Световните издания си припомнят всички странни истории, които се разпространяваха около „краля на кокаина“. Всичко в Пабло беше противоречиво: той беше наркобарон, но изключително грижовен баща.
Той основава и управлява наркокартел, който убива мнозина и от друга страна раздава богатството си на нуждаещите се.
Роден беден в Колумбия, но решен да я забогатее, Ескобар работи упорито, за да натрупа богатството си. След като започва с дребни кражби, Ескобар започва да се занимава с наркотици. И в резултат на това той става един от най-богатите хора в света.
Момче с мечти за богатство
Пабло Ескобар е роден на 1 декември 1949 г. в Рионегро, Антиокия, Колумбия и е израснал в Енвигадо, предградие на Меделин. Въпреки че той и братовчед му Густаво Гавирия имали добре образовани родители, те решили да напуснат училище и да се посветят на престъпен живот. Двамата имали една цел: да забогатеят.
Густаво и Ескобар „винаги са искали да свършат работа или да извършат престъпление, за да получат допълнителни пари“, по-късно пише синът на Ескобар Себастиан Марокин в книгата си от 2016 г. „Пабло Ескобар: Моят баща“.
Роднините крадяли коли. Крадяли и надгробни плочи от гробищата и ги препродавали. Дори започнали да отвличат хора. Въпреки че Ескобар и Густаво били арестувани през 70-те години, това не ги направило по-малко решителни и те се включили към още по-голяма схема за правене на пари: контрабанда на кокаин.
Как Пабло Ескобар стана крал на наркотиците
Пабло Ескобар за пръв път се захванал с кокаина през 70-те години на миналия век, когато пренесъл контрабандно кока суровина от Перу в Колумбия, преработил я и след това я изпратил на север, за да я продаде в Съединените щати. След това търсенето на кокаин започва да расте през 80-те години и Ескобар забогатява.
Ескобар и хората му измислили гениални начини за контрабанда на кокаин в Съединените щати, включително скриването му в законни пратки с плодове или дрехи и дори смесването на наркотика в какао на прах или плодова каша, от които по-късно можело да бъде извлечен.
С нарастването на силата на Ескобар се развива и личният му живот. Той се жени за съпругата си Мария Виктория Хенао и има две деца с нея: Хуан Пабло Ескобар Енао (сега наричан Себастиан Марокин) и Мануела Ескобар (сега наричан Хуана Мануела Марокин Сантос). Но тъй като търговията с наркотици се засилва, Ескобар става по-богат и по-безмилостен.
През 80-те години картелът на Ескобар печели около 70 милиона долара на ден. В резултат на това нетното състояние на Пабло Ескобар нараства, то е между 30 и 60 милиарда долара през живота му , и той използва състоянието си за например имение, наречено Hacienda Napoles, домашен любимец хипопотам и подпомагане на бедни колумбийци.
И докато властта му растеше, Ескобар я защитаваше на всяка цена. Смята се, че наркобаронът е отговорен за смъртта на около 4 000 души, осмелили се да застанат на пътя му, включително полицаи, държавни служители, членове на съперничещи картели, журналисти и обикновени граждани.
Нищо чудно, че той беше набелязан от колумбийските и американските власти като сериозна заплаха. Но Ескобар се оказа труден човек за спиране.
През 1991 г. Пабло Ескобар е изпратен в затвора. Но това не е видът затвор, който повечето престъпници изпитват. Ескобар сключи сделка с колумбийските власти, в която се съгласи да се предаде при две условия: да не бъде екстрадиран в Съединените щати и да може сам да проектира свой затвор.
Резултатът беше La Catedral, разкошен и луксозен затвор, който включва сауна, джакузи и билярдна зала. Всъщност Пабло Ескобар се радва на такава свобода в La Catedral, че успява да продължи да наблюдава делата на картела, като дори наредил смъртта на няколко лидери на картела през 1992 г.
За колумбийските власти това е последната капка. Решили да преместят Ескобар в друг затвор – но тогава той внезапно избягал.
Пабло Ескобар и семейството му се укриват около година и половина, преследвани от колумбийска полицейска част, известна като Блокът за търсене, и група, наричаща себе си „Perseguidos por Pablos Escobar“ – което в превод означава „Хора, преследващи Пабло Ескобар“. И през декември 1993 г. колумбийските сили най-накрая проследили Пабло Ескобар.
Той е притиснат в ъгъла на покрив в квартал Лос Оливос в Меделин. Пабло Ескобар починал на 44-годишна възраст, след като е прострелян няколко пъти, въпреки че не е известно коя група го е убила (а някои смятат, че Ескобар, притиснат в ъгъла и неспособен да оцелее, е решил да се самоубие).
След смъртта на Пабло Ескобар около 25 000 души присъствали на погребението му. Сред гостите били много хора, които Ескобар подкрепял финансово – включително бедните в Колумбия. За тях той е „Робин Худ“, който проявявал щедрост и състрадание, като споделял богатството си.
Но за много други хора – включително семействата на 4000-те души, убити от Ескобар и неговия картел – той остава студен злодей, някой, който е причинил насилие и разрушения в Колумбия и извън нея.
Въпреки че е благодетел за някои, в крайна сметка той е безмилостен наркобарон, който не се спирал пред нищо, за да постигне целта си.
8 необичайни истини за Пабло Ескобар:
Когато се жени за Мария, тя е едва на 15 години.
Докато семейството на Пабло Ескобар се криело, Мануела, дъщеря му се разболяла. За да я стопли, Пабло изгорил 2 милиона.
В опит да промени законите за екстрадиция, Пабло Ескобар предложил да изплати дълга на Колумбия – оценен на 10 милиарда долара.
Пабло Ескобар харчи около 2500 долара на месец, за да купува ластици за парите си.
Ескобар е наричан още „г-н Пабло“ или „шефът“.
При обиска в дома му е открита книгата „Силата на позитивното мислене”.
Частният затвор на Ескобар включвал казино, нощен клуб и дори луксозен спа център.
Най-големият страх на Пабло Ескобар бил, че ще попадне в американски затвор. Не искаше да прекара последните си дни в американски килии.
