Днес отбелязваме Велики четвъртък! Четвъртият и най-важен ден от Страстната седмица на Исус Христос.
В християнската традиция четвъртият ден от Страстната седмица е възпоменание за Тайната вечеря. Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики четвъртък започва от сряда привечер. Същата вечер се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, затова тя се числи към Велики четвъртък.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден.
В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя и залавянето Му.
Предаден от Юда за тридесет сребърника, Исус е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“.
Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е утвърдена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея префект Пилат Понтийски. Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е престъпление.
На въпроса на Пилат: „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря: „Ти го каза“. В Евангелието на Матей съпругата на Пилат сънува пророчески сън и изпраща съобщение до мъжа си да не убива праведника.
В Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука Пилат заявява: „Аз не намирам никаква вина в Него“. Въпреки това Исус Христос е осъден на смърт.
Традиции
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово. Първото яйце трябва да се боядиса в червено.
С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.
Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника.
На Велики четвъртък чистенето е не само разрешено, но дори и задължително, но жените не бива да перат. Според една народна сентенция, ако жената пере на Велики четвъртък, както и ако простира пране, ще предизвика ураганни ветрове, дъжд и градушка.ю
Имен ден
На 2 май Българската православна църква отбелязва Борисовден. На този ден се чества паметта на един от най-великите български владетели – цар Борис I Михаил Покръстител.
По време на своето почти 40-годишно управление (от 852 г. до 889 г.) княз Борис положил основите на християнството по нашите земи, с което коренно променил живота и съдбата на българския народ.
През 864 г. заедно със семейството си се покръстил и приел името на Византийския император – Михаил.
Цар Борис I въвел християнството като официална религия в Българската държава и покръстил целия народ през 865 година. Наречен “равноапостолен светец” той приема учениците на Кирил и Методий през 885 година и има важен принос за въвеждането и разпространението на българската писменост.
През 889 г. доброволно напуснал престола и предал властта на по-големия си син Владимир, след което се оттеглил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали новодошлия владетел към преврат, за да възвърне езическата религия.
Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил бунта. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.
Цар Борис се върнал към монашеския живот. През 906 година на 2 май великият български управник умира.
Честит имен ден на Борис, Борислав, Боряна, Борил!
