Минималната заплата ще нарасне поне със 140 лв. от 1 януари 2025 г., показват изчисления на база данните на Националния статистически институт (НСИ), пише Труд бг.
Според Кодекса за социално осигуряване минималната заплата за 2025 г. трябва да бъде определена до 1 септември и трябва да бъде в размер 50 на сто от средната брутна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Данните за средната заплата за миналата година и за първото тримесечие на настоящата вече са публикувани от НСИ. За първото тримесечие на 2024 г. средната заплата е 2198 лв., но все още няма официални данни за заплатите през второто тримесечие.
На база досегашните данни и тенденцията за повишаване на заплатите в страната може да се предположи, че минималната заплата от 1 януари 2025 г. ще надмине 1070 лв. От КНСБ са по-големи оптимисти за размера минималната заплата.
Очакваме минималната заплата да достигне 1080-1100 лв. през следващата година, каза Пламен Димитров, президент на синдикалната организация.
Фирмите се готвят за това увеличение и ще го понесат, допълни той. Според Пламен Димитров вдигането на минималната заплата може да се отрази на печалбите на акционерите във фирмите.
Минималната заплата в България през първата половина на 2024 г. остава най-ниска сред страните от ЕС. В България най-ниската заплата е 933 лв., което прави 477 евро, а в Германия е 2054 евро. По-високи отколкото при нас са минималните заплати през първата половина на 2024 г. дори в страни извън ЕС, като Черна гора (533 евро), Сърбия (544 евро) и Турция (613 евро).
Дори цените в страната да не нарастват до края на годината и минималната заплата да стане 1100 лв., тя пак няма да е достатъчна за покриване на основните разходи на хората.
От КНСБ обявиха, че през юни необходимият месечен доход за издръжка на живота за сам човек е 1453 лв. А за тричленно семейство от двама родители и едно дете до 14 години са необходими 2615 лв. и то след плащане на данъците. Това означава, че брутната заплата за издръжка на сам човек е 1872 лв., а при тричленно семейство всеки от родителите трябва да взима бруто по 1685 лв., показват изчисленията на КНСБ.
За да определят заплатата за издръжка от КНСБ наблюдават кошница от 479 основни стоки и услуги, като от тях 162 са основни храни. Сред нехранителните стоки и услуги са тези за поддържане на жилището, за здравеопазване, лична хигиена, за транспорт и образование.
За първи път от 2014 г. насам заплатата за издръжка през юни намалява – с 1 лев спрямо март. Това се дължи на поевтиняването на някои сезонни плодове и зеленчуци. Но в рамките на година заплатата за издръжка на сам човек нараства с 51 лв., а необходимите пари за тричленно семейство се увеличават с 91 лв.
Хората с доходи над заплатата за издръжка нарастват. Но според последните данни за месец май само 38% от работещите хора получават суми над заплатата за издръжка за сам човек. 62% от работещите хора взимат по-малки заплати. А близо 30% от работещите, или 768 хил. души, имат възнаграждения до 1000 лв. Това предполага, че те са нископлатени работници, които влизат в категорията “работещи бедни”, коментират от КНСБ.
Имаме амбицията до края на годината да имаме национална заплата за издръжка, която да бъде официално обявявана от Националния статистически институт, каза Пламен Димитров. Сред исканията на КНСБ е в средносрочен период минималната заплата максимално да бъде доближена до заплатата за издръжка. От синдикалната организация настояват в бюджета за 2025 г. да бъдат заложени достатъчно средства за поне 10% ръст на заплатите.
Вдигнаха цените на кренвиршите с 9,5%
Каймата поскъпна с 12% за година
Зелето поевтиня с близо 24%
Каймата поскъпна с 11,9% за година и през юни средната є цена е 11,40 лв. за кг, показват данни на КНСБ. Значително са поскъпнали и ябълките – с 11,2% за година, както и кренвиршите (телешки или пилешки) – с 9,5%.
Данните на КНСБ показват, че като цяло цената на една кошница от 20 основни стоки (19 храни и бензина) за едва година е нараснала минимално – с 0,6% до 110,50 лв. Но при цените на отделните храни има големи движения – някои са поскъпнали, а други са поевтинели. Например цената на ориза е вдигната с 4,4 на сто, а на охладеното пилешко месо – със 7,5%.
Но зелето е поевтиняло с 23,7% за година до средна цена от 1,29 лв. за кг. Олиото е поевтиняло с над 20 на сто до малко под 4 лв. за литър. Цената на картофите също е свалена с над 20 на сто до средно 1,59 лв. за кг.
Средната сума надмина 910 лв.
103 лева добавят към пенсиите за стаж и възраст
Разходите нарастват с 13%
Пенсиите за стаж и възраст нараснаха средно със 103 лв. ( 12,8%) за година, показват данни на НОИ. През юни хората с пенсия за стаж и възраст са взели средно по 910,65 лв., като в тази сума влиза не само основната пенсия, а и всички добавки към нея.
Пенсиите за стаж и възраст по принцип са по-високи от инвалидните, наследствените и социалните пенсии. Затова средният месечен размер на получаваните от един пенсионер пари през юни е 825,94 лв. Това е с 91,22 лв. ( 12,4%) повече спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НОИ.
Броят на пенсионерите през юни 2024 г. е малко над 2 млн. души, което е с 14 888 ( 0,7%) повече в сравнение с година по-рано. Пенсиите имат най-голям дял от сумите, изплащани от бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО). За първата половина на годината за пенсии са изплатени 10,202 млрд. лв., което е 47,2% от предвидените разходи за цялата година. Разходите за пенсии са с 1,165 млрд. лв., или с 12,9% повече спрямо същия период на миналата година.
Общият размер на разходите на ДОО от януари до юни е 11,568 млрд. лв., или 47,5% от плана за годината. Разходите са с 1,41 млрд. лв. повече в сравнение с миналата година. В същото време общият размер на приходите в бюджета на ДОО е 6,3 млрд. лв., като нараства с 880 млн. лв. За да бъдат осигурени пари за изплащане на пенсии, за шест месеца от републиканския бюджет, където влизат приходите от данъци, в бюджета на ДОО са преведени 5,325 млрд. лв.
По цени на прясното мляко сме №1
Сиренето ни най-скъпо в страните от ЕС
Хлябът ни по-скъп, отколкото във Франция
Кравето сирене, прясното мляко и олиото в България са най-скъпи сред наблюдаваните от КНСБ държави.
С минималната заплата в България може да бъдат купени близо четири пъти по-малко храни отколкото в Германия. От КНСБ наблюдават цените на 20 основни стоки (19 храни и бензина) в седем държави от ЕС. Една кошница от тези основни стоки в България може да бъде купена със 110,50 лв., което прави 56,52 евро.
В Германия същата кошница от храни струва 64,86 евро. Но минималната заплата в Германия е 2054 евро. Така се оказва, че с минималната заплата в България от 933 лв. (477 евро) може да бъдат купени само 8,4 кошници с основни храни, а в Германия – 31,7 кошници, или близо четири пъти повече.
Въпреки че заплатите в България са най-ниски спрямо останалите страни от ЕС, храните в редица държави са по-евтини. Например в Испания същата кошница от основни храни плюс бензин може да бъде купена за 49,83 евро, а в Румъния за 42,07 евро.
С минималната заплата в Испания (1323 евро) хората могат да купят 26,6 кошници с основни храни. В Румъния с минималната заплата от 663,24 евро хората могат да купят 15,8 кошници с основни храни, което е два пъти повече отколкото в България, показват изчисленията на КНСБ.
От началото на годината минималната заплата в България беше вдигната с близо 20 на сто, но увеличението на заплатите в други страни спрямо движението на цените там е много по-голямо. Преди година с минималната заплата в България хората са можели да купят 7 кошници с основни храни, а сега броят им е нараснал на 8,4. В същото време в Хърватия броят на кошниците, които хората могат да купят с минималната заплата, е нараснал от 13 на 16,1.
Два пъти по-зле сме от румънците
Можем да пазаруваме четири пъти по-малко от германците
56 евро за 20 основни стоки
С минималната заплата в България може да бъдат купени близо два пъти по-малко основни храни отколкото с минималната заплата в Румъния.
Сиренето в България е най-скъпо сред страните от ЕС, показват данни на КНСБ. От синдикалната организация наблюдават цените на 20 основни стоки – 19 храни и бензина, в седем държави от ЕС – Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия, Румъния и България. Продаваните в страната ни сирене, прясно мляко и олио са най-скъпи измежду тези страни, въпреки че заплатите в България са най-ниски.
У нас килограм краве сирене струва средно 9,61 евро, показват данните на КНСБ. Най-близо до нас по цени на сиренето е Германия с 9,49 евро за кг. Но в останалите страни сиренето е значително по-евтино – в Испания е 6,40 евро, във Франция е 8,74 евро, а в Нидерландия е 7,15 евро за кг. По цени на прясното мляко също сме на първо място сред наблюдаваните от КНСБ страни. У нас литър прясно мляко струва средно 1,79 евро, при положение, че в Испания го продават за 0,99 евро, във Франция за 1,08 евро, а в Нидерландия за 1,05 евро.
Въпреки че олиото в България значително поевтиня от рекордните цени след като започна войната в Украйна, все още то остава доста скъпо на фона на другите страни. У нас литър олио продават средно за 2,03 евро, при 1,45 евро в Испания, 1,65 евро в Нидерландия, 1,69 евро в Германия и само 1,11 евро в Румъния.
При останалите основни храни цените в България са по-високи отколкото в редица от наблюдаваните от КНСБ държави, но все пак има и места, където цените са по-високи отколкото при нас. Например хлябът от 830 грама у нас струва средно 1,21 евро, като тази цена е по-висока отколкото в Испания (0,93 евро), Франция (0,95 евро), Нидерландия (1,05 евро). И то при положение, че страната ни е сред основните износители на пшеница. Все пак хлябът ни е по-евтин, отколкото в Германия и Румъния.
