„Наоколо по земята всичко беше в кръв, сигурно имаше около половин литър … струята се изстрелваше нагоре от някакъв кръвоносен съд, подобно гейзер и капките летяха навсякъде. Приличаше на огнен вулкан, бълващ алена лава, която се издига на около метър над земята“, пише д-р Неделя Щонова във Фейсбук. И добавя:
„В първия миг се зачудих това артериална кръв ли е, венозна ли е? Но всичко се случва внезапно, за секунди, с мой близък. Не припаднах. Озовахме се в спешното.
При доц. д-р Кирил Атлиев – началник на Спешно отделение в Университетска болница „Свети Георги“, Пловдив.
Голям. По-голям. Най-голям! Той! Доц. д-р Кирил Атлиев. Фар в мрака! Истински лекар. Дълбок и овладян. Той знае стойността на всяка дума. Работи с умение, чувства всичко и остава изключително хладнокръвен.
Точен, човечен, спокоен … но и бърз … слуша, гледа, действа, успокоява страхове всякакви, проявява невероятно чувство за хумор … докато овладява всякаква спешност.
Абсолютно прекрасен лекар.
При това с душа.
Благодарим ти, доц. Атлиев.
Бъди благословен и здрав!
Всичко мина и завърши добре.
Тръгваме си от спешното.
На излизане от залата се загледах в операционната лампа и слушам какво говори следващият дошъл пациент, докато доц. Атлиев се занимава с крака му:
– Ей тоя човек … виждаш ли го …?! – ми казва пациентът и сочи доц. Атлиев. – Той е голяма работа, Бог е. Без него, щях да си загубя пръстите на краката, щяха да ми ампутират крака даже. От Варна идвам. Аз съм с диабет от дълги години … малко се занемарих с контрола … но имам дете на 8 години … момиченце … остани, за да ти я покажа … чакахме я да се появи толкова дълги години, 3 неуспешни опита инвитро във Варна правихме, тя стана от четвъртия … в Тутракан го направихме четвъртото инвитро … и това така чакано дете … сега ще има баща … със съхранени пръсти и запазен крайник … благодарение единствено на него – казва мъжът и все гледа към доц. Атлиев като вярно кученеце – с любов, вярност, гордост и смайващо обожание – щото навсякъде другаде ме бяха отписали … и щяха да ми ампутират крака….
В болницата … винаги разбираш, колко специално нещо е животът.
И човещината.
И да… технологиите, изкуственият интелект и всякакви други такива кодиращи алгоритми и високоразвити интелигентни платформи са тук, завлядяват ни, заплашват ни, вредят, казват … че един ден те ще убият нас и човешката раса.
Но … докато на света има доц. д-р Кирил Атлиев и лекари, като него … които … ни помагат да намерим себе си и съдбата си … които се раздават от сърце за сърцата на познати и непознати …
Този свят, няма да изчезне!
А ще изглежда …
като очите на баба … най-честните очи на света …
като корени … пълни с живот и родили красива дъга в цветовете
като шестгодишно дете … което тича напред и хвнало за ръчичка звездния свод
като орлица, обгърнала малките си орлета … със своите топли, разранени криле …
като вятър … който не се кланя опитомен
като тъга … която се усмихва и ухае на бор, на цветя, на топъл хляб и на пролет
като Кирил Атлиев
като една цивилизация … в която отчаянието не нахлува … а надеждата невинно коленичи … но с поглед нагоре … към небето, към звездите, към слънцето или към лампата в операционната …
… но нагоре!
Към небесните пътища.
И в молитвена благодраност“.
