Първият сериен убиец в Тайланд Си Куей e екзекутиран за убийството на шест деца и изяждането на техните органи.
Години по-късно обаче някои смятат, че той може да не е бил онзи канибал-убиец, за когото полицията твърди, че е.
След десетилетия на публично показване, мумифицираните останки на Си Куей са погребани. Той е наричан „Страшилището на Банкок“, с когото са плашени поколения тайландски деца. Родителите ги предупреждават: „Не излизайте през нощта, защото Си Куей ще ви вземе!“ или „Ако не се държиш добре, Си Куей ще изяде черния ти дроб!“
Но това не е измислено чудовище, а реален човек, китайски имигрант, който се смята за първия сериен убиец в Тайланд. Той е известен като детеубиец и човекоядец, предпочитащ сърцата и черния дроб. В продължение на десетилетия тялото му е изложено в Медицинския музей Сирирай, известен като „Музея на смъртта“,пише „Зона666“.
Си Куей е арестуван, когато полицията в Банкок го открива да изгаря тялото на изчезнало 8-годишно момче през 1958 г. Той не само е убил детето и се е опитвал да унищожи доказателствата, но полицията твърди, че е изял част от тялото му.
От полицията заявяват, че по време на разпита Си Куей признава за убийството на шест деца, както и че е извадил органите им, сварил ги и ги изял.
Вестниците публикуват ужасяващи истории със зловещи подробности за миналото на Си Куей. Той придобива желание към човешката плът през Втората световна война, когато е войник. Като член на китайската армия той се сражава с японците на остров Хайнан, където неговият командир инструктира мъжете да ядат черния дроб на мъртвите си врагове. Смятало се, че „като център на човешкия дух черният дроб притежава регенеративни сили“.
След войната Си Куей започва нов живот в Тайланд, където живее в бедност и работи като общ работник в градинарството и други. Той е бил трудолюбив и близките му го приемат добре. Но започват зверствата…
Си Куей е екзекутиран чрез разстрел на 16 септември 1959 г. на 32-годишна възраст.
След смъртта му тялото е занесено в болница Сирирай за изследване. Подобно на други девиантни престъпления от XIX и XX век, медицински специалисти искат да изследват мозъка на Си Куей за дефекти или аномалии, които биха могли да обяснят екстремното му поведение.
После тялото му е балсамирано с парафинов восък, за да се предотврати разлагането, и изложено изправено в стъклена витрина. Все още се виждат дупки от куршуми и разрези от аутопсия.
Табелата на кутията гласи „Си Куей, Канибалът“ – предупреждение към други потенциални канибали, че и те могат да се окажат изложени десетилетия наред в стъклени кутии.
Си Куей остава в зловещия музей в продължение на 60 години сред ужасяваща колекция, показваща редки медицински аномалии, деформирани бебета и съдебни доказателства като оръжия на убийство, окървавени дрехи и счупени черепи.
Но, обществените нагласи относно показването на мъртви затворници в Тайланд се променя през последните години. Мнозина смятат, че дори престъпниците заслужават нещо повече от унижението на публичното показване.
Няколко документални филма, продуцирани през последните години, хвърлят съмнение върху подробностите за престъпленията и предполагаемите признания на Си Куей.
Започват да се задават въпроси: може ли един беден човек, който едва говори таи-кадайски език, да пътува из страната и да извършва убийства, без да бъде забелязан? Всичко ли е преведено правилно по време на процеса на разпита? Как тогавашните антикитайски настроения повлияват на случая? Как тялото на една от жертвите му, чиито органи е изял все още има всички свои органи?
През 2018 г. Фароа Чакрафатранан стартира онлайн петиция, за да спре етикетирането на Си Куей като „канибал“ и останките му да получат подходящо погребение.
Като дете Фароа е бил плашен със Си Куей. По-късно гледа документалните филми, отива в музея Сирирай, вижда изложбата и „се почувствал различно“.
Фароа казва:
„Преди си мислех, че гледам човекоядец, сега виждам жертва, лишена от правата и достойнството си. Независимо дали е извършил престъплението или не, тялото му не трябва да бъде показвано в стъклената кутия.“
Сирирай отговаря на нарастващото движение, като първо премахва „канибал“ от табелата през 2019 г., а по-късно маха и мумифицираното тяло.
Будистки монаси в храма Уат Банг Пра Тай, близо до затвора Банг Куанг, където е екзекутиран Си Куей, пеят молитви и поставят хартиени цветя върху ковчега му, преди да бъде поставен в крематориума. Присъстват жители на селото, където Си Куей е живял.
На погребението Уанапа Тингчин казва:
„Селяните говореха за него като за добър човек.“
Родителите й били наели Си Куей и винаги й казвали, че е невинен.
Тя продължава:
„Накара ме да го съжалявам. Сякаш го измъчваха, затова трябваше да намерим начин да го извадим от стъклената кутия.“
