С невероятна скорост богатите страни, които изградиха богатството си върху индустриализацията, задвижвана от въглища, обръщат гръб на мръсната енергия.
Потреблението на въглища в Обединеното кралство, люлката на индустриалната революция, падна миналата година до по-малко от 10% от нивата си преди десетилетие и спадна с почти една трета на годишна база през януари и февруари, според правителствени данни.
В един момент миналия месец енергията от изкопаеми горива като цяло падна до 2,4% от производството на електроенергия във Великобритания, отбеляза новинарският сайт Carbon Brief.
В САЩ потреблението на въглища е намаляло със 17% през 2023 г. и ще спадне с още 12% до 2025 г. В Европейския съюз спадът в производството на електроенергия от въглища миналата година достигна 26%.
Има едно забележително изключение от тази освежаваща картина: Япония. Пише в анализа си Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини.
Това прави страната все по-изолирана сред богатите демокрации.
Министрите на срещата на Групата на седемте в Торино миналата седмица обещаха постепенно да премахнат производството на въглища до 2035 г., цел, която може да изглеждаше фантастична преди десетилетие, но сега изглежда постижима почти навсякъде.
Япония успя да подпише изявлението само със стратегията „кучето ми изяде домашното ми“, щикалкавейки, за да прикрие липсата на сериозна стратегия за отмяна на твърдото гориво.
Преди това изявленията на Г-7 само правеха неясни жестове към „предимно декарбонизиран енергиен сектор до 2035 г.“, като не поставяха строги крайни срокове за постепенно спиране на въглищата.
Тъй като по-евтините възобновяеми енергийни източници (и в САЩ – газът) изтласкваха все повече и повече саждите от енергийния микс, амбициите се повишиха.
Обединеното кралство ще изключи последния си генератор на въглища през октомври, а последните две централи във Франция ще спрат приблизително по същото време.
Италия ще последва примера догодина, докато целта на Канада е за 2030 г. Германия е задължена по закон да затвори въглищните централи до 2038 г., но се надява да премести тази дата до 2030 г.
САЩ публикуваха нови правила през април, изискващи всички централи, които се надяват да работят в 2039 г., да улавят 90% от своите емисии до 2032 г., погребален марш за останалите ТЕЦ.
Ситуацията е много различна за Япония, която, далеч от затварянето на въглищни централи, все още ги отваря.
В Йокосука, южно от Токио, най-големият производител на електроенергия в страната JERA Co. отвори два блока с мощност 650 мегавата от юни.
В Мацушима, близо до Нагасаки, Electric Power Development Co., или J-Power, ще започне работа по-късно тази година, като преоборудва една от своите инсталации, за да работи с газифицирани въглища, технология, която обещава само незначителни намаления на емисиите.
Съгласно настоящия стратегически енергиен план на страната, въглищата все още ще представляват около 19% от производството на електроенергия през 2030 г. – произвеждайки емисии, приблизително еквивалентни на тези от Аржентина, Филипините или цяла Западна Африка.
Това вероятно е значително подценяване на действителната цифра, тъй като зависи от героичните предположения за способността на Токио да рестартира ядрените генератори, затворени след земетресението и цунамито във Фукушима през 2011 г., както и от главоломния растеж на вятърната, слънчевата, водната и геотермалната енергия.
Япония успя да се присъедини към изявлението на Г-7, използвайки най-прозрачните измислици. Обещанието е само постепенно премахване на „неотслабващото производство“, неясно дефиниран термин, с който Токио се опитва да прокара 80 000-тонен въглищен кораб.
Технологиите за намаляване на емисиите са тези, които намаляват емисиите от електроцентралите с повече от 90%, според Междуправителствения панел по изменение на климата на ООН, въпреки че няма да намерите това определение в речника.
Кичозните стратегии, които Япония изследва – газификация на въглища и съвместно изгаряне на амоняк и водород в топлинни генератори – е малко вероятно да постигнат повече от около 20% спад на емисиите и никога не са били тествани в голям мащаб.
Когато Япония е сериозна по отношение на енергийната си политика, тя прави твърди планове – както при неотдавнашния си натиск към вносителите на LNG да подпишат десетилетни споразумения за доставки.
Липсата на такива договори, съизмерими с предполагаемото съхранение на въглерод и нуждите от доставка на водород, разкрива смокиновото листо на политиката за постепенно премахване на въглищата.
Това е провал не само по отношение на климата, но и по отношение на основната сигурност и икономика.
Във време, когато отслабването на йената повишава разходите за живот и предизвиква спекулации, че правителството се намесва на валутните пазари, изкопаемите горива все още възлизат на между една четвърт и една трета от общата сметка за внос.
Зависимостта на Япония от внос на петрол, газ и въглища е належащ национален проблем повече от век, който правителството все още проследява чрез анализ на оскъдния коефициент на енергийна самодостатъчност на страната.
Тъй като азиатските нации се движат на ръба на морските сблъсъци във водите, през които преминава близо 85% от енергийните доставки на Япония, това е по-голям риск от всякога.
Дори Австралия сега се насочва към постепенно спиране на въглищата през 2038 г. Когато това се случи, Япония ще се окаже – заедно със своите съседи Тайван и Южна Корея – като една от малкото богати страни, които все още използват най-мръсното гориво.
Този ангажимент води до обедняване на хората, рискува сигурността и вреди на климата. Не е късно да промени курса.
