Липсата на достатъчно кадри в образователната система налага някои от учителите да работят по средно 6-7 години след навършване на пенсионна възраст. Средната възраст на учителите у нас е между 49 и 52 години, пише „Телеграф“.
„Това е изключително добра възраст на опитни, знаещи и можещи преподаватели“, коментира за „Телеграф“ председателят на Синдиката на българските учители (СБУ) Янка Такева.
Според нея на тази възраст преподавателите не само имат знания и опит, но могат да носят цялата отговорност за мисията си.
Около 10 на сто са младите учители, които са влезли в професията в последните пет години, посочи Такева. Тя е категорична, че подмладяването се дължи на няколко фактора, първият от които е, че се е повишило доверието и респекта към тази професия.
Политическото решение, заплатата на преподавателите да е 125% от средната брутна заплата у нас, също е допринесло за желанието на младите да потърсят реализация в школата. „Подготвихме учители наставници на младите преподаватели и това се оказа много успешна практика. Екипната работа и подготвянето на проекти и уроци, базирани на екипен подход, също е един от факторите за подмладяване на професията“, допълни Такева.
Според нея родителите трябва да имат по-голямо доверие към образователната система и да бъдат съмишленици с педагозите, така че да работят в една посока.
Председателят на СБУ очерта и някои от проблемите, на които ще се търси решение в следващите години. Един от тях е намирането на баланс в обучението по дигитални компетентности с усвояването на хуманитарните дисциплини. „Точно хуманитарните дисциплини дават развитие на езика, общуването, създават емоционален опит и ценности. Всичко това общуването онлайн го деформира.
Такева е категорична, че трябва да се разработят хигиенни мерки за прилагането на дигитализацията в училище. „Освен всичко останало, чрез писането на компютри децата забравят да пишат ръкописно“, допълва Такева. Според нея по този въпрос и по други подобни трябва да се разшири европейският опит между учителите, за което много помагат образователните проекти като „Еразъм“ и „Еразъм плюс“, но в тях трябва да участват повече учители не само от природните дисциплини, но и от хуманитарните.
Дебат за професионалното развитие и квалификация на учителите вече се води от Министерството на образованието и науката и работещите в системата. Според Янка Такева екипът на проф. Галин Цоков е отворил за дискусия този проблем, защото трябва да се усъвършенства наредбата за повишаване на квалификацията на учителите.
Недостигът на кадри в образователната система не е само в България, но и в цяла Европа. У нас обаче по определени предмети се отваря огромна празнина. Най-голяма е тя сред преподавателите по физика, където на един учител се падат над 300 ученици. „Това са трудни дисциплини, кандидатстват малко младежи, които след завършване на висшето си образование се насочват към научна дейност и не идват в училище“, коментира Янка Такева. Тя лично не одобрява особено създаването на хибридни специалности по природни науки, които събират например физика и химия, защото учениците не научават качествено нито единия предмет, нито другия.
В определени случаи обаче училищата могат да попълнят липсите само по този начин. Такева е предложила на МОН да се създаде национална програма, която да финансира получаване на втора и трета специалност от учители, които работят в системата и преподават химия и физика, за да могат да се обучат по-качествено по отделните предмети.
Другият предмет, по който има съществен недостиг на кадри, е математиката. Проблемът е същият, тъй като студентите по математика са малко и след завършване на университет отиват да продължат образованието си в чужбина или да работят по научни проекти. В българските училища липсват и преподаватели по информационни технологии, защото образователната система не може да им предложи заплащане, адекватно на IT сектора в бизнеса.
Същото важи и за преподавателите по чужди езици.
