Очаква се икономиката на България значително да забави темпа си на растеж през настоящата година – до 1,4 на сто, в съзвучие с продължаващото охлаждане на икономиката на еврозоната.
Растежът дори може да бъде допълнително потиснат, ако София не успее да изпълни основните етапи на реформи съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост, което би довело до допълнителни забавяния на предстоящите траншове.
Това пише в най-новия доклад на Световната банка, който е озаглавен „Забавяне на растежа, нарастващи рискове“ и разглежда икономическите перспективи за страните в Европа и Централна Азия.
В пролетната си прогноза Световната банка очакваше, че българската икономика тази година ще нарасне малко повече – с 1,5 на сто.
Инфлация
Инфлацията у нас ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023 г. Това би изложило на риск официалната цел за присъединяване на страната ни към еврозоната през 2025 г., посочват експертите на Световната банка.
Годишният ръст на потребителските цени у нас ще бъде 9,8 на сто през 2023 г., като догодина ще отслабне до 5,6 на сто, след което и до 4,2 на сто през 2025 г., според оценките на международната институция.
Целта на правителството за фискален дефицит от 3 на сто за настоящата година е постижима, но може да бъде за сметка на по-ниски от планираните капиталови разходи. Това би могло да навреди на перспективите за растеж в бъдеще, алармират авторите на доклада.
Баланс
Предвижда се балансът по текущата сметка на България да премине към лек излишък през периода 2023-2025 г. заради очакваната низходяща корекция при цените на ключови вносни суровини и увеличаването на нетния износ на услуги от страната.
Като се има предвид забавянето на растежа и потенциално устойчивата инфлация, бедността (използвайки линията на бедност от 6,85 долара на ден) се очаква да продължи бавно да намалява, достигайки 3,5 процента през 2023 г., колкото бе прогнозирано и през пролетния доклад на Световната банка.
