Огромен проблем с доставките на хляб ще има от 1 юли 2024 г., обясниха представители на търговски вериги, съобщава “Труд”.
Причината за това са последните промени в Закона за ДДС, според които от 1 юли до 31 декември 2024 г. максималната надценка при продажбата на бял хляб, хляб “Добруджа” и типов хляб е 15 на сто. Това е общият размер на надценката, която може да слагат доставчици и търговци на дребно върху цената на производителя или вносителя.
Същевременно няма никакви ограничения самите производители да вдигат цените, дори при поевтиняване на пшеницата.
Въвеждането на максимален размер на надценката само за тези три вида хляб може да доведе до изчезването им от рафтовете на някои по-малки търговци, коментира Доника Ризова, шеф “Комуникации” на Сдружението за модерна търговия.
Големите търговски вериги печелят предимно от оборота в продажбите. Освен това продават голямо разнообразие от стоки и максималната надценка при продажбата на някои видове хляб може да бъде компенсирана при продажбите на други стоки. Но при малките търговци ситуацията не е такава и не могат да си позволят да продават някой от артикулите си на загуба.
Ограничението за надценката до 15% ще важи само за бял хляб, хляб “Добруджа” и типов хляб. Това означава, че е достатъчно на опаковката на хляба да не пишат, че е бял, типов или “Добруджа” и ограничението няма да бъде прилагано. Това може да доведе до промяна на опаковките без съществена промяна на съдържанието.
Друг проблем при прилагането на новото изискване е това, че само за последните по веригата от доставки на хляба има ограничение. Същевременно за производителите няма ограничения, което ще им позволи дори да вдигнат цените, така че крайната цена с 15% надценка за търговците да бъде колкото е сегашната цена в магазините.
Не е ясно и кой ще следи за спазване на новото изискване – НАП, Комисията за защита на потребителите или друг контролен орган, както и какви ще бъдат санкциите при констатиране на нарушения.
При приемането на промените в Закона за ДДС депутатите поискаха Министерство на икономиката и Министерство на финансите да изготвят анализ за ефекта от промяната.
Целта на този анализ е да бъде преценено дали надценката от 15 на сто е достатъчна, дали няма да затрудни малките търговци, за да може депутатите да вземат обосновано решение дали да гласуват увеличение на максималната надценка или дори да я отменят. Досега обаче такъв анализ не е представен, а до 1 юли остават по-малко от две седмици. Няма и сформирано редовно правителство, което затруднява взимането на важни решения.
15-те процента няма да имат очаквания ефект
Нулевата ставка на ДДС не доведе до рязко поевтиняване
Мярката може да има обратен ефект
Въвеждането на таван на надценката само за последния по веригата от доставки на хляб няма да доведе до автоматично поевтиняване на хляба, както и въвеждането на нулева ставка на ДДС не доведе до очакваното поевтиняване. От средата на 2022 г., като антиинфлационна мярка, беше въведена нулева ставка на ДДС за всички видове хляб и брашно. Тоест ДДС за хляба беше намален от 20% на 0%. Но това не доведе до поевтиняване на хляба с 20 на сто.
От КНСБ направиха проучване в периода 29.08-31.08.2022 г. за настъпилите промени в цената на хляба и брашното след въвеждането на нулева ставка върху ДДС за двете стоки.
Проучването обхвана 22 областни града. Регистрирани бяха цените на дребно в малки и големи търговски обекти. Изследването показа намаляване на цените на хляба с между 1% и 11%. Белият хляб и хлябът “Добружда” в големите и в малките търговски вериги поевтиня с близо 11 на сто. Но типовият хляб в големите търговски вериги поевтиня с 3,2%, а в малките – с едва 1,4%, показва проучването.
Депутатите решиха, че нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното ще продължи да действа до края на настоящата година. А наред с това въведоха и таван на надценката от 15% само за последния по веригата от доставки.
Но както при въвеждането на нулева ставка на ДДС, така и сега, при промяна само на един от компонентите, които влизат в крайната цена, може да стане преразпределение по веригата и някой да увеличи печалбата си без в крайната цена да има съществена промяна. Само, ако за всички участници по веригата на доставки има ограничения, крайната цена може да бъде намалена, смятат икономисти.
Но една такава мярка може да работи само за кратък период от време, например до края на годината с идея да влезем от януари 2025 г. в еврозоната, защото при по-продължителен период ще доведе до деформиране на пазара – производителите няма да имат стимул да инвестират в производството, предлагането може да бъде намалено и така да има обратен ефект и да доведе до повишение на цените, смятат икономистите.
За две години има ръст на крайните цени с 9,5%
Пшеницата поевтиня с 45%, но не и хлябът
Пшеницата струва 390 лв. за тон
Пшеницата поевтиня с над 45% през последните две години, а хлябът в магазините продължава да поскъпва, показват данни на Министерство на земеделието и на НСИ. В началото на юни 2022 г., по време на рекордната инфлация, цената на хлебната пшеница беше 716 лв. за тон без ДДС. В началото на месец юни тази година цената на пшеницата е 390 лв. за тон. Това представлява поевтиняване с 45,5%.
Същевременно данните на НСИ показват, че хлябът и зърнените храни продължават да поскъпват. Има отделни месеци от годината, през които те леко поевтиняват, например през август и септември миналата година, както и през март и април тази година. Но за целия период от две години цените на хляба и зърнените храни в магазините са нараснали с 9,5%.
Тази ситуация на пазара вероятно е провокирала депутатите да сложат таван на надценката при продажбата на хляб. Но текстовете бяха гласувани набързо, без задълбочен анализ какъв ще бъде ефектът от промяната. Анализ за очакваните промени на пазара трябваше да бъде направен от министерствата на финансите и на икономиката, но такъв анализ още не е представен.
Има различни бизнес модели
Търговци се опасяват, че няма да покрият разходите си
Може да има две различни цени
В резултат на пределната надценка от 15% е напълно възможно търговците да не могат да покрият разходите си, свързани с реализацията на продукта – транспорт, склад, наем, работна ръка, маркетинг, ел. енергия, финансови разходи и др., пише в становище на Сдружението за модерна търговия (СМТ), изпратено до министъра на финансите Людмила Петкова.
Това крие риск от влошаване на асортимента от предлаганите стоки или повишение цените на други артикули, като в крайна сметка потърпевш ще бъде крайният потребител, допълват от СМТ.
Търговците имат различни бизнес модели – някои оперират с централен склад (като поемат транспортните разходи до обектите си), други работят директно с доставчици или с дистрибутори.
Това обуславя различни разходи на отделните търговци за един и същи продукт. Нормативно определената търговска надценка може да е достатъчна да покрие разходите на едни, но напълно недостатъчна да покрие разходите на други търговци. Това ги поставя в неравностойно положение на пазара.
Освен това, цени, договорени до влизане в сила на тавана на надценката, могат да бъдат предоговорени между страните и в тях да бъдат включени транспортни и други разходи от някои търговци, което отново би довело до неравностойно положение спрямо техни конкуренти, за които такова предоговаряне е неприложимо.
Ако за част от търговците стане неизгодно да предлагат видовете хляб, за които има таван на надценката, те може да престанат да ги поръчват и предлагат, което ще доведе до изкуствено занижаване търсенето на въпросните артикули, съответно ще навреди на производителите и ще ограничи потребителския избор, посочват от СМТ.
Фиксирането единствено на търговската надценка по никакъв начин не гарантира ограничаване на поскъпването на съответния продукт, тъй като всички надолу по веригата ще определят свободно цените си и имат стимул да увеличат печалбата си като повишават доставната цена.
Единственият участник във веригата, който ще бъде задължен да намали надценката си до 15%, е последният участник, което би поставило този търговец в крайно неизгодна позиция, която би могла да изисква дори да продава на загуба, за да спази закона, но без това да гарантира по-ниска крайна продажна цена, заявяват от СМТ.
Съгласно приетата законодателна промяна общата търговска надценка се следи на база данъчен документ от производител или вносител.
При покачване на цената от производителя и непродадени количества от предхождащи промяната на цената доставки, търговците на дребно могат или да не вземат предвид тази промяна в собствената си продажна цена, което на практика би довело до още по-голямо свиване на надценката от разрешените 15%, или трябва да обявят две различни цени за един и същ хляб, което би довело до объркване в крайните потребители.
При прилагане на надценката от 15% не е ясно как ще бъдат третирани отстъпките за достигнати количества продажби, чието предварително писмено уговаряне е нормална търговска практика.
В напълно реалната хипотеза, в която търговец на дребно купува типов или бял хляб от доставчик, който не е и производител, търговецът би следвало да изисква счетоводни документи (фактури) надолу по веригата до производителя, за да е сигурно, че няма да надхвърли законово определената надценка от 15%. Това би означавало да се разкрие търговска тайна и може да доведе до злоупотреби, посочват от СМТ.
Нараства интересът към специалните видове
Потреблението намалява
Ядем по 6 кг на месец
Потреблението на хляб намалява, показват данни на Националния статистически институт. През първото тримесечие на настоящата година потреблението на хляб и тестени изделия е средно 18 кг на човек. Това прави по 6 кг на човек на месец. А през първото тримесечие на 2020 г. потреблението е било 20,5 кг на човек, или по близо 7 кг на месец.
Същевременно има и промяна в предпочитанията на потребителите. Намалява потреблението на традиционните видове хляб. Но много хора купуват специални видове хляб като например със семена, хляб с квас, ръжен хляб и т. н.
Причината за това е желанието на много хора да водят по-здравословен живот. Цените на по-специалните видове хляб са по-високи и хората с ограничен бюджет купуват традиционните бял хляб, “Добруджа” и типов.
