„В София има над 220 хиляди панелни жилища, в които живеят половината софиянци. Този въпрос е много сериозен от гледна точка на това, че той касае не само нас, като архитекти, но също така и държавата, общината и не на последно място всеки гражданин, който се интересува от това какво бъдеще очаква неговата собственост и дома, в който живее“, това заяви председателя на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България (САБ) Петър Диков в сутрешния блок на БНТ.
Той направи паралел с имотния пазар през 90-те години и днес: „Трябва да кажа, че времето на незадоволения имотен пазар през 90-те години мина. Човек искаше да си купи нещо, което беше на принципа „моят дом е моята крепост“ и за него беше важно това, което е вътре.
Сега, когато хората търсят жилища, гледат за среда, дали наблизо има детска градина или училище. Отделно дали образованието в това училище е на ниво или трябва да пропътува половин София, че да закара детето си там, където смята, че ще получи по-добро образование“, категоричен е архитект Диков.
„Другото важно нещо е дали има удобен транспорт, дали има метростанция, тъй като метрото смени географията на цените на имотите в София. Зоните, които са в близост до метрото, получиха друга стойност.
Всеки е разумно човешко същество и си прави сметка на желанията, приходите и разходите, както и желанието за стандарта в който иска да живее. Ние все още не можем да приемем, че човек има право да избира“, заяви той.
„Едно време, като бяхме в социализма, не можеше да има жилище, по-голямо от 120 кв/м. Едно семейство не можеше да има повече от едно жилище.
Имам чувството, че ние излязохме от социализма, но социализма не е излязъл от нас. Гордея се че не съм бил, не съм и никога няма да бъда член на никаква партия. Смятам, че трябва да има повече независими архитекти“, завърши архитект Петър Диков.
