Финансовата система, също както всички други сфери на икономическия живот, са в момент на голяма трансформация. Дигитализирането превръща редица познати ни от хилядолетия реални дейности във виртуални такива, включително и печатането и размяната на парични знаци.
Разновидности на платежни средства има още от древността, а първите банкноти в Европа със серийни номера, най-близки до използваните днес, са отпечатани през 1661 г. в Швеция.
Идва ли епохата на дигиталните пари, дошла ли е вече и ще дойде ли момент, в който изобщо няма да имаме хартиени пари?
Ако се обърнем назад към историята, ще видим, че много на вид разплащателни средства съжителстват безпроблемно в продължение на дълги периоди от време. Логично да заключим, че и в наши дни банкнотите и виртуалните пари ще съществуват заедно, докато хората имат нужда от тях в ежедневието си.
И двата вида разплащания – реални и виртуални, имат своите предимства.
Ето какви са плюсовете на реалните банкноти:
Липса на проследяемост: Всяка дигитална транзакция оставя следа, а прехвърлянето на парични суми “на ръка” остава анонимно. В някои случаи обаче това е негатив, за който ще говорим малко по-надолу.
Всички изтръпнаха: България, Гърция и Португалия премахват парите в брой
По-добър контрол върху разходите: Употребата на физически пари може да създаде по-силно чувство за финансов контрол, тъй като потребителят физически вижда и чувства парите, с които разплаща.
Възможност за плащане навсякъде, дори без електричество и интернет: Кешовите разплащания са удобни за случаите, в които няма условия за дигитални плащания. При авария на електрозахранването например, търговската дейност може да продължи само при наличие на хартиени пари.
Малко късче история и изкуство
Освен чисто икономическия смисъл, който носят, реалните пари са и като малки произведения на изкуството, с които боравим всеки ден. Всяка банкнота и монета с различен номинал е създадена от художници и историци и отразява важни постижения на съответния народ.
Общата европейска валута евро е интересен пример за този културно-исторически елемент на парите. Евро-монетите са с една и съща на вид лицева страна, но с различен гръб – индивидуален за страната, в която са изсечени. Така немските 50 цента са с Брандебурската врата, а хърватските – с Никола Тесла.
Когато взимате рестото си в пекарна в Ница, в шепата ви могат да попаднат монети от всички краища на Европа.
В същото време разплащането с хартиени пари е неудобно и дори опасно в други ситуации, например при размяна на големи суми пари, при извършване на масови плащания като изплащане на заплати или внасяне на данъци и затова е добре, че вече имаме удобството на виртуалните пари.
Повече за тях разказва Димитър Павлов, който вече е на „ти” с парите в новата поредица на Nova.bg и Банка ДСК.
