Движещи се мъртви души ли сме? Робски души ли сме? Бездушни ли сме? Една случка от столичен тролейбус ни провокира да зададем тези не съвсем приятни въпроси. Разказа я не пътник, както обикновено, а шофьорът на тролейбуса.
Ето какво написа Кларк-Аксел Трайков във Facebook:
„Днес свалих от тролейбуса, който управлявам, двама младежи на около 15 – 16 години. Бяха видимо неадекватни, пушеха в тролея, пиеха бири, замълчах си в един момент, обаче единият дришльо тръгна да бие и да рита друго момче.
Не зная дали се познават, спрях тролея и свалих агресивния! Той продължи с неадекватното си поведение, ритайки машината от външната страна. Тъжното е, че цял тролейбус с хора не се намери един да им свие сармите! Хора, утре битото дете ще е вашето! Цял тролейбус не се намери един да реагира!“
Възмущението на шофьора отприщи такава вълна от гняв и тъжни констатации на софиянци, че чак ни стана страшно:
„Хората са безразлични и страхливи! Всеки се е свил в черупчицата си и гледа собствения си комфорт! Никой не иска да влиза в пререкания с деградиралите младежи, защото не знае какво може да си навлече. За това всеки игнорира случващото се и се прави на разсеян.“
„Моят мъж направил забележка на трима младежи, които пушели в трамвая. Пак никой не се намесил да му помогне, макар че всички недоволствали. И в крайна сметка се оказа със счупен нос и посинено око в ИСУЛ… Такова болно ни е обществото, за съжаление.“
„Защото държавата изцяло е абдикирала ролята си да пази хората от произволни случаи на насилие, хората не искат да се набутват в случай, който може да е фатален за тях.“
„За съжаление, ежедневно се случва. А защо пътниците не вземат отношение, се питам и отговор нямам. Не мисля, че им харесва такова държание, но ни вопъл, ни стон. Абдикация!“
„Защото ги е страх и защото никой не иска да си навлече проблеми…“
„Хората ги е страх. Не знаеш на кой или какво можеш да попаднеш. Я нож, я пистолет или нещо друго. А и никой не иска да си създава допълнително проблеми в и без това напрегнатото ни ежедневие. Разбира се, има го и елемента на егоизъм. Щом не те засяга пряко, не е твоя работа…“
„Да, и аз бях свидетел на неадекватно поведение на хора в автобус 310. Момиче се караше с мъж и всички мълчаха.“
„Преди време в една зимна вечер, в автобус 404, група ултраси съблякли едно момче голо, като му скъсали дрехите, били го и го ограбили. Никаква реакция нито от пътниците, освен от една жена, нито от шофьора.“
Звучи доста обезнадеждаващо, не мислите ли?
