„Главната ми професионална и изследователска страст е напредналата медицина и водещата медицинска наука.
Управлението на голяма научноизследователска организация и многоплановото методично ръководство на най-новите и модерни болници неизбежно ме насочи към концептуални анализи в политиката на здравеопазването у нас, Европа и развитите демократични страни.“
от проф. д-р Яна Симова, д.м.
от София, директор на Българския Кардиологичен Институт,
с над 400 научни публикации във водещите световни издания
Защо всички от МЗ и НС, които са срещу лицензирането на ‚Сърце и Мозък‘ София, пропаднаха и ще пропаднат в тяхната политическа кариера?
Защото те не могат да отговорят на въпроса как тази нова болница, която практикува медицина и научни изследвания на европейско и американско ниво, ще накърни гарантираното в закона право на избор и интересите на софиянци, които имат едно от най-ниските нива на задоволство от медицинската помощ в страната и в Европейския съюз.
Упражняваният през последните четири години, под всякакви форми, включително чрез парламентарния контрол, примитивен популизъм има тежък конфликт със себе си.
Популизмът няма достойнство да признае простата истина, че частната инициатива е компетентна, поема най-тежката патология в болниците извън София, работи модерно 24 часа в денонощието и 7 дни в седмица и има забележително добри социални резултати за всички – от ниска вътрешноболнична смъртност и висока индустриална производителност до рекорден БВП и невиждана данъчна събираемост.
Основополагащата теза на политическия популизъм, че „онеправданите маси“ или „редовните чисти хора“ (в терминологията на марксизма – „пролетариатът“) трябва да се противопоставят на „корумпирания политически елит“ тук не работи.
Всякакви камуфлажни инсинуации с препълнена здравна карта се разобличават от факта на хилядите празни лицензирани легла в „болниците-табелки“. ‚Сърце и Мозък‘ София няма нищо общо с политическите елити и още по-малко с корумпираната част от тях.
Новопроектираната българска болница е частна инвестиция „на зелено“ с ясна и чиста структура, а не приватизация или офшорка и не е инжектирана с европейски фондове или безвъзмездни грантове.
Най-важното, ‚Сърце и Мозък‘ София е отворена за всички без ограничение по възраст, образователен ценз или имуществено състояние, език, пол, етнос и т.н. конституционно признати и гарантирани, равенства, свободи и права.
Абсолютно перверзна е мантрата на популистите „няма нужда от нова голяма болница в София“ – ами оставете хората да преценят – ако погине като непредпочитана, инвестицията погива за инвеститора!
Просто издайте лиценза и гледайте, но аз, от позицията на достойнството и нормалността, предричам, че тогава всички популисти първи ще потърсят помощ при някои от нас или моите световноизвестни колеги от Съединените щати, Германия, Франция, Италия, Чехия или Швейцария, които гостуват за консултации и операции.
Конкуренцията в демократичния свят на пазарната икономика е двигател на развитието и това е особено вярно за конкуренцията по качество в здравеопазването.
Моите хиляди пациенти от София и цялата страна са възмутени от потискането на конкуренцията по качество и недопускането на модерната нова болница в столицата.
Стотици колеги, висококвалифицирани лекари в държавни болници с хиляди пациенти, са също много възмутени от административния произвол и гьонсуратското пренебрегване на решението на ВАС от предшествениците на министър Кондева и всички ние ще се произнесем на изборите много ясно.
Причините за посоченото поведение могат да са различни – от клиентелистки и еснафски сметки за пазене на статуквото до изнудване и рекет, но каквито и да са, така реализираното и продължаващо бездействие е по същество блокиране на реформата и потъпкване правата на пациентите.
И никаква здравна карта в нейния сегашен снимков вид на статуквото няма смисъл да се прави.
Има обаче голям смисъл да се направи пътна карта на развитието на сектора, в която държавата да изпълнява поне една функция както трябва – регулаторната – и да прехвърли всички годишни субсидии в размер на около 700-800 милиона, които сега раздава безразборно на пропадналите болници в големите градове, към НЗОК за по-добро покритие и с цел намаляване на доплащанията в болничната и доболнична помощ.
‚Сърце и Мозък‘ София ускорява и приближава реформирането на българското здравеопазване!
С водещи резултати в кардиохирургията, кардиологията, неврохирургията, неврологията, онкологията, ортопедията и още две дузини профилни клинични специалности ‚Сърце и Мозък‘ София ще ликвидира опашките от пациенти и ще издигне клиничните резултати в столицата.
Конкуренцията по качество ще принуди редица звена от частния и особено от държавния и общинския болничен сектор в столицата да се реформират, без да чакат намесата на министъра или кмета.
Ако успоредно с това МФ престане всяка година да субсидира бездънните дългове на държавните болници, които потъват в партийни или шуробаджанашки джобове, касата спокойно ще посреща нарасналите плащания на извършена и проверена лечебна дейност във всички добре работещи болници и доболнични практики.
Това е реформата, която хората очакват при повишен контрол за спазване на стандартите от всички и връщане на разходи за здравеопазване от публични източници над 5,5% от БВП, дори да се приближат към 6,6% в следващата година и да скъсим поне малко огромното изоставане от средноевропейското ниво.
Честната оценка на ситуацията и въвеждането на масова и безусловна конкуренция по качеството ще извършат реформата, г-жо министър д-р Кондева, и моля не се страхувайте да издадете лиценза, не се самосъжалявайте или прикривайте зад късия хоризонт на служебния мандат – Вие също трябва да спазвате закона!
Оставете светла административна следа в българското здравеопазване за рекордно късо време, а нашата любов и всеотдайност към модерната медицина, учебната и научноизследователската работа ще реализират реформата.
Здравеопазването е първи приоритет на българите, а в районите с преобладаващи частни болници като Плевен, Бургас и Пловдив средната продължителност на живота е по-висока!
Примитивните популисти не виждат напредъка, защото гледат само капсулирана София, а се вайкат, че бюджетът на касата през тази година е достигнал „невижданите“ 8 млрд.
Твърди се, че доплащанията в болниците и кабинетните в София надхвърлят 50% от публичните разходи, без за това да има достоверни данни.
Моят извод е, че спрямо порасналия над 205 млрд. БВП, дори условно да приемем общо 10 млрд. разходи за здравеопазване в цялата страна, те са крайно недостатъчни, защото са около 4,9% от БВП, което е на дъното в ЕС с нива от 7,2% до над 14,4%.
Медицинската помощ, болнична и доболнична, навсякъде струва почти еднакво, и в България, и по света, и затова бюджетът на касата за 2024 г. пак няма да стигне!
Ние осигуряваме европейско качество в болниците на български цени само защото лекарският труд е недооценен и цената на енергията се задържа все още ниска, а най-вече защото населението не е обхванато изцяло, не се диагностицира навреме и не се лекува, или не се лекува своевременно, а и нерядко неправилно, което води до тежки и скъпи усложнения.
Популистите използват пропорциите превратно, даже смешно, без да разграничават важните измежду тях. Докато няма обективна, неидеологизирана, структурна реформа с ясна регулация за силна национална конкуренция по качеството и без постоянна, произволна намеса с трескаво субсидиране, ще продължаваме да водим срамните и много тъжни класации по обща и детска смъртност в Европа.
Отделно от цялостното безхаберие и корупцията в управлението, никой не провежда диференцирана политика на подпомагане на най-уязвимите и нуждаещи се социални слоеве, особено в отдалечените райони, които не могат да доплащат, не се консултират и диагностицират и се лекуват само по спешност.
Трябва да има специален фонд, така че да се осигури реализирането в пълнота на техните конституционни права на живот и достъп до здравеопазване в „социалната държава“.
В Нидерландия, с изцяло частно болнично здравеопазване, задоволството на пациентите е най-високото в света. България, при 33/67%, дори не е достигнала съотношението 60/40% в Германия между частни и публични (държавни и общински) болници.
В България и новите, и старите политически партии се плъзгат постоянно в популизъм, макар и в различни форми и степени, без да имат ясна дългогодишна и реалистична здравна политическа програма или пътна карта за реформите.
А хората, моите пациенти, искат ясно да знаят кога и какво следва в структурата на здравеопазването и в другите сектори, докога редица семейства ще събират отчаяно пари за операции в частни болници в Турция и другаде, защо конкуренцията по качеството и модерните инвестиции продължават да се потискат (?).
За част от ултра популистите пазарният принцип няма място в здравеопазването, а защо в Турция и в Европа или касата, или министерството превеждат пари, а не използват „непазарни, възвишени“ лозунги за своето лечение (?).
Баламосването с клишета или празнословие, често далеч от книжовния език, отдавна е загубило смисъл и е бумеранг под формата на наказателен вот или негласуване на следващите и на всички следващи избори.
Популистите говорят за ценности, много ценности, но в действителност няма нови факти и последователни политически решения. Манифестираните провали в запазените за изключително държавно управление сектори като правораздаване и обществен ред, сигурност, отбранителни способности и даже образование предполагат в здравеопазването да се създаде трайна регулация за насърчаване на качеството и държавата само да увеличи контрола, като просто позволи на сегашната частна инвестиционна инициатива да донесе добри общонационални резултати.
Политиците анти-популисти трябва да ни обединят с личен пример и прагматична програма, със срокове, ресурси, точни резултати и доказана компетентност.
Развитието на модерното здравеопазване е обединителна тема, но никой политик не я използва за общонационалното благо на „Съединението прави силата“.
Хората виждат и се разгневяват, вчерашните полулисти често стават слабо активен или пасивен „политически корумпиран елит“, защото те никога не са искали или можели да станат честни и всеотдайни представители на народа!
Тези хора, моите пациенти, заслужават моите знания, труд и уважение, но всички ние, избирателите, заслужаваме любовта и всеотдайността на политиците, тяхна честност към фактите и достойно отношение към насърчаване на развитието.
