В аналите на Древна Гърция целувката няма модерни конотации на романтика и интимност. По-скоро това било обичаен поздрав сред познатите и знак на уважение.
Гърците внимателно спазвали правилата за поставяне на целувки по тялото, които зависели от социалния статус на хората и естеството на техните взаимоотношения.
Целувките обаче били не само жест на уважение, но и пропити с дълбока любов, пише GreekReporter.
1500 лв. Казино Бонус за Нови Клиенти на efbet.com
В епосите на Омир целувката често е изобразявана като символ на дълбоки връзки на приятелство или родство. Родителската любов намира трогателен израз чрез целувката и родителите често я използвали, за да покажат своята привързаност към децата си. Освен това мъжките приятелства често се скрепявали с размяна на целувки.
Херодот от Халикарнас, изключителен историк, живял между 484 и 425 г. пр.н.е. пр.н.е., описва практиката на целуване като общ поздрав сред персите от Ахеменидите, които доминират в много средиземноморски страни. Според неговите показания, когато равни се срещали, те мълчаливо разменяли целувки по устните. При среща между лица от различен ранг била достатъчна целувка по бузата, докато значителното неравенство подтиквало по-ниския човек да се поклони и да засвидетелства своето подчинение.
За разлика от съвременните времена, където целувките представляват предимно романтични чувства, в Древна Гърция подобни прояви на обич са предизвиквали недоволство в обществото. Започването на романтична целувка, особено от жени, рискувало да бъде изтълкувано погрешно като признак на промискуитет или други нежелани качества.
Сред многото форми на поздравителни жестове, наблюдавани в историята, ръкостискането заема видно място. Тази истина е също толкова вярна в света на Древна Гърция, където ръкостискането е най-често срещаният поздрав.
Най-старото доказателство за ролята на ръкостискането като жест на поздрав може да бъде проследено до древногръцката скулптура, по-специално върху погребалния найкос от мястото на погребението на Агатон и Сосикрат.
Споменаване на ръкостискане може да се намери и в епичната Илиада на Омир, която датира от около 800 г. пр.н.е. Той представя ръкостискането като символ на споразумение или клетва, като предложение за утеха на скърбящ човек или като знак на доверие.
Важно е, че актът на ръкостискане в Древна Гърция символизира равенството на участващите страни. Божествата се поздравявали с ръкостискане, воините потвърждавали своята надеждност с този жест, а спортистите, в дух на взаимно уважение, запечатвали съперничеството си с ръкостискане.
