Причината за това бързо повишение на температурата най-вероятно е човекът. Морската вода в момента е рекордно топла – между 26 и 29 градуса. Ако се стопят всички ледени повърхности на планетата, нивото на световния океан ще се покачи с 30-50 метра. Това каза в интервю за „Марица“ климатологът Симеон Матев.
– Г-н Матев, какъв септември да очакваме след рекордно горещия юли и доста горещия август?
– По всичко изглежда, че септември също ще бъде топъл. Едва ли ще е рекордно топъл, поне у нас, но вероятно ще е по-топъл от обичайното. Въпреки това в части от месеца времето ще е разнообразно – дългите сухи и горещи периоди ще бъдат прекъсвани от временни смущения. Първото се очаква в понеделник-вторник, когато на много места у нас ще превали и ще прегърми. Температурите ще се понижат, но ще останат близки до обичайните за началото на септември, т.е. с летни стойности.
Така че това смущение по-скоро ще напомни, че есента наближава. След това ще настъпи стабилизиране на времето. По-съществени заоблачавания ще има в края на десетдневието, около 8-10 септември, но валежи са малко вероятни. През по-голямата част на второто десетдневие, поне засега, изглежда, че времето ще е стабилно, предимно слънчево, с малка вероятност за валежи. Разбира се, възможни са промени, тъй като точни прогнози за по-дълъг период от пет-шест дни са трудни.
За месеца средните за България температури ще са с градус-градус и половина над обичайните, а валежните количества ще са близки до нормите. Дните с валеж обаче ще са по-малко от обичайните.
– Т.е. септември ще е подходящ за по-спокойно и евтино море?
– О, да, предстои ни хубав месец за ваканция, туризъм и земеделски дейности. От 30 дни през септември най-вероятно около 22-23 ще стават за плаж. Разбира се, с уговорката, че денят вече се скъсява, нощите стават по-хладни. Макар и по-топъл, септември вече е по-хладен от юли и август.
Морската вода в момента е изключително топла, може би с рекордно висока температура за края на август – между 26 и 29 градуса. Дори по някои по-закътани плажове на 30 август са измерени и 30 градуса – такива стойности на морската вода не са обичайни за това време на годината.
Така че със сигурност септември по морето ще започне ударно за туризма. През уикенда по Южното Черноморие ще има частични заоблачавания, но те няма да развалят плажното време. По всичко личи, че морската вода ще остане подходящо топла през по-голямата част от месеца.
– Може ли 2023 г. да стане най-гореща в историята, каквито предположения имаше?
– За България е малко вероятно, а и за света. По-скоро е по-възможно новата най-топла година в световен мащаб да е 2024-та или 2025-а заради засилващия се феномен „Ел Ниньо“, който отново започва да набира мощ. Обикновено когато имаме „Ел Ниньо“, температурите в световен мащаб са по-високи, отколкото, когато има „Ла Ниня“.
В последните три години имахме именно „Ла Ниня“ и това поохлади температурните страсти. Досегашните най-топли години в света - 2016-а и 2020-а, са вече далече, време е за нов рекорд. Най-вероятно обаче той ще е не тази, а в някоя от следващите две години, в зависимост от факторите, влияещи на глобалната температура.
Едва ли 2023-та ще се окаже най-топлата за България. Най-топли у нас са 2019-а и 2020-а и поне до момента, заради хладната пролет, трудно тази година ще ги изпревари температурно. Изминалата зима беше най-топлата у нас, но хладната пролет я компенсира. Юли и август бяха доста топли, но не най-топлите. Лято 2023 ще бъде третото най-топло от началото на века, след тези от 2012-а и 2007-а. А колко по-топла ще е есента, тепърва ще видим.
– Води ли затоплянето до промяна на сезоните? По-дълга ли става есента?
– Не че има промяна на сезоните. Като цяло, промяна има във всичко, свързано с климатичната система - като започнем от средните годишни температури, които у нас са се повишили с около градус за последните 30 години. Промяна има и при сезонните температури - например зимните и летните температури са се повишили много повече, отколкото пролетните и есенните. Лятото пък е сезонът с най-голяма промяна - повишението на сезонната температура на места е с повече от градус и половина.
А месецът с най-сериозна промяна е август. Има места в страната, където за последните 30 години повишението е с повече от 2 градуса. Обратно, някои пролетни и особено есенни месеци като септември в места като Видин има застудяване. Но на годишна база се вижда, че повишението на средните температури е голямо и е навсякъде – и у нас, а и почти в целия свят.
В света най-силно са се затоплили полярните области, както и умерените ширини, докато в някои екваториални и тропични райони вместо затопляне има застудяване.
Затова казваме, че за последните 110 години глобалната температура се е повишила с 1.1 градуса, зад които обаче стоят много големи териториални различия.
– Колко тревожни са темповете на глобалното затопляне? Извън контрол ли е то?
– Глобалното затопляне е факт. Всички температурни показатели, които се следят, показват повишение на температурите. Валежите също се променят, като не е задължително да намаляват. Напротив, на много места валежите се увеличават като количество. Проблем е, че валежите стават все по-неравномерно разпределени – както по територия, така и по време. Това е валидно и за нашата страна.
Има интервали от време, през които вали обилно, след което следват дълги и сухи периоди, което не е благоприятно за развитието на земеделието, на фермерството. Въпреки че годишните валежни суми се увеличават, неравномерното им разпределение води до доста икономически щети.
Така че глобалното затопляне не е само повишение на температурите, а е промяна и в хода и разпределението на валежите. Наблюдават се и много повече екстремни явления – интензивни валежи, силни ветрове, урагани, чиято честота се увеличава.
Причините за глобалното затопляне са две – природна, предизвикана от естествения ход на процесите по земята, и антропогенна, свързана с човешката дейност. За да живеем по-добре, ние замърсяваме природата. Изгаряме фосилни горива – нефт, въглища, и така отделяме парникови газове, складирани в недрата на земята отпреди няколко милиона години.
Тези газове оказват антропогенно влияние върху климата, което дава основание за твърденията на учените, че човешката дейност оказва съществено влияние върху климата и глобалното затопляне. Увеличението на парниковите газове несъмнено води до повишение на температурата, което повишава влагата в атмосферата, а това е предпоставка за повече екстремни явления. Процесите с климата са навързани и когато се влияе в един от слоевете на климатичната система, това се отразява и на останалите компоненти. Тази система включва не само атмосферата, но и от хидросферата, литосферата, биосферата.
– Идва ли времето на климатичните бежанци?
– И сега климатичните бежанци ги има. Места, които са по-често засягани от бури, суши, наводнения, карат живеещите там да планират преместване. В момента този процес засяга повече бедни държави, особено в Африка, в Югоизточна Азия. Тъй като прогнозите сочат засилване на екстремните явления, доста територии ще страдат от неблагоприятни климатични условия и вероятно климатичните бежанци ще се увеличават. Но техните мотиви няма да са само климатични, а и икономически, и политически.
– Има ли причини за настъпване на толкова активно топене на арктически ледове, което да повиши рисково нивото на световния океан?
– Ако се стопят всички ледени повърхности от алпийските ледници, Гренландия, Антарктида, нивото на световния океан ще се покачи с 30-50 метра. Но това няма да стане толкова бързо. Ако се случи обаче, последствията ще са пагубни за голяма част от земното население. А и циклите, които нашата планета следва, ще продължат по същия начин.
Т.е. бурното повишение на температурите няма да продължи и в бъдеще с такъв темп като сегашния. Но нека да е ясно – ако в момента човечеството спре икономическата си дейност, спре да бълва парникови емисии, температурата няма веднага да се върне на доиндустриалните нива. И въздействието върху времето и климата е сложна задача и невинаги води до подобрение. Например се оказа, че новото корабно гориво, въведено с цел намаляване на лошото екологично въздействие, разрушава облаците по корабните пътища и повишават температурите по трасетата. Ето как, вместо да се подобрят, нещата се влошават.
Така че, ако трябва да има въздействие по линия ограничение и промяна на човешката дейност, то трябва да бъде оценено предварително. И невинаги първоначалните очаквания се покриват от действителността. Така че всяко въздействие върху природата е в известен смисъл неоправдано.
– Реалистично ли е изпълнението на амбициозния план Европа да стане въглеродно неутрален континент до 2050 година? Не зацикли ли Зелената сделка?
– Според мен тук става въпрос за преразпределение на капитали и ресурси. Всички тези визионерски цели за въглеродно неутрална икономика звучат чудесно, но постигането им не може да става, като страните си изнасят производството в Индия и Китай например, които замърсяват и бълват парникови емисии. Нещата са навързани и сложни. Адмирирам всеки стремеж към въглеродна неутралност, но тя трябва да е съобразена с икономическите особености на конкретната държава, град, не може да е на всяка цена.
Ето, произвеждаме 30 процента от тока от соларни панели, и той е много по-евтин от тоя, който идва от въглищните централи. Да, изгарянето на въглищата е пагубно за планетата, но заради замърсяването, което причиняват, ТЕЦ-овете са натоварени с цени и квоти, заради които токът от централите е много по-скъп от този на соларните паркове.
От друга страна, всички фотосоларни панели се произвеждат в Китай и Индия, което е доста енергоемко и натоварващо за екологията. Ние сме чисти, просто замърсяването ни е изнесено другаде - това не решава проблема. Тук говорим за т. нар. климатична несправедливост. Става въпрос за преразпределение на капитали – в случая Зелената сделка е носител на това преразпределение.
– Споделяте ли тезата на Ваши колеги, че в историята на Земята се редуват топли и студени периоди и е наивно да смятаме, че можем да спрем глобалното затопляне?
– Ако погледнем кривата на глобалната температура в последните неколкостотин милиона, дори милиард години, ще видим, че тя постоянно криволичи - ту нагоре, ту надолу. Имало е и по-топли периоди на Земята, отколкото сега, имало е и много студени – т.нар. ледникови. Скептиците на глобалното затопляне веднага казват, че в миналото, по времето на динозаврите, е било много по-топло от сега. Никой не го оспорва, но сегашните температурни промени се достигат много по-бързо – за стотина години, което в миналото е отнемало хиляди години.
Причината за това бързо повишение на температурата най-вероятно е човекът. Естествено, не можем да спрем глобалното затопляне в пълна степен, тъй като климатът не зависи само от човешката дейност. Можем обаче да ограничим някои наши вредни въздействия върху природата и да намалим нашия натиск върху нея. Това е шанс процесите на Земята да се върнат към естествения си ход.
Гл. ас. д-р Симеон Матев се налага като един от авторитетните климатолози у нас. Част е от екипа на катедра “ Климатология, хидрология и геоморфология “ на Софийския университет. Създател в платформата „Климатека“.
