Психолози наблюдават сериозен ръст на хората с хранителни разстройства у нас, съобщава Bulgaria On Air. По техни данни става дума за близо 500 000 души, а най-засегнати са тийнейджърите.
„Хранителното разстройство е сериозно заболяване по типа на зависимите разстройства. Човек става изцяло зависим от това как се храни, с какво се храни, в един момент спира изобщо да се храни, или се храни и започва да повръща насилствено храната.
Това е заболяване, което изисква своевременна намеса, защото е второ по причиняване на смъртност след зависимостите от наркотици“, коментира психологът Полина Василева.
Анорексията и булимията са сред най-разпространените хранителни разстройства, но те далеч не са единствените.
„Имаме доста висок ръст на емоционалното хранене. Това е едно такова тъпчене с цел да запълним вътрешните празноти. Имаме хиперфагия, която е затлъстяване. Имаме модерното заболяване – орторексията, която е мания по здравословно хранене“, посочи Василева.
За диетолога д-р Анна Йорданова в социалните мрежи не се виждат перфектни тела, а по-скоро се оказва, че са направени с фотошоп.
„Това се е наложило като тенденции в много бизнеси, които също имат изгода“, смята диетологът.
Според д-р Йорданова културата на хранене в България, но и по света, не е добра, а в последните години става все по-лоша.
„Когато аз започнах да уча хранене, не беше толкова популярно. Все повече това нещо придобива популярност. Орторексията например, е доста голям проблем в момента, защото се започва една тенденция. Това са много тежки психологични травми, които съответно водят до тези резултати“, изтъква диетологът.
Причините за хранителните разстройства често се крият в ниската самооценка на един човек, или в далечни травми.
„Ако ще търсим причини, при хората, които целят чрез ограничение или хранителни режими да преобразят себе си, те са по-дълбоки. Обикновено се коренят в ниска самооценка и далечни травми от миналото им, още от детството.
В едно одобрение, което те неистово търсят всячески и отвсякъде, което означава, че някъде назад във времето то им е липсвало. Тук се изисква дълбока терапевтична работа“, отбелязва психологът Полина Василева.
По нейни думи при един човек със здраво самочувствие социалните мрежи не биха повлияли толкова сериозно върху самооценката му.
