Бургазлийката Мина Джугларска, известна с нейната всеотдайна работа в подкрепа на децата със специални нужди в Община Бургас със счупен крак и с патерици, разказа за спасението на съпруга си в една „швейцарска” болница в Бургас, пише Флагман бг.
Нищо не е преувеличено, а цитатите са точни, защото хората трябва да знаят, че не всички са маскари в българското здравеопазване и заедно сме сигурни, че има много, много прекрасни медици в цялата страна.
„Това е лечебното заведение в Бургас, което за мен е не само болница, а място, където има човещина и хуманност, за тях няма събота и неделя“, започна разказа си Мина Джугларска.
„Съпругът ми, който е баща, дядо и стълб за нашето семейство, е с нас за Коледа, защото Ви има“ – обръща се с огромна благодарност чрез мен Мина към директора д-р Лидия Стефанова и цялото експертно семейство на болница ,Сърце и Мозък’. Емоционалният ѝ разказ е толкова вълнуващ и твърде личен, че няма нужда от редакция и встъпление:
„Всичко започна на 22 октомври. Моят съпруг Васил Джугларски беше на лов. Тръгвайки си, той се е почувствал зле, обади ми се по телефона и каза: „Чувствам се зле, имам болка в гърдите и не мога да дишам.“
За мен беше повече от ясно, че нещата са много сериозни, но се постарах по най-добрия начин да отнема от него напрежението и болката. С общи усилия той успя да стигне до болница, Сърце и Мозък’.
Това е лечебното заведение в Бургас, което за мен е не само болница, а място, където има човещина и хуманност. Начело с директора д-р Лидия Стефанова за тях няма събота и неделя. 22 октомври беше неделя, но екипът се събра веднага по спешност заради моя съпруг.
Установи се, че той има много сериозен проблем с аортата, което аз няма как да кажа с медицински термин, за да не звучи глупаво.
Животът на Васил беше в техните ръце и всичко се случваше за толкова кратко време. Ужасът вледени всички нас, неговите близки. Отделно аз бях със счупен крак от два дни, лежах неподвижна вкъщи с гипс, шина и две патерици.
За това, което се случваше, аз мислех, че никога злото не идва само. Веднага екипът го прие, задържаха живота му и започна една седмица физическа и психическа подготовка на неговото състояние, за да може да се проведе операцията, в която да се приложат иновативни методи и техники, с вкарване на ендопротеза и други необходими неща, за които всеки ден и всеки час се намираше специалист, който да ни обясни по човешки начин.
В деня на операцията доц. Владимир Корновски, кардиохирургът, който е на световно ниво в своя професионализъм (признат от швейцарските светила бел.авт.), заедно със своя екип направи 12-часова операция, в която се случиха и други неочаквани проблеми, които бяха овладени и всичко завърши по най-добрия начин.
Въпреки продължителната операция и това, че през цялото време ние близките стояхме в очакване на резултата, имаше кой да ни обяснява защо операциите са толкова дълги, какво се случва, че е необходимо време. Екипът, който извърши операцията, положи грижи и след това.
Всеки ден ни обясняваха какво следва. За кръводарителите, например, казваха, че можем да занесем бележките и по-късно – нужни бяха веднъж 6, а след това – още 8.
Непрекъснато ни успокояваха, срещнахме такава човещина и отзивчивост, че няма как аз в навечерието на Коледните празници да не дойда и лично да не го разкажа. Добрият пример трябва да се казва, не може само да ругаем здравната система.
Добрият пример съществува, лекарите се борят за нас, за нашите близки и за нашия живот. Освен екипите, които си знаеха перфектно работата, бяха готови и за изненада, най-човешкото е, че те обясняваха. Доц. Корновски отговаряше с търпение на всичките ми лаишки въпроси след тези 12 часа.
В процеса на възстановяване на съпруга ми се срещнах и с директора д-р Лидия Стефанова, исках да ѝ кажа, че това е много модерна болница, в нея има дори психолог.
А санитари, медицински сестри, технически секретари – всички са на точното място в точното време. Тя казваше: „пациентът има право, той е на първо място, това което сме свършили, е повече от нормално, госпожо.“ С усмивка тя намери начин да ми обясни, че това е ,Сърце и Мозък’ и така ще бъде.
Много благодаря на всички, които помогнаха той да е вкъщи, да се възстановява. Виждам радостта и на медицинските екипи, когато ходим на контролни прегледи. Те го посрещат и му се радват. Процентът на оцелели при подобна животоспасяваща операция, въпреки добрата техника и подготовка на медицинските лица, е много малък като успеваемост. Моят мъж получи втори шанс да бъде жив и сред нас, неговото семейство.
Сега ще се съберем всички на Бъдни вечер. Всяка година има на кого и за какво да благодарим. Тази година ще благодарим на цялото семейство на болница ,Сърце и Мозък’. Надявам се да станете бранд… и извън граница.“
