Случва се понякога и килърите да грешат. Когато трябва да сплашиш някого с куршуми, той може да бъде убит.
Това се случва на 24 март 2012 г. на един от подсъдимите по делото „Наглите”. Кирил Кирилов с прякорите Монтанския и Шкафа, се прибира към дома си в столичния квартал „Младост“.
Киро Шкафа
Ден по-късно той трябва да даде показания и аверите му се опасяват, че ще пропее за отвличанията и убийствата. Пращат стрелци не със задачата да го ликвидират, а само да го предупредят да си затваря устата, смятат криминалисти.
Така куршумите застигат 39-годишния мъж пред бл. 353. Двама килъри причакват жертвата и откриват огън срещу нея около 21,45 ч, а в 21,58 ч жената, с която Шкафа живее на семейни начала, звъни на тел. 112 и съобщава, че е прострелян.
Шкафа се прибирал вкъщи и е бил спокоен и без охрана, уточнява „Труд”. Той оставил колата на паркинга и когато тръгнал към блока срещу него изскочили убийците.
Те започнали да стрелят, но не в торса или главата, а само в краката на жертвата. От осем куршума, само три улучили Шкафа в крайниците. Първият изстрел бил смъртоносен, защото прекъснал артерия на бедрото.
Кирил хукнал да бяга, за да се спаси от убийците и от усилието загубил много кръв. Той е тичал на зиг-заг почти 150 метра до блока, в който живее, установили по-късно разследващи. По пътя получил другите две рани в краката и паднал в тревата.
След това престъпниците хукнали да бягат, а Кирилов успял да звънне на жената, с която живее на семейни начала. След нейния зов за помощ пристигнали екипи от Седмо РПУ и линейка, но било вече късно. Около 22,05 ч Кирил починал от кръвозагуба.
Стрелбата била чута от съседите му от блока. Те твърдят, че изстрелите били 7-8, чули се и викове. Никой от тях обаче не посмял да излезе навън, докато не пристигнала полицията.
На мястото са иззети веществени доказателства. Намерени са гилзите, по които е установено, че оръжието е 9-милиметрово. То не е намерено.
Според свидетели от блока, които са гледали през прозорците, след като чули изстрели, двамата мъже са избягали пеша. Много вероятно е трети човек да ги е чакал в автомобил някъде наблизо, с който убийците да се изчезнали от мястото. Минути след като е бил подаден сигналът униформени в цяла София са проверявали возилата наред, но не са попаднали на престъпниците.
Според първоначалните данни, Кирилов се е връщал от важна среща, свързана с делото „Наглите”. Прокуратурата искаше 15 години затвор за Шкафа, който бил не е просто силовак в групировката, а дясната ръка на един от босовете – Прокопи Прокопиев – Културиста.
Кирилов се колебаел дали да даде показания срещу бандата и да стане защитен свидетел, като по този начин отърве пандиза и вероятно е ходил да се консултира как да стане това. Той е съзнавал, че подобно решение е равносилно на смъртна присъда и настоявал да го пратят под чужда самоличност някъде зад граница.
Прокопи Културиста в бандата на „Наглите“ им бил прекият шеф
Шкафа е бил обект на външно наблюдение от страна на МВР след излизането си от затвора. Той обаче е засякъл друга кола, нямаща общо с вътрешното ведомство, която го следи постоянно.
Близки до Кирилов твърдят, че той е видял номерата на джипа, който е карал след него през последните 2 седмици. Той се притеснил, защото смятал, че ако го следят полицаи, те биха сменяли колите, с които го правят.
Според криминалисти, Киро е познавал стрелеца, на когото извикал: „Боклук”. Той бил сигурен, че ще оцелее, когато се обадил на жената, с която живее, защото бил ранен само в краката.
През 2011 г. съдът изменил мярката за неотклонение на Шкафа в най-леката мярка „подписка“, тъй като по това време той излежава 14-годишна присъда в затвора във Враца. След като излязъл оттам, Кирилов останал на свобода, защото прокуратурата не поискала да му бъде наложен арест.
Версията по случая е за сплашване, защото дори след застигането на ранения Киро, килърите не са стреляли смъртоносно. Ако не е била разкъсана артерия му, той е щял да живее, са категорични лекари.
Друга версия твърди, че Шкафа е трябвало да бъде убит, но по него са стреляли непрофесионалисти. Те биха могли да бъдат наети от някоя от жертвите на „Наглите”, които нямат големи връзки сред наемните убийци и затова са попаднали на наркоманчета, на които е платено с жълти стотинки или дози дрога.
Третата версия е, че по този начин е трябвало да се спре и проточи делото „Наглите”.
Членовете на бандата за отвличания носят до един прякори, прикрепени, към имената им още в най-ранните детски години. От съображения за сигурност обаче, когато си говорели по телефона, те не ги споменавали, наричали с неутралните обръщения като „брато“ и „копеле“.
Кирил Кирилов – Шкафа бил кръстен така от аверите си, когато започнал сериозни занимания с културизъм. От анаболите, иначе хърбавия младеж, станал същински исполин и завоювал уважителното прозвище. Детския му прякор бил Монтанския – на града, в който е роден и в който започнал кариерата си на бандит. Той обаче повече харесвал да му викат Шкафа, защото от малък мечтаел да има мускулесто тяло.
Замесен в грабежи в Дивия Северозапад
Бяга от Съдебната палата в Монтана
Според криминалисти, Шкафа бил замесен почти във всички големи грабежи в Монтанско. През 2001 г. той избягал от Съдебната палата в града, където го водели под конвой за старо дело. Докато чакал да влезе в съдебната зала, той блъснал охраняващите го полицаи и избягал по стълбите. След това буквално повалил с юмруци няколко съдии и прокурор и хукнал към гарата.
На крак била вдигната цялата полиция и бил заловен. Бойното му кръщение било през 1994 г., когато заедно с местни мутри потрошили с бухалки бар „Космос” в Берковица. При боя бил убит млад мъж.
По-късно Киро заедно с авера си Прокопи Културиста ограбил чейндж бюро в Монтана. След този случай двамата влезли в затвора, където заедно си пазели гърба, а Прокопи станал на Киро нещо като шеф.
