При спасителни разкопки откриха 17 гробни съоръжения от некропола на антична Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от тях пет гробници и 12 гроба в ями, съобщава БТА, като цитира доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей – БАН.
Спасителните разкопки са финансирани от Община Димово и са във връзка с рехабилитация на пътя между селата Арчар и Държаница.
„Само в канавките и банкетите на новото строителство се откриват големи зони от некропола на антична Рациария. Зона, в която не е работено почти 60 години от времето на Йорданка Атанасова в края на 60-те и началото на 70 те години“, обясни доц. Димитров.
„Гробниците са изключително масивни, даже бих казал монументални, подчерта археологът. Те са с тухлен градеж, полуцилиндрични сводове, три са еднокамерни, една е двукамерна, петата е много интересен тип. Тя е каменна гробница с дромос (преддверие), което съдържа стълби.
Фактически по този вход е влизано във фамилната гробница и там са били препогребвани починалите граждани на Рациария. В камерата на тази гробница са открити останки от петима души“, допълни доц. Димитров.
По думите му това са впечатляващи гробни комплекси, като даде пример с най-голямата гробница – двукамерната, която най вероятно е от типа римски фамилни мавзолеи е с площ около 45 квадратни метра. Стените са с широчина между 70 и 80 см. Такива параметри по принцип имат римските сгради, обясни доц. Димитров.
„Това показва колко много материал и финанси са вложени в тези гробни комплекси, като още един път дава сведения за голямото развитие на Римската колония Улпия Рациария“, коментира археологът.
По мнението и препоръките на консерватора Калин Тодоров некрополът трябва да се запази и съхрани под новия път.
Идеята е четирите гробници, разположени до самото трасе на пътя, да бъдат запазени и да се оформи малък център, в който да се посещават и разглеждат от туристите некрополите на Рациария.
Тази година се планира най-голямото проучване в цялата история на изследванията античния град Рациария.
С 400 хил. лева целеви средства от националния бюджет ще продължи проучването на най-големия архитектурен комплекс, известен като римските императорски терми, който е добре запазен и с голям експозиционен потенциал, отбеляза доц. Здравко Димитров.
