Разликата в доходите между селските и градските райони се е увеличила с близо 20% през последното десетилетие, като доходите в градските райони са по-високи, отколкото в селските райони.
Това, наред с разликата в заетостта и относително по-лошото предоставяне на обществени услуги в селските райони, допринесе за увеличаване на селските общности, които изразяват чувството, че са малтретирани, неуважавани или игнорирани от правителството.
Това показва „разликата в разпознаването“, изчислена от Eurofound, която е 7% между индивидуално отношение към хората, живеещи в селските райони, и тези, живеещи в градовете и предградията в целия ЕС.
Данните са от новия доклад на Eurofound „Преодоляване на разделението между селските и градските райони: справяне с неравенствата и овластяване на общностите документира различията между селските и градските райони в социалните, политическите, културните и икономическите резултати, пише Pariteni.bg. Тези различия могат да представляват сериозна заплаха за социалното сближаване в Европа, се казва в него.
Докладът отбелязва, че предоставянето на обществени услуги в селските райони е по-лошо, отколкото в градските. За да се осигури положително бъдеще за всички области, трябва да се въведат иновативни решения за борба с икономическия упадък.
Според електронното проучване „Живот, работа и COVID-19“ на Eurofound, проведено през пролетта на 2022 г., в повечето държави-членки на ЕС хората, живеещи в селските райони, са по-склонни да се съгласят с твърденията, че са били третирани несправедливо от своето правителство, че са били игнорирани, че са били неуважавани, че тяхната общност е игнорирана и че правителството се грижи повече за други части на страната.
Селските и градските райони в Европа често се сблъскват с различни реалности, що се отнася до условията на живот.
Що се отнася до жилищата, например, нивото на разходите е по-високо в градските райони, отколкото в селските, а градските квартали страдат повече от проблемите на замърсяването и престъпността.
Градските райони, от друга страна, имат по-висок процент на заетост и въпреки че през последното десетилетие има общо увеличение на нивото на заетост, процентът се увеличава по-бързо в градските райони, отколкото в селските, което води до увеличаване на пропаст град-село.
Разликата между селските и градските райони, макар и да се увеличава само леко в някои региони, рискува да се запази за в бъдеще, тъй като има по-висок процент млади хора, които нямат образование, работа в селските райони, докато в градските райони нивата на придобиване на висше образование са по-високи.
Цифровото разделение между селските и градските райони също може да влоши това: жителите на селските райони е по-малко вероятно да притежават цифрови умения, по-малко вероятно е да притежават компютър и да имат по-бавни интернет връзки.
Изследването отбелязва, че пропуските в предоставянето на обществени услуги между двата вида райони се увеличават. Намаляващото и застаряващо население поставя предизвикателства пред бъдещото предоставяне на услуги, особено в селските райони.
Докладът обаче също така подчертава, че се намират иновативни решения за предоставяне на подобрени обществени услуги на живеещите в отдалечени райони.
Говорейки за изследването, Масимилиано Маскерини, ръководител на отдела за социални политики на Eurofound, каза, че трябва да се направи повече за селските общности в бързо променяща се Европа. „Инвестициите в образование и обучение за селските общности трябва да бъдат приоритет.
Докато градските райони с младо, образовано население успяха да се възползват от предимствата на глобализацията, мнозина в селските райони смятат, че са изоставени.
От съществено значение е селските общности да насърчават необходимия човешки капитал, за да бъдат устойчиви на променящите се макроикономически условия и техните гласове да бъдат чути в местния, регионален и национален дискурс.“, посочи той.
