Шест години без диагноза. Една майка разказва за трудния път към разпознаването на нарколепсията. Станка Желева има дете, страдащо от рядкото нарушения на съня.
„Всичко започна, когато моето дете беше на 8 години и половина. То беше по принцип много енергично момиче, усмихната и никога не ѝ се спеше. В детската градина непрекъснато това беше големия проблем, че не спи на обяд. А през нощта спеше, имаше много здрав сън. И в един момент започна да заспива през деня, което беше много странно.
Стана изключително нервна, започна да се кара със сестра си. Започна да ходи всяка седмица на терапевт, което определено ѝ помагаше, но в същото време не бих казала, че решаваше проблема. Тя започна през нощта да има кошмари, да не спи до такава степен, че през 15 минути се събуждаше с викове, с крясъци, започна да спи на запалена лампа, защото казва, че има ужасни кошмари, и вижда сенки.
В училище започна да заспива, да ѝ пада успехът, стана изключителна раздразнителна. Много бързо започна да качва килограми. Беше непрекъснато уморена“, разказва тя пред Нова Нюз.
В детската неврология ѝ правят пълни изследвания в продължение на 24 часа.
„Дори направиха ядрено-магнитен резонанс, кръвни изследвания, кръвна детска картина. Казаха, че не е нещо обезпокоително, че ще отшуми. Дадохме ѝ успокоителни“, спомня си Желева.
У нас има по-малко от 10 сертифицирани специалисти, които могат успешно да разпознаят нарколепсията. Сред тях е д-р Петър Чипев, който помага на детето на Станка.
