Българинът рядко ходи на лекар, освен ако няма симптоми, които му пречат в ежедневието. Сериозен проблем настъпва, когато не може да се постави точна диагноза и медиците се лутат в предположения, на какво може да се дължи състоянието на болния.
Едно от заболяванията, които доста трудно се откриват, заради дългия инкубационен период, а в същото време и способността му да се „маскира“ като други болести, е Лаймската болест.
Напоследък обаче сякаш у нас се наблюдава бум на заразени с бактерията Борелия, която причинява заболяването.
Каква е причината за този скок на болни от Лаймската болест и само тя ли е причината пред кабинета му да има огромни опашки, попитахме началника на Клиниката по инфекциозни болести в УМБАЛ „Софиямед“ проф. Георги Попов.
Експертът разкри пред и какво да очакваме от шестата вълна на Covid-19, с какви други заболявания идват пациенти при него и защо е избрал медицината за професия.
Ето как проф. Попов отговори на въпросите на :
– Проф. Попов, има огромни опашки от пациенти пред кабинета Ви? На какво се дължи това – нов пик на Лаймска болест ли има, или на други заболявания?
– Да, за съжаление има много хора пред кабинета ми. От една страна това са болните с Лаймска болест, защото както е добре известно, през есента има втори пик на активност на кърлежите, свързан с повишен брой ухапвания и риск от предаване на трансмисивни болести.
От друга страна има значителен ръст на заболелите от COVID-19. В началото сме на шестата вълна на заболяването. Искам да кажа, че този субвариант на Омикрон е най-заразният от всички съществуващи досега, но пък от друга стана симптомите са най-леките от всички наблюдавани от мен досега: хрема, болки в гърлото, лека кашлица, главоболие, повишена температура.
– Хората смятат, че преносители на Лаймска болест са главно кърлежите. До колкото знам има два вида кърлежи – меки и твърди (които се различават по външен вид, продължителност на живот и предпочитани гостоприемници) и двата ли вида са преносители на заболяването?
– Кърлежите от род Иксодес са основните резервоари и преносители на Борелия бургдорфери, спирохетата, отговорна за заразяване с Лаймска болест. В Европа основните вектори на заболяването са кърлежите Иксодес рицинус, докато на американския континент Иксодес скапуларис и Иксодес пасификус.
Хапят основно женските кърлежи, които усещат жертвите си по отделените топлина и аромат. Кърлежовото ухапване обикновено е безболезнено, поради отделянето на анестизиращи вещества, които също така потискат възпалителната реакция.
– Има ли области у нас, в които концентрацията на „заразени“ кърлежи е по-голяма и кои са те?
Кърлежово-преносимите заболявания имат характерната сезонност, професионална зависимост и географско разпределение, характерни за повечето инфекциозни болести.
Според моите наблюдения най-голяма концентрация на заразени кърлежи в България има в Стара планина, особено Предбалкана, Софийското поле, Кюстендилско, Пазарджишко, Ямболско и Бургаско.
– В какво се изразява лечението на Лаймската болест, има ли значение какво време е минало след ухапването, за да се избере конкретен подход?
– Към момента съществуват терапевтични справочници и ръководства от множество световни и съсловни организации, като има и държави, които са създали собствени препоръки за лечение на Лаймската болест.
Поради противоречивата диагностика, трудното проследяване на терапевтичния ефект и липсата на единно становище за хронификация на инфекцията, все още няма консенсус по въпроса за лечение на Лаймската борелиоза. Нещо повече – съществуват противоречия в някои от препоръките на съответните организации.
Общоприето, е че пациентът с Лаймска болест трябва да се лекува с антибиотични средства. Според моето виждане, за да има ефикасно лечение, то трябва да се базира на три основни принципа – венозен антибиотик, във високи дози, за продължителен период от време.
Естествено, колкото по-рано започне лечението, толкова очакваният ефект ще бъде по-добър, въпреки че заболяването е лечимо във всички фази от болестния процес.
Мишенообразният обрив, характерен за Лаймската болест. Снимка: Shutterstock
– Битува мнението, че антибиотик повече от 7 дни не е добре да се приема, може ли да се достигне до резистентност към антибиотиците за Лаймска болест?
– Естествено, при нормално протичащите бактериални инфекции, трябва да се стремим към кратки антибиотични курсове. Не така обаче стои въпросът с Лаймската болест.
За Борелия бургдорфери е характерен сложен ензоотичен цикъл, продължителна персистенция в организма, причиняване на циклично-рецидивиращо заболяване със засягане на различни органи и системи и така нареченият ефект на изплъзване от имунната система.
Всичко това налага продължителни антибиотични курсове, в срок от един и повече месеци. Проблемът с резистентността към антибиотици е особено актуален. Освен това Борелия бургдорфери има способност да образува биофилм, а също така да се локализира вътреклетъчно, което допълнително затруднява ефективността на стандартната терапия.
– Освен антибиотично лечение има ли алтернативни медикаменти? Може ли да си помогнем, ако консумираме конкретна храна?
– Както казах, болният с Лаймска болест задължително трябва да се лекува с антибиотични средства.
Аз съм привърженик и на други естествени подходи за лечение на заболяването, като фитотерапия (канелената кора, пелин, памуклийка, карамфил, цитронела, гаултерия, риган), хранителна терапия (бедна на въглехидрати), хипербарна оксигенация.
Те обаче имат спомагателно значение и трябва да се прилагат само в периодите между антибиотичните курсове.
– В днешно време всеки има достъп до интернет и хората често предприемат самолечение, коя е най-голямата грешка, която могат да допуснат при лечението си?
– Почти всеки болен, който идва за лечение при мен, най-напред е проучил цялата информация в Интернет. В това няма нищо лошо.
Само че в социалните мрежи изобилства от невероятни, страховити истории за заболяването Лаймска болест, което стресира и плаши болните, прави ги негативно настроени, което от своя страна пречи на нормалния оздравителен процес.
Има много случаи на самолечение, но почти винаги завършват с фиаско. Най-голяма грешка, която съм наблюдавал, пак под влияние на социалните мрежи, е желанието за включване на комбинации от най-различни класове антибиотици.
Имам дори болни, които си самоназначават и с години непрекъснато са на антибиотична терапия. Това е крайно неправилно.
– Освен Лаймска болест, какви други зарази пренасят кърлежите? Коя е най-опасната сред тях? Наблюдава ли се ръст от тях в последните години у нас?
– Освен Лаймската болест, която е най-честото кърлежово-преносимо заболяване в България, други болести, които могат да се предават чрез ухапване от кърлежи са Марсилска треска, Ку треска, Кримска хеморагична треска (КХТ), Туларемия, и Кърлежов енцефалит.
Естествено най-опасната сред тях е КХТ, която е особено опасна инфекция с висока смъртност. За всички кърлежово-преносими болести е характерен бум през последните години, основно свързан с климатичните промени, изсичането на горите, урбанизацията и навлизане на кърлежите в антрупоргичните огнища.
– Ухапване от кърлеж ли е единственият начин да се заразим с Лаймска болест, а комарите, бълхите, останалите насекоми? Кога трябва да се притесняваме и как да се предпазим?
– Векторната екология на Лаймската болест е доста разнообразна. Основно място заемат кърлежите с техните различни форми от процеса на метаморфоза – ларва, нимфа и имаго.
Потвърдена е ролята и на някои други насекоми като папатациеви мушици, паяци, конски мухи, еленови мухи.
Някои автори описват и по-екзотични начини на заразяване – при размачкване на заразен кърлеж с пръсти и попадане на борелията в конюнктивата; при ухапване от заразено животно; трансплацентарно предаване на плода и други.ю
Етапи в развитието на кърлежите
– Освен за Лаймска болест, наблюдава ли се пик на други заболявания в последните години?
– Едната от основните характеристики на съвременните инфекциозни болести е появата на нови и възвръщащи се от миналото заразни болести.
Такива са Вирусен хепатит тип Е, Западно-нилски енцефалит, Хеморагична треска Зика, Ебола, Инфекция с клостридиум дифициле, Маймунска вариола, птичи грип и естествено новите корона вирусни инфекции предизвикани от вирусите SARS-CoV, MERS и SARS-CoV-2.
– Времето на пандемията и повишаването на личната хигиена помогна ли да се ограничи т. нар. болест на „мръсните ръце“ – хепатитът?
– Да допълня, че в понятието „болест на мръсните ръце“ се включва не само вирусен хепатит тип А, но и други чревни инфекции като шигелози, стафилококови токсико-инфекции, вирусни чревни инфекции и холера, която за радост не се среща в нашите географски ширини.
На въпроса ви – да, повишените изисквания към личната и обществена хигиена значително намали заболяемостта от тези инфекциозни болести, но има още какво да се желае в тази насока.
– Кой е най-запомнящият се случай в практиката Ви?
– Имам много интересни случаи в моята практика и за радост повечето от тях са завършили благополучно. Това е хубавото на инфекциозните болести, че болният идва при нас в изключително тежко състояние, а си тръгва в повечето случаи дефинитивно оздравял.
Все пак един от най-интересните случаи в последните години е болна с тежка форма на висцерална лайшманиоза, която освен всичко друго беше и моя близка роднина.
За радост въпреки трудностите в диагнозата и лечението, болната е жива и здрава, без никакви последствия от изключително тежкото боледуване.
Таблото в клиниката на проф. Попов е пълно с благодарствените писма на излекувани пациенти.
– Как избрахте медицината за професия, това ли бе детската Ви мечта?
– Не помня, някога в съзнателния си живот да съм имал колебания какъв трябва да стана. Естествено заслуга за това има и моят баща, който запали в мен искрата на любов към медицината.
Това впоследствие наблюдавах и при моя син, който вече е успешен лекар невролог в Цюрих – трето поколение лекар.
– Как борите стреса, има ли хоби, което практикувате в свободното си време?
– Стресът в моята професия действително е голям. Обикновено го преодолявам, като замествам една работа с друга.
Аз съм голям фен на спорта и в частност на футбола. Това ми даде възможност да работя в УЕФА и да осъществявам медицински контрол на всички нива от европейския футбол – от футзал до шампионска лига и последните 3 европейски първенства по футбол.
От друга страна работя и с националните отбори по тенис, като тази работа изключително ме зарежда, поради контакта с млади и амбициозни спортисти. Иначе обичам планината и най-вече Родопите, като дългите преходи в планината ми доставят огромно удоволствие.
ВИЗИТКА
Проф. д-р Георги Попов е началник на Клиниката по инфекциозни болести в УМБАЛ „Софиямед“.
Завършва Медицински университет София през 1990 г. От 1993 г. до 2015 г. е последователно асистент, старши асистент и главен асистент по Инфекциозни болести. От 2015 г. заема академичната длъжност доцент, а от 2021 г. – професор в Катедра Инфекциозни болести към ВМА София.
Mногократно награждаван e от БЛС, Министерство на Здравеопазването, Министерство на Отбраната, Военномедицинска Академия, Полицейска Асоциация и други. Експерт e към NATO in the field of Contagious Diseases, including Tropical Medicine.
Интервю на Цанка ДОНКОВА,
