Покачване на инфлацията до края на годината прогнозира екипът на министъра на финансите Асен Василев. В края на септември инфлацията е 6,3%, показват данните на НСИ. А в новата есенна Макроикономическа прогноза на Министерство на финансите е записано, че към края на декември ще бъде 6,9%. Това означава, че през оставащите месеци до края на годината очакванията са цените да нарастват по-бързо отколкото в края на миналата година, пише „Труд“.
От Министерство на финансите (МФ) са повишили и прогнозата си за средногодишната инфлация за тази и за следващата година. В пролетната Макроикономическа прогноза беше записано, че средногодишната инфлация за тази година ще бъде 8,7%, а за следващата – 3,8%.
Новата прогноза на МФ е средногодишната инфлация за 2023 г. да нарасне до 9,1%, а през следващата година да бъде 4,8%. Новите прогнози на МФ показват, че няма да изпълним критериите за влизане в еврозоната и може да ни допуснат до единната валута, само ако направят голям компромис.
Сред причините за повишаване на инфлацията до края на годината са очакваното поскъпване на транспортните горива във връзка с динамиката на фючърсите на суровия петрол в края на годината, както и влязлото в сила от юли поскъпване на електроенергията средно с 4,4% и връщането на стандартната ставка на ДДС за парното и природен газ за бита, посочват от Министерство на финансите.
Цената на парното за тази година е почти без промяна спрямо миналата. Но за тази зима се връща стандартната ставка на ДДС за парното от 20%, при 9% през миналата.
По отношение на заплатите очакванията на министерството са през настоящата година да бъдат увеличени средно с 14,3%, а през следващата година повишението да се забави до 11,2%.
Новата прогноза е заетостта през настоящата година да се увеличи с 1,2%. Основен принос за това се очаква да имат отраслите от сектора на услугите, но също така се очаква аграрният сектор и строителството също да имат принос за нарастване на заетостта.
За настоящата година прогнозата е за малък ръст на икономиката с 1,8%. Въпреки, че през периода 2024-2026 г. очакванията са българската икономика да се завърне към годишни ръстове на брутния вътрешен продукт (БВП) от около 3%, прогнозата за заетостта е нейният ръст да се забави до 0,6% през 2024 г. и до 0,3% през 2026 г.
Очакванията са търсенето на работници да остане високо, но наемането на хора ще бъде ограничено от неблагоприятните демографски процеси в страната, тоест от намалението на населението. Успоредно с нарастването на заетостта се очаква безработицата да намалява.
Все пак, очакванията са намалението на безработицата да е малко, тъй като все повече са ограничени възможностите твърдото ядро безработни, които като цяло са без определена квалификация и само с основно образование, да излязат на пазара на труда и да започнат работа без допълнителни мерки и програми за заетост или за повишаване на квалификацията. Според прогнозата безработица за 2023 г. ще бъде 4,2%, а след това за три години ще намалее до 3,9%.
Все пак, според Министерството заетостта през следващите три години малко ще нарасне чрез излизане на пазара на труда на хора, които досега не са си търсили работа, както и чрез привличане на работници от други държави.
Жилищните кредити продължават да нарастват, като според последните данни на БНБ ръстът им за година е със 18,7%. Ниските лихвени проценти, ръстът на доходите и поскъпването на жилищата продължават да поддържат силното търсене на кредити за покупка на апартаменти. Привлечените депозити в банките ще продължат да нарастват през следващите години, гласи прогнозата на Министерство на финансите.
Хърватия е сред държавите с най-голямо покачване на цените
Далеч сме от критерия за влизане в еврозоната
Само три страни са пред нас по поскъпване
След като влезе в еврозоната Хърватия влезе в топ три на страните с най-висока инфлация.
Един от критериите от Маастрихт за влизане в еврозоната е инфлацията на страната кандидат да не е по-голяма с повече от 1,5% от инфлацията в трите страни членки с най-ниска инфлация. Данните на Евростат показват, че в две от страните от еврозоната инфлацията вече е отрицателна. В Белгия инфлацията е -1,7%, а в Нидерландия е -1%, тоест цените там вече са по-ниски от миналата година по това време. Страната с най-ниска положителна инфлация е Италия – 1,9%.
България е много далеч от тези показатели. Последните данни на НСИ са за инфлация от 6,3% към края на септември, а прогнозата на Министерство на финансите е инфлацията да нарасне до декември.
Ние сме сред страните с най-висока инфлация. От наличните данни на Евростат към края на октомври, по-висока отколкото у нас е само инфлацията в Хърватия (6,7%), която влезе в еврозоната в началото на тази година, Словения (6,6%) и Словакия (7,8%).
В селата са оптимисти, в градовете очакват влошаване на ситуацията
Хората се готвят за поскъпване
Нараства песимизмът за безработицата
Инфлационните очаквания на хората за следващите 12 месеца се засилват, показва анкета на Националния статистически институт.
По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца песимизмът нараства, като мненията на населението и от градовете, и от селата се изместват към по-негативните очаквания.
По отношение на общата икономическа ситуация в страната има разминаване на мненията на хората в селата и градовете, показва анкетата на НСИ. Очакванията на живеещите в селата са за положителна промяна в общата икономическа ситуация през следващите дванадесет месеца за разлика от населението в градовете, което е малко по-негативно настроено в сравнение с анкетата преди три месеца.
Последната анкета на НСИ регистрира леко влошаване на общата оценка на хората за възможността в настоящата ситуация да правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба – коли и жилища. Но намеренията на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца са благоприятни.
Средната заплата ще нарасне с 10% през 2024 г.
Вдигат налозите за хазартните игри
Ресторантите минават на 20% ДДС, пенсиите с близо 10% нагоре
Работодателите плащат два дни болнични
Ресторантите да плащат 20% ДДС от началото на следващата година, предвижда проектът на бюджет, подготвян от Министерство на финансите.
Налозите за организаторите на хазартни игри ще бъдат повишени. Това е заложено в проекта на бюджет за 2024 г., който е разработен от Министерство на финансите, съобщава “Труд”, позовавайки се на свои източници. Ще бъде повишен и ДДС за ресторантите. От сегашните 9 на сто те ще преминат към стандартната ставка на данъка от 20%.
Приходите от ДДС в бюджета за настоящата година изостанат и са по-малко от първоначално планираните. Затова от Министерство на финансите предлагат вдигане на някои налози от началото на следващата година с цел повишаване на приходите в бюджета.
От Министерството предложиха част от доходите по граждански договори да бъдат облагани като доходи от заплати, което ще доведе до увеличение на плащаните осигуровки. Но срещу тази идея се обявиха представители на работодателите и на синдикатите. Освен това от 2024 г. хората, които събират билки и гъби, ще бъдат облагани с фиксиран патентен данък, а конкретният му размер ще бъде определян от общините.
Средната работна заплата през 2024 г. ще нарасне с около 10 на сто, показват разчетите на Министерство на финансите. За това ще допринесе увеличението на минималната работна заплата, която от 1 януари 2024 г. от сегашните 780 лв. ще стане 933 лв. Това е ръст с близо 20 на сто.
Пенсиите ще бъдат увеличени от 1 юли следващата година по “швейцарското правило” с 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход и 50 на сто от инфлацията за настоящата година. Повишението на пенсиите ще бъде с около 10 на сто от средата на 2024 г. Ще бъдат повишени и вдовишките пенсии.
През следващата година работодателите ще плащат само за първите два дни от болничните на наетите от тях служители.
От третия ден нататък болничните ще бъдат изплащани от бюджета на Държавното обществено осигуряване. В момента работодателите плащат за първите три дни от болничните. За тази промяна те настояват от няколко години.
Сумите, които получават майките през втората година от майчинството, ще бъдат увеличени до нивото на минималната работна заплата, тоест до 933 лв. В момента майките взимат по 780 лв. през втората година от майчинството. До 933 лв. ще бъде увеличено и обезщетението, на което имат право бащите по време на полагащия им се отпуск в размер на два месеца докато детето достигне 8-годишна възраст.
Ще бъдат увеличени и обезщетенията за безработица. Наред с това е планирано да бъде увеличен и максималният осигурителен доход, като идеята на Министерство на финансите е той да бъде определян по формула, така че автоматично да бъде актуализиран всяка година.
Правителството възнамерява да заложи реален ръст на заплатите в бюджета за 2024 г. от поне 5%, колкото е прогнозираната инфлация. Това е бил един от акцентите на срещата късно в четвъртък между представители на синдикатите с премиера Николай Денков и министъра на финансите Асен Василев. След срещата президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов коментира, че се предвижда диференцирано увеличение на възнагражденията в различните държавни ведомства. По негови думи, за да бъде постигнат реален ръст на заплатите от поне 5%, номиналното им увеличение трябва да е с 10%. Конкретният процент на повишението ще бъде различен за различните ведомства. В администрациите, в които с приемането на бюджета за 2023 г. заплатите не бяха увеличени, ще има по-голямо повишение през следващата година. Правителството прави анализ на политиката на доходите в сектора на държавната администрация и на тази база ще бъде предложено диференцирано увеличение на заплатите в различните ведомства.
Свиват предложенията в it сектора с 40%
Намаляват офертите за работа
Спад има в почти всички сфери
Предложенията за работа през октомври са с 2900 по-малко от тези в предходния месец, което представлява спад с 6 на сто. Това показва анализ компания за обяви за работа. Намалението се дължи основно на по-забележим спад на обявите в секторите “Хотелиерство и ресторантьорство”, “Търговия и продажби” и “Производство”.
Спрямо същия месец на миналата година предложенията за работа намаляват със 7% (3300 обяви по-малко), което се дължи основно на намалелия брой предложения в сектора “Информационни технологии” (IT).
В почти всички сектори през октомври има спад на обявите за работа спрямо предходния месец. Изключение правят секторите “Маркетинг и Реклама” (60 предложения повече, 4% ръст) и “Здравеопазване и фармация” (130 предложения повече, 6% ръст). Причина за повечето предложения в сектор “Здравеопазване и фармация” е публикуването на работни позиции в този сектор за чужбина.
С най-голям спад на предложенията е секторът “Хотелиерство и ресторантьорство” (1080 предложения по-малко, 16% спад), следван от секторите “Търговия и продажби” (770 предложения по-малко, 7% спад), и “Производство” (570 предложения по-малко, 8% спад).
На годишна база също има спад в повечето сектори. Най-драстичен продължава да бъде той в it сектора, където предложенията са с 40% по-малко спрямо октомври 2022 г.
Секторът “Търговия и продажби” осигурява 1/4 от предложенията за работа в страната.
