В средата на XVII век в Англия буквално ври и кипи, а рязането на глави – както на крале, така и на силните на деня, е обичайна практика, пише „Телеграф“.
Но сред всичките обезглавявания едно прави най-силно впечатление. Оливър Кромуел, смятан за един от великите реформатори не само на епохата, е обесен и обезглавен като вампир повече от две години след смъртта му.
Илюстрация за обесването на трупа на лорд протектора
Палач
На 30 януари 1661 г. палач, повикан от крал Чарлз II, трябва да екзекутира трупа на Оливър Кромуел, който е издъхнал на 3 септември 1658 г. Трупът на лорд-протектора на Англия, Ирландия и Шотландия е ексхумиран от гроба в Уестминстърското абатство, където по традиция се погребват владетелите.
Първо е обесен на бесилката на позора в Тайбърн (тогава в покрайнините на столицата), а след това тялото е свалено и закарано на дръвника. Според писмени сведения на свидетеля на екзекуциите Самуел Сейнтхил тялото на военачалника е много добре запазено.
Палачът направо се е измъчил и са му трябвали осем мощни удара с брадвата, за да отдели главата от торса.
След това се е оттеглил изморен, а неговите чираци се заели да разчленяват тялото, като особено внимание са отделили на пръстите както на краката, така и на ръцете. Така частите от тялото са погребани на различни места в общи гробове, както се прави с вампирите, за да не могат да се съберат.
Портрет на Кромуел от Робърт Уолкър, 1949 г.
Според други сведения обаче са направени ритуали като срещу вампирясване. Учените твърдят, че не толкова кралят е вярвал във възкресението на кръвопиеца (според монарха) Кромуел, колкото от негова страна това е бил акт на поругаване на убиеца на баща му и превръщането на Англия в парламентарна република.
След време Чарлз II връща монархията, но тя вече никога няма да е абсолютна, а парламентарна с все повече отрязвания на правомощията на краля година след година до постигането само на церемониални функции.
Глава
Главата на доскоро най-силния човек в Британия Оливър Кромуел във въпросния 30 януари 1661 г. обаче е набучена на кол и занесена в Лондон в близост до мястото, където е бил процесът срещу Чарлз I, бащата на краля. Там преди всички знатните господа и много от тези, които доскоро са били съратници на Кромуел, се надпреварват да поругават главата на доскорошния им предводител и любимец. Плюят по нея, замерят я с яйца и развалени продукти.
Кромуел гледа ковчега на убития от него крал Чарлз I
В продължение на 20 години набучената глава стои пред Уестминстър Хол като пример как се постъпва с предателите. Но се разгаря жестока буря, стабилният кол е счупен и главата пада.
Тук се губят следите й. Обаче през XVIII век на панаири из цяла Англия е показван череп, за който се твърдяло, че е на Оливър Кромуел, като желаещите можели да го зърнат срещу заплащане. Този череп минава през различни ръце през годините и през 1960 г. решават да го погребат в немаркиран гроб в колежа в Кеймбридж, където някога е учил Кромуел.
Поговорка
Смята се, че по времето на Кромуел се появява английската поговорка „Ако дойдете да убиете краля, по-добре не пропускайте“. Други твърдят, че това идва от далеч по-древни времена, още от Римската република. Оливър Кромуел играе важна роля за победата на парламентарните сили и екзекуцията на крал Чарлз I. Става в крайна сметка лорд-протектор след две жестоки граждански войни и на практика е крал, но по време на република. Обаче англичаните се изморяват от неговото мрачно и фанатично пуританско управление.
Посмъртната маска на Оливър Кромуел, изложена в Уоруик
Смята се, че Кромуел е страдал от малария и бъбречнокаменна болест.
През 1658 г. той е ударен от силен пристъп на маларийна треска и някои изследователи смятат, че той може да е отхвърлил единственото известно по това време лечение – хинина, тъй като е било открито от католически йезуитски мисионери, а Кромуел е протестант до мозъка на костите си.
Венецианският посланик праща редовни писма до дожа на Венеция, в които включва подробности за последното заболяване на Кромуел и е подозрителен относно бързината на смъртта му. Това дава предпоставки да се мисли, че е бил отровен. Освен това дъщерята на лорда Елизабет Клейпоул издъхва през август и той е обявявал, че по-добре да умре, отколкото да живее с болката. Това го съсипва. На 3 септември в 1658 г. издъхва в Уайтхол, точно на годишнината от големите му победи при Дънбар и Уорчестър.
В нощта на смъртта му голяма буря помита Англия и цяла Западна Европа, което някои тълкуват като предсказание. Най-вероятната причина за смъртта е сепсис (отравяне на кръвта) след инфекция на пикочните пътища, твърдят изследователи. Кромуел е погребан с пищна траурна церемония в Уестминстърското абатство, където са телата на кралете.
Синът на Кромуел, Ричард, е обявен за новия лорд-протектор, но той не може да удържи властта и скоро от изгнание е извикан синът на убития крал. Чарлз II се проявява в началото като милостив владетел и прощава на въстаниците, но не и на убийците на краля. Особено на предводителите, а най-суровото наказание оставя за блестящия Кромуел, към когото се отнася като към вампир и изчадие на ада.
