Цените на основните храни в България доближиха тези в Германия, но заплатите ни са пет пъти по-ниски. Това показва изследване на КНСБ за цените на 20 жизнено важни стоки и минималните заплати в някои страни от ЕС, пише Труд бг.
Брашното и прясното мляко в България са най-скъпи в сравнение с шест страни от ЕС, за които от КНСБ са събрали данни – Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния.
Килограм пшеничено брашно тип 500 в България струва 0,92 евро. Най-близо след нас са Нидерландия, където брашното струва 0,89 евро, и Румъния с 0,80 евро. При прясното мляко също сме на първо място по цени. В България литър прясно мляко струва 1,73 евро, а най-близо до нас е Франция с 1,55 евро.
При яйцата, олиото, картофите и захарта сме на второ място по най-високи цени. 10 яйца у нас струват 2,96 евро. По-скъпи са само яйцата в Нидерландия. Средната цена на олиото в страната е 2,30 евро, като отново само в Нидерландия то е по-скъпо.
Средната цена на картофите у нас е 1,02 евро и само в Испания те са по-скъпи. Само във Франция захарта е по-скъпа отколкото при нас.
За една година наблюдаваните от КНСБ 20 основни стоки (19 храни плюс бензин) са поскъпнали с 15,2%. А една кошница от тези основни стоки в България струва 56,09 евро, показват изчисленията на КНСБ. При минимална заплата от 780 лв. (398,81 евро) човек може да купи 7,1 такива кошници на месец.
В същото време в Германия цената на тази кошница с основни храни плюс бензин е 59,01 евро, което е почти колкото са цените в България. Но в Германия минималната заплата е 1997 евро.
Така човек на минимална заплата в Германия може да купи 34 кошници с основните храни. Оказва се, че човек на минимална заплата в Германия може да купи близо пет пъти повече храна, отколкото човек на минимална заплата в България.
Цените на основните храни в държави от ЕС с много по-високи доходи са по-ниски отколкото в България. В Испания кошницата от 20 основни стоки струва 50,33 евро, а в Румъния само 45,95 евро.
В същото време в Испания минималната заплата е 1260 евро, а в Румъния е 604,41 евро. Оказва се, че румънците могат да купят близо два пъти повече храна с минималната си заплата, а испанците – близо четири пъти повече.
Във Франция и Нидерландия храните са по-скъпи отколкото при нас. Но минималната заплата във Франция е 1747,2 евро, а в Нидерландия е 1995 евро.
Така във Франция хората на минимална заплата могат да купят 28 кошници с основни храни, а в Нидерландия – 29 кошници. Това е четири пъти повече от покупателната способност на минималната заплата в България.
Ние сме не само най-бедни сред жителите на ЕС, но и разликата между нас и по-развитите страни става по-голяма. Преди година с минималната заплата в Германия хората са можели да купят 31,2 кошници с основните храни, а сега вече могат да купят 34 кошници.
В Испания броят на кошниците, които могат да купят, за година нараства от 19 на 25. Това означава, че заплатите нарастват по-бързо от цените.
А при нас има спад. Преди година човек на минимална заплата е можел да купи 7,5 кошници с основни храни, а сега само 7,1 кошници.
Планираното увеличение на минималната заплата на 933 лв. от 1 януари 2024 г. само ще компенсира изоставането на покупателната способност на минималната заплата през последните две години, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
От синдикалната организация настояват през 2024 г. да има поне 15% ръст на средната заплата. Така при очаквана инфлация от около 5% догодина, реалният ръст на заплатите ще бъде с 10 на сто.
Заявка за 2024 г.
Искат минимална заплата по браншове
Настояват за увеличение
Работата по въвеждане на директивата на ЕС за адекватни минимални заплати в българското законодателство да продължи, настояват от КНСБ. През последните месеци не е имало срещи на работната група, която беше направена, за да работи по механизма за определяне на минималната заплата.
Според Пламен Димитров, само базовата минимална заплата в страната трябва да бъде 50 на сто от средната. А по различни браншове да се договарят по-високи нива за минимално заплащане. Крайната цел на КНСБ е минималната заплата да достигне необходимата сума за издръжка на домакинствата.
Правят опит с промоции да свалят инфлацията
Министър продължава с лъжите за евтини храни
Има методика за изчисляване на инфлацията
Обявяването на промоции не е сваляне на инфлацията.
Министърът на икономиката Богдан Богданов продължава да лъже как ще свалят цените на някои основни храни. Първо той лансира идеята, че ще слагат таван на цените или таван на надценките на търговските вериги за 15 основни храни.
Само няколко дни по-късно заяви, че това няма да стане, но обясни, че иска търговските вериги сами да свалят цените.
Дори стартира инициатива на Министерство на икономиката “Достъпно за вас”. Идеята е всяка седмица веригите, които решат да се включат, да предлагат храни на възможно най-ниската за тях цена от няколко основни групи.
“Идеята е търговските вериги да поставят своеобразно информационно табло с най-добрата за потребителите цена, на която могат да се предложат някои от продуктите от дадена стокова група”, обясни министърът.
Няма лошо търговските вериги да правят промоции, но по-притеснително е, че ще трябва да подават ниските цени всяка седмица на Националния статистически институт, който изчислява инфлацията. Има европейски стандарт за изчисляване на инфлацията – за да се определи с колко е поскъпнало сиренето се взимат действителни цени на няколко марки сирена от няколко търговски вериги в различни населени места.
Това, че в една верига една седмица има сирене на промоция с 25% намаление не означава, че сиренето в страната е поевтиняло с 25 на сто, защото следващата седмица то е на по-високата стандартна цена.
Идеята веригите да слагат табелки с най-добра цена е подвеждаща. Има вериги, при които дори когато сиренето е с 25% намаление, човек може да купи по-евтино сирене от кварталната млекарница. Така че слагането на табелки, че това е най-ниската възможна цена, може да се окаже търговски трик.
1839 лв. на месец са необходими за издръжка
Над 1 млн. души са със заплата под 1000 лв.
Двама от трима са под прага за издръжка
В България 1,07 млн. души, или 41,3% от хората на заплата, получават трудови възнаграждения под 1000 лв. на месец, обявиха от КНСБ.
Същевременно необходимите средства за издръжка на домакинствата нарастват и вече са значително над 1000 лв.
Необходимият нетен доход за издръжка на живота на човек, който живее сам, е 1427 лв., показват изчисления на КНСБ.
За тричленно семейство от двама работещи и едно дете до 14 години са необходими 2568 лв. на месец след плащане на данъци и осигуровки.
Необходимият доход за издръжка нараства с 8,1% за година. За живеещ сам човек необходимата сума на месец е нараснала за година със 107 лв., а за тричленно семейство – със 192 лв.
За да получат реално необходимите пари за издръжка след плащане на налози, живеещ сам човек трябва да има брутна заплата от 1839 лв., а двама работещи с дете трябва да имат заплати по 1655 лв.
Над 1,76 млн. души, или 68,1% от работещите на заплата хора, имат възнаграждения под необходимия праг за издръжка на сам човек. Хората, които получават по-малко от необходимото, за да покриват основните си разходи, намаляват спрямо миналата година.
Сред причините за това са предвидените допълнително 1,1 млрд. лв. за повишаване на заплатите в бюджетната сфера през 2023 г. Но въпреки това две-трети от хората продължават да работят за по-малко от необходимите средства за издръжка.
Пламен Димитров, президент на КНСБ: Инфлацията не се бори с табелки и сайтове
Инфлацията не се бори с табелки и сайтове, а с пазарни механизми. Регулаторите са основният механизъм да се наложи конкуренция, ако има картелни споразумения, ако се налагат непазарни цени.
Няма логично обяснение брашното и млякото да са най-скъпи в България. Да се слагат табели и да се смята, че така ще се пребори инфлацията е наивно.
Регулаторът, който има задължение да пази пазара, е Комисията за защита на конкуренцията, но няма установени резултати от работата ѝ, които да накарат участниците на пазара да имат пазарно поведение.
Табелките няма да свършат работа. Производителите на храни свалят цени, а цените в магазините не намаляват. Пазарът в България очевидно е счупен.
Вдигнаха цената на зелето с 67%
Свинското месо поскъпна с 48% за година
Ябълките са 20% нагоре
Свинското месо поскъпна с 48% за година.
Свинското месо без кост е поскъпнало с 48% за година и средната му цена достига 11,88 лв. за кг, показват данни на КНСБ за цените на 20 жизнено важни стоки от малка потребителска кошница към края на септември. Цената на зелето е вдигната с 67,2% до средно ниво от 1,99 лв. за кг. А картофите са поскъпнали с 54,3% и цената им също е 1,99 лв.
Много сериозно е и поскъпването на каймата – с близо 38%, като цената є достига тази на свинското месо без кост.
Ябълките са поскъпнали с над 20 на сто за година и ги продават средно по 2,99 лв. за кг. Общото поскъпване на 20-те основни стоки е с 15,2% за година, показват изчисления на КНСБ.
Яйцата са с близо 25% по-скъпи спрямо миналата година. Цените на сиренето и кашкавала за година са нараснали с над 15 на сто. Но през третото тримесечие отчитат минимален спад на цените на яйцата и кашкавала, и малко по-осезаем при олиото.
Но цените на тези храни бяха достигнали такива рекордни стойности, че намалението трудно може да бъде засечено от потребителите. Същевременно цените на тока и газа, заради които започна лавинообразното вдигане на цените от есента на 2021 г., вече са значително по-ниски. Но това още не намира отражение в цените на основните храни.
