В Иран започнаха изборите за президент след смъртта на Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер миналия месец.
Около 61 млн. иранци имат право да гласуват на изборите, на които 69-годишният реформатор Масуд Пезешкян се надява на пробив срещу разделения консервативен лагер.
Съветът на пазителите, който проверява кандидатите, му позволи да се кандидатира срещу консерваторите, сред които доминират председателят на парламента Мохамед Багер Галибаф и бившият преговарящ по ядрените въпроси Саид Джалили.
В надпреварата остана и духовникът Мостафа Пурмохамади, след като двама ултраконсерватори се отказаха – главният секретар на Техеран Алиреза Закани и бившият вицепрезидент на Раиси Амир-Хосеин Газизаде Хашеми.
„Започваме изборите“ за 14-ия президентски вот в страната, заяви министърът на вътрешните работи Ахмад Вахиди в телевизионно обръщение.
Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей гласува малко след отварянето на избирателните секции.
„Изборният ден е ден на радост и щастие за нас, иранците“, каза той и призова за висока избирателна активност.
Изборите в Иран се провеждат в момент на силно регионално напрежение между Ислямската република и нейните заклети врагове Израел и САЩ, тъй като войната в Газа продължава.
58 640 избирателни секции бяха отворени в 8:00 ч. местно време в цялата страна, предимно в училища и джамии.
Избирателните секции ще бъдат отворени 10 часа, въпреки че властите могат да удължат времето за гласуване, както на предишните избори.
Предварителните прогнози за резултатите се очакват сутринта на 29 юни, а официалните резултати – в неделя, 30 юни.
Ако никой от кандидатите не спечели 50 % от гласовете, на 5 юли ще се проведе втори тур.
Кандидатурата на Пезешкян, който доскоро беше сравнително неизвестен, съживи предпазливите надежди на иранското реформаторско крило след години на доминиране на консервативния и ултраконсервативния лагер.
Последният реформаторски президент на Иран, Мохамед Хатами, го похвали като „честен, справедлив и грижовен“ човек.
Хатами, който заемаше поста от 1997 г. до 2005 г., също подкрепи умерения Хасан Рухани, който спечели президентския пост и през 2015 г. сключи ядреното споразумение на Иран със западните сили, преди то да бъде провалено три години по-късно.
