Лятото на 2024 г. продължава да чупи температурни рекорди: синоптиците прогнозират, че през уикенда (13-14 юли) жегата у нас ще гони 40 градуса по Целзий.
От подобни горещини няма много полза: освен че екстремните горещини могат да провокират здравословни проблеми, те се отразяват и на поведението на хората. Ето как екстремните горещини влияят на хората и дали е вярно, че високите температури могат да доведат до увеличаване на броя на престъпленията с насилие.
Учените отдавна са открили доказателства, че топлината влияе върху поведението на живите същества. Например американско изследване потвърждава, че агресивните реакции на плъховете към представители на собствения им вид стават по-силни при високи температури.
По време на експеримента 16 двойки мъжки плъхове са разделени на две равни групи и са удряни с ток 2,5 mA с различна честота: първата група получава 12 удара в минута, а втората – 20. Процедурата е повторена три пъти при различни температури: 40 °F (около 4,4 °C), 70 (около 21,1 °C) и 100 (около 37,7 °C).
Оказало се, че агресията, проявявана от плъховете, не е свързана с честотата на токовите удари, а с температурата на околната среда: колкото по-горещо било, толкова по-често животните проявявали агресия едно към друго (опитвали се да ухапят или одраскат противника си).
Подобна тенденция се наблюдава и при кучетата. Проучванията показват, че топлината провокира агресивно поведение към хората.
Когато американски учени от Харвард анализират статистически данни за 69 525 нападения на кучета в осем града в САЩ от 2009 до 2018 г., се оказва, че те са по-склонни да нападат хора в горещото време.
Според статистическите данни, изведени от учените, относителният риск да бъдете ухапани от куче при 0 °F (около -17,7 °C) е по-малък от единица, докато при 90 градуса (около 32 °C) той е повече от 1,2. Експертите обясняват, че при високи температури ухапванията от кучета се увеличават средно с 4 %.
Дори рибите стават по-агресивни в жегите: учените са установили, че нилската тилапия (Oreochromis niloticus) се бори за надмощие по-активно при температура на водата 26 °C, отколкото в течност, загрята до 14 °C.
Ефектът от топлината обаче се усеща не само от животните, които се движат от инстинктите си, но и от хората. Струва си да се започне с факта, че човешкото тяло не е адаптирано към екстремни горещини: вътрешният механизъм за самоохлаждане – потенето – губи ефективност, когато температурата стане твърде висока и въздухът стане влажен.
Това причинява топлинен удар, който може да доведе до мултиорганна недостатъчност (бъбреците, сърцето и мозъкът могат да откажат), което може да доведе до инвалидност или дори смърт.
Според изчисленията на експертите температура от 35 °C със 100-процентна влажност на въздуха би бил фатален. При такива условия потта спира да се изпарява и тялото да се охлажда, така че дори най-добре тренираният човек, снабден с неограничено количество вода, ще умре след няколко часа.
Физическите проблеми обаче не са единствената опасност, която крият изключително високите температури.
Един от прецедентите, които дадоха повод за изследване на връзката между насилието и високите температури, беше избухването на градски бунтове, мотивирани от расова дискриминация в САЩ през лятото на 1967 г.
От метеорологична гледна точка то все още е едно от най-горещите в историята на страната, като температурите се задържат около 37 °С в продължение на рекордните 16 дни в Кьор д’Ален, щата Айдахо.
След това, в рамките на три месеца, в цялата страна има около 160 случая на бунтове, най-емблематичният от които завършва със смъртта на 43 души. Медиите нарекоха явлението „Дългото, горещо лято“, отразявайки убеждението, че жегата и насилието са тясно свързани.
По-късно предположенията на журналистите бяха научно потвърдени.
През 1997 г. американско проучване изследва връзката между средната годишна температура в Съединените щати и броя на престъпленията в периода 1950-1995 г. и установява, че в годините, когато броят на горещите дни с температури от 32 °C и повече е бил по-голям, броят на престъпленията с насилие и нападенията също се е увеличил.
Освен това американските експерти забелязват, че статистиката за терористичните атаки и свързаните с тях смъртни случаи, както и случаите на масови стрелби, се влошават, когато температурите са високи.
Американско проучване от 2023 г. показва подобни данни: оказва се, че внезапните температурни скокове (особено през зимата) водят до увеличаване на насилствените престъпления в американските градове.
В дните на затопляне грабежите се увеличават с 4%, нападенията с утежняващи обстоятелства – с 9,4%, а убийствата – с 19,4% в сравнение със средната годишна стойност.
Смята се, че разочароващите данни се дължат, наред с другото, на факта, че в жегите хората стават по-агресивни. Така например изследванията на американския психолог Крейг Андерсън (Craig Anderson) показват, че хората могат да започнат да възприемат действията на другите хора като агресивни, ако им е много горещо.
За да провери това, психологът показал на ученици четири видеоклипа на двойка, участваща в диалог: в първия видеоклип тонът на общуване бил неутрален, докато в следващите три клипа се виждало нарастващо напрежение между говорещите.
Респондентите били помолени да оценят колко враждебни са хората във видеоклиповете един към друг. Докато гледали видеоклиповете, учениците се намирали в стаи с различна температура, варираща от 14 до 36 °C.
В резултат на това учениците, които са гледали клиповете в по-топли стаи, са оценили дори първия неутрален клип като враждебен.
