Основният въпрос на дневен ред в Китай сега е дали Комунистическата партия може да спаси опустошената от кризата икономика на страната.
Този въпрос тревожи инвеститори, анализатори и бизнесмени, както и обикновените китайци.
Става все по-спешно, тъй като секторите, които задвижваха дългия икономически бум на страната, изглеждат все по-уязвими.
Има нарастващи съмнения относно това дали управляващите в Китай са готови да разработят и приложат ефективен отговор.
Когато 376-членният Централен комитет на партията се събере на тази седмица, лидерите на Китай ще имат шанс да разсеят тези опасения.
Въпреки това е вероятно срещата само да подчертае разликата между високата реторика на партията и нейното разочароващо представяне.
Срещата през юли ще има всички същите атрибути на минали партийни конклави. Но той все пак ще бъде специален, повратна точка, не само защото ситуацията в Китай изисква действие.
Това ще бъде третата пленарна сесия на комисията, откакто членовете й бяха избрани за петгодишен мандат през 2022 г.
Предишните трети пленуми доведоха до значителни промени. На такава среща през 1978 г. Дън Сяопин насочва бедния и изолиран Китай по пътя на реформите.
Третият пленум през 1993 г. бетонира целта на партията за създаване на „социалистическа пазарна икономика“.
Такива срещи не разработват подробности за нови политики . По-скоро те определят посоката на партията по основни въпроси.
И сега проблемите, пред които е изправен Китай, наистина са много големи.
Лидерът Си Дзинпин, лидерът на партията, не изпитва недостиг на съвети как да реши проблемите на страната.
Дори партийни хора призовават за промени в политиката. Някои искат да видят фискални реформи, за да облекчат натиска върху местните власти.
Други казват, че Си трябва да покаже повече доверие на пазара и да повиши доверието на разочарованите частни компании, които представляват 60% от БВП.
Когато Централният комитет на КПК представи окончателния си доклад, той вероятно ще включва знаци, че лидерите на Китай обмислят някои реформи.
Но предвид мащаба на проблемите на Китай, неясните намеци за нова политика едва ли ще успокоят инвеститорите или бизнесмените.
Те помнят как Си взе половинчати мерки, когато бяха необходими смели мерки, и не приложи уж договорените нови политики. В резултат на това лидерът на Китай ще трябва да работи повече, за да възстанови доверието в икономиката.
Вдъхновяващата реторика не е достатъчна. Необходими са действия, заключава The Economist.
