Централните банки са изправени пред растящ политически натиск да намалят лихвените проценти, написа управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в официалния блог на институцията.
Снощи Федералният резерв запази непроменено равнището на водещите си лихви, но сигнализира, че пикът им е настъпил и предстои техен спад.
Публикацията на Георгиева идва в ключова за паричната политика седмица, която започна с историческото решение на Японската централна банка да премахне отрицателните лихви.
Според Кристалина Георгиева „нарастват призивите за намаляване на лихвените проценти, дори и преждевременно, и вероятно ще се засилят, тъй като половината от населението на света гласува тази година“.
Публикацията на Георгиева, която получи силна подкрепа от Европейския съюз и други държави за кандидатурата си за втори мандат начело на Международния валутен фонд, идва на фона на важна седмица за решенията на централните банки.
Снощи Федералният резерв в Съединените щати остави без промяна водещите си лихви в диапазона 5,25 – 5,50%, равнище, на което са от юли миналата година. Въпреки това управителят му Джером Пауел изрази решителност още преди края на настоящата година да има спад на лихвите.
В Лондон централната банка остави лихвите непроменени, но в Берн – Швейцарската централна банка ги намали изненадващо с 25 базисни пункта до 1,5%, като по този начин, отбелязва Ройтерс, става първата голяма банка, която изоставя по-строгата парична политика.
В Турция, където преди преизбирането на Реджеп Ердоган за президент централната банка се „бореше“ с инфлацията с ниски лихви, а след началото на новия му мандат обърна курса на лихвената политика, се стигна до ръст от 5 процентни пункта до 50% – решение, оправдано от инфлацията, която е близо 70 на сто.
В Полша централният банкер Адам Глапински е заплашен от съд, защото според правителството на Доналд Туск е подвел финансовото министерство преди парламентарния вот с програма за изкупуване на облигации с цел стимулиране на икономиката.
Критиките към него идват още от миналата година, когато тогавашната опозиция твърдеше, че политиката му е с цел подкрепа на „Право и справедливост“ за нова изборна победа.
Въпреки това, припомня Ройтерс, съдебно дело срещу него би било рисково, а и гуверньорът на Европейската централна банка е изпратила писмо до колегата си във Варшава, макар и Полша да не е в еврозоната, че може да потърси правата си в Европейски съд заради намеса в независимата политика на централната банка.
