Неговото наименование е девширме – като буквално се превежда “събиране на цветен нектар от пчелите”, пише Poznanieto.bg Самата история на данъка се свързва с набиране на християнско население, което да служи на султана.
По времето на Баязид Светкавицата, в края на XIV век, това се променя, като започват да се събират малките момченца от християнското население – в най-голяма степен това попада върху плещите на българите. Събират се момченца между 7-12 години, като специално се избират най-красивите и способните. Те се събират в специални обучителни центрове в Цариград и Одрин, в които допълнително се обучават. Там се разделят на 2 основни категории:
Как българите са се борили с кръвния данък
Българите са имали няколко варианта за предпазване на децата си:
- Ранна женитба – още сравнителон невръстни ги женили, за да ги спасят от събирането
- Криене в планината и гората – това водело някой път до смъртна наказание на родителите
- Контузии – В някои крайни случаи нарочни били контузвани децата, за да не попадат измежду събираните
За този данък има оставени много следи в нашия фолклор, като различни песни разказват за трагедията на българите. До ден днешен, символиката на този данък се запазва и в Петльовден – там се дава кръвна жертва на петел, който да замести отнемането на детето.
Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!
По колко деца са събирани
Официлната информация за бройката на обучаваните деца е около 2000-2500 годишно. През вековете честотата и бройката се променя. В рамките на 14, особено 15 и по-малко 16 век, Османската империя се опитва да разшири своята територия.
Поради тази причина, този данък се събирал почти всяка година от различни области населени с християните. Вече в по-късните години на империята, когато тя се опитва по-скоро да запази своята територия – вече започва да се събира в рамките на 5 години. Последният документиран случай на събиране на деца е през 1705 година.
Кои християни са освободени от този данък
Това е една много интересна тема, която рядко се засяга. Този данък се събира само от раята – тоест от подчиненото християнско население, което се е занимавало с обработката на земята.Християнското гръцко население не попадало в тази категория – особено това важи и за по-големите градове. От друга страна, има и определени български населени места, от които не е събиран кръвният данък.
Обикновено на тях им е дадена някаква специална функция – да речем това са подбалканските ни градове, защото те или отговарят за пазенетено на проходите или имат задължение да плащат специален данък, тъй като се занимават с животновъдство. На практика, точно тези населени места запазват българското си самосъзнание в най-голяма степен и са катализаторът на българското Възраждане.
