Онова време – времето на Соца, и до днес разделя обществото на две. Има хора, които искат отново да живеем както преди, а други дават мило и драго подобно нещо да не се случва.
Наскоро обаче една история, обвързана с онези времена, разсмя всички.
Ето какво гласи тя:
По времето на соца имало един цигански оркестър, който свирел по митинги и конгреси на ЦК из цяла България и така циганите в него си изкарвали прехраната.
След 1989 г. дошла демокрацията и нямало вече митинги и конгреси, та циганите се видели в чудо.
Решили да офертират новата власт, да им свирят на техните събития. Пратили най-младия тромпетист – Асан, в София, като изрично му забранили да споменава на новата власт, че са свирили за БКП-то.
След два дена идва Асанчо тъжен. Наобиколили го циганите от цялата махала:
– Кажи, Асане, какво стана?
Асан:
– Ми к’во… като разбраха, че сме свирили за БКП-то, ме изхвърлиха, че даже и шамари ядох.
– Бре, Асанчо, к’ъв си прост, начи! Нали те предупредихме да не им казваш, че сме свирили на комунистите?!
– Бе, аз не им казах бе, бате, те беха същите и ме познаха…
