Журналистката Калина Андролова написа гневен пост, свързан с телевизионното участие на Надежда Нейнски в събота.
Вижте думите на репортерката:
Изобщо не е права Надежда Нейнски, че „няма как ДС да участва в сформирането на евроатлантически кабинет“. Това изглежда само на пръв поглед несъвместимо. Има няколко разреза. Първият е, че целта на мимикрията на бившата комунистическа власт беше именно да участва в посткомунистическата действителност идеално преоблечена.
Бившата комунистическа власт никога не е имала намерение да запази своето влияние във вид на „комунистическо“ присъствие. За да има добър живот, тя трябваше да се преобрази и да приеме нормите на евроатлантизма. Това първо. И второ.
Самите персонажи, свързани директно с въпросните служби, за които Нейнски говори, отдавна не са роби на някакъв вече несъществуващ в реалността господар. Това са хора, чиито връзки с миналото са просто спомени, познанства и знание за схемите от началото на натрупването на капитала. Но с какво това ги задължава да са идеологически свързани с нещо отдавна неживо, което им нанася имиджови щети?!
Напротив, най-важната цел на тези хора беше дистанцирането, изпирането и смяната на идеологическата им самоличност. Съвсем естествено. Ако няма как „ДС да работи за сглобяването“ на този кабинет, как работи за издигането на Терзиев?!
Или Надежда Нейнски не вижда около Васил Терзиев никакво ДС?! Омръзнал ми е този двоен аршин в публичната фалшива риторика. Надежда си мълчи, че Луканов назначаваше „чистата“ десница (да не споменавам имена, че са й близки) за управление на държавата и се разнасяха куфари от холдингите (точно като тези на Алексей) именно до лидерите на въпросната „десница“.
Сега пак ни баламосват, че ТЕ не са ТЕ, а са някакви други. За разлика от всички десни популисти, чиито корени са във висшата комунистическа номенклатура, аз не смятам ДС за структура, която трябва да бъде унижавана, линчувана и използвана за популистка враждебност.
В ДС като във всеки друг сектор на комунистическата държава са работили и много умни, свестни и всеотдайни хора, както съответно е имало и много връзкарски и патологични назначения на некадърници и подлеци.
Това е всичко. Не мога да приравня някой офицер, който е рискувал живота си във вражеска среда, за да работи за тогавашна България (комунистическа, но България), и който трябва да притежава един куп качества, за да е ефективен, с хора с тъмни и подли души, които са писали доноси за колегите си по работно място.
Не мога също така да мисля за някои от невежите днес разрушители на държавата ни и лакирани предатели, че са голяма величина, само защото са слуги на доминиращия в момента глобалистки вектор!
