия репертоар на Рей?

– Любимата ми песен на Рей Чарлз е “Джорджия”. Много са причините. Първо, защото е велика песен. Не е случайно, че става химн на щата Джорджия. Да не говорим за достойнствата на тази гениално композирана и изпята песен. 

Тя е като визитна картичка на Рей 

Крейг Бейли разказа и любопитни случки, на които е станал свидетел по време на непрестанните си пътувания с Рей. На едно от летищата охранителите се престарали, може би нарочно. Въпреки че добре познавали човека пред себе си, те дълго го проверявали, дори го накарали да си събуе обувките. Това вбесило Рей. В резултат на това за следващото турне той си купил самолет, за да не чака заедно с всички пътници по летищата. 

При едно от пътуванията Крейг забелязал, че самолетът често изпада в турбуленция, че нещо не е наред. Какво било учудването му, когато влязъл в пилотската кабина и видял, че всъщност машината се управлява от неговия незрящ шеф, съветван от пилотите. Когато музикантът притеснено му казал, че това може да предизвика катастрофа, Рей спокойно му отвърнал: “Самолетът си е мой и мога да правя с него каквото си искам. При това насреща няма никой, така че няма в какво да се блъснем”.

Въобще, по думите на саксофониста, поведението и държанието на Чарлз е било като на човек, който вижда, а не като на незрящ

Крейг бил вече година в оркестъра на Рей, когато той го извикал и му казал: “Ти не свириш блус. Не е това, което искам”. Брей се опитал да опонира. Обяснил, че има достатъчно дипломи, много е учил и е добре подготвен. Тогава Чарлз грабнал саксофона и засвирил така, както само един виртуоз може. “Той владееше почти всички инструменти, беше страхотен музикант”, заключава Крейг.

Традиция било всяка вечер на Рей да се сервира бутилка “Дом Периньон“, печено пиле и картофена салата. Бутилката той винаги изпивал, но никога не се докосвал до ястието. Веднъж обаче, след концерт, решил и да си похапне. Само че огладнелите музиканти вече тайно се били справили с пилето. Наказанието било глоба от по сто долара за всеки от тях. 

Исак ГОЗЕС