Брутният външен дълг на България в края на юни 2023 г. е малко над 44 млрд. евро (46,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт – БВП), съобщава Българската народна банка. Този дълг е с 2,3 млрд. евро (5,5%) повече в сравнение с края на юни 2022 г.
В края на юни краткосрочните задължения са над 8 млрд. евро (18,2% от брутния дълг и 8,4 на сто от БВП) като на годишна база се понижават с 396.1 млн. евро (4,7%). Дългосрочните задължения са над 36 млрд. евро (81,8% от брутния дълг или 37,7% от БВП), като се повишават за една година с над 2,7 млрд. евро (8,1%).
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юни 2023 г. е 9,451 млрд. евро (9,9% от БВП). Спрямо края на юни 2022 г. той нараства с близо 2,42 млрд. евро (34,4%).
Задължения
Външните задължения на Централната банка са над 1,966 млрд. евро (2,1% от БВП), като на годишна база те намаляват със 134,4 млн. евро (6,4%).
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ са близо 6,6 млрд. евро (6,9% от БВП) и се увеличават за една година с малко над 1 млрд. евро (18,2%).
Външните задължения на „Други сектори“ са над 11,8 млрд. евро (12,4% от БВП). Те намаляват на годишна основа с над 1,27 млрд. евро (9,7%).
Вътрешнофирменото кредитиране в средата на 2023 година е в размер на повече от 14,236 млрд. евро (14,9% от БВП). Това е с 284,5 млн. евро (2%) повече спрямо края на юни 2022 г. Обичайно то е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,3% при 33,4% година по-рано.
