Тази сутрин е починал бившият карловски кмет, народен представител и общественик инж. Христо Войняговски.
Той напуска този свят само месец след 90-годишния си юбилей.
През целия си живот Христо Войняговски носеше в сърцето си огромна любов към родното Карлово и до последния си час мислеше и мечтаеше да види своя град проспериращ и модерен и в същото време съхранил културата и очарованието на възрожденско Карлово.
Христо Войняговски е роден на 12 февруари 1934 г., завършил е карловският техникум „Христо Ботев“, днес ПГ „Евлоги и Христо Георгиеви“, чието име бе възстановено по негова инициатива. След това завършва инженерство в София. Работил е в Института за трактори в Карлово, бил е дългогодишен учител в Образцовия техникум по механо-техника „Ген. Вл. Заимов“.
През 1988-1989 г. заедно със съмишленици, учредява неправителствената организация Настоятелство „Родолюбие“ и става инициатор за възстановяване на паметта за братята Евлоги и Христо Георгиеви и още цяла плеада карловци, допринесли за развитието на града и на България.
През 1991 г. участва в местните избори като независим кандидат, подкрепен от СДС и става първия демократично избран кмет на Карлово. В разделеното на „сини“ и „червени“ общество, той получава безпрецедентна подкрепа, а след това успява да обедини и поведе напред разцепения Общинския съвет.
В следващите парламентарни избори е избран за народен представител от СДС в 38-то Народно събрание.
Инж. Христо Войняговски направи на Историческия музей в Карлово ценни дарения на документи и материали от миналото на Карлово, събирани от него през годините.
Изпод талантливото му перо къде на шега, къде на истина се роди книжката за миналото на Карлово, озаглавена „Трагикомични историйки от Розовата долина“.
През целия си живот инж. Христо Войняговски работи с цялото си сърце за Карлово. Негова кауза бе паметта и опазване на наследството, оставено на Карлово и на България от Евлоги и Христо Георгиеви и до последния си час ратуваше да я види осъществена.
Участваше активно в обществения живот. Интелектът и ерудицията му респектираха. С изказванията си на публични събития напомняше, че любовта към отечеството, паметта към предците, необходимостта от високо образование, високият морал, не са само думи.
